Какво да очакваме на пазара на телекомуникации – конкуренция или повече държавна намеса

  В началото на седмицата Държавната агенция за информационни технологии и съобщения пусна за публично обсъждане проект на Закон за електронните съобщения, който ще замени съществуващия Закон за далекосъобщенията [1] . Целта на нормативния акт е да се приведе законовата уредба в сектора на телекомуникационните услуги към изискванията на ЕС.Няколко са съществените промени и изменения към действащия към момента нормативен акт.

Положителната страна е облекчаване на процедурата за осъществяване на електронна съобщителна дейност. Вместо лицензии Комисията за регулиране на съобщения ще издава разрешителни, като е улеснен достъпът до пазара на информационни услуги чрез опростени процедури.

Хармонизират се като цяло правата и задълженията на компаниите, които предоставят електронни съобщения с правомощията на фирмите в ЕС. Поставената цел е законът да се приеме до началото на 2007 г., за да могат българските компании да се интегрират успешно към единния европейски пазар на телекомуникации. Още през 1988 г. започва отварянето на пазара на телекомуникации в ЕС и се поставя за цел насърчаването на конкуренцията в сектора. В България бяха направени също успешни стъпки в тази посока. От 1 януари 2003г. БТК губи по закон монополното си положение за предоставяне на фиксирани гласови услуги. През 2004г. започва приватизацията на компанията, като са продадени 65% от капитала й, а от 2005г. остатъчният пакет от акции се търгува на Българската фондова борса. В края на 2005г. беше дадена лицензия на трети GSM оператор, в резултат на което цените на мобилните телефонни услуги в страната започнаха да намаляват.Съществена промяна в предвиждания закон е засилването на държавния контрол и намеса на целия сектор на електронните услуги. Въпреки че нуждата от нов нормативният акт за сектора се обосновава от желанието да се либерализира пазарът в контекста на функциониране на единен европейски пазар, проектозаконът дефакто предвижда задълбочаване на част от пречките пред сектора в лицето на държавна намеса. Нараства значително дискреционната власт на държавни структури, които имат правомощията да се месят в развитието на пазара и да диктуват правилата в сектора.За осъществяване на политиката по отношение на телекомуникациите отговарят Министерският съвет, Съветът по националния радиочестотен спектър, Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, а регулаторни функции има Комисията за регулиране на съобщенията. Според проектозакона правомощията на комисията се увеличават, като основната и функция е да насърчава развитието на конкуренцията при предоставяне на електронни съобщителни мрежи и услуги, и свързаните с тях средства, като …… преодолява пречки и бариери за конкуренцията (чл. 32 от проектозакона). И за да изпълнява успешно тази функция, според авторите на закона, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) трябва да проучва и анализира пазара и оценява конкуренцията на него и на базата на тези анализи трябва да налага специфични задължения за постигане на целите на закона.Под “специфични задължения” се има предвид правото на Комисията да регулира цените на предоставяните стоки и услуги от оператори, които имат “значително въздействие” на пазара. В действащия към момента закон за далекосъобщенията Комисията регулира цени, определени от операторите със значително въздействие върху пазара на фиксирани телефонни мрежи и фиксирани гласови телефонни услуги и предоставяне на услугата “линии под наем”. Дефакто до момента се регулират цените на услугите на БТК, която предлага посочените услуги и има значително влияние на пазара. Досегашният критерий за определяне на оператор със значително въздействие е дали пазарният му дял е повече или равен на 25 на сто. Според проекта на новия закон преценката кой има господващо положение на пазара пада изцяло на КРС, без да са посочени обективни индикатори за това. Комисията ще може да регулира цените на дребно и на едро на всички видове оператори, когато прецени, че няма ефективна конкуренция и за защита на интересите на потребителите (чл. 212). За целта КРС ще съгласува решенията си направо с Комисията за защита на конкуренцията. Дискреционната власт, която се предоставя на държавния орган, е много голяма и това би могло да се окаже един от съществените и непреодолими проблеми пред развитието на сектора на телекомуникациите.Налице е пълно разминаване между целите за предложения закон за насърчаване на конкуренцията и равно третиране на всички оператори и предложените конкретни механизми и мерки за постигане на тези резултати.Конкуренцията се гарантира, когато няма пречки за навлизане и излизане от пазара и няма регулации, които предоставят привилегии или възпрепятстват свободното функциониране на предприятията. Когато предприемачите са водени от сигналите на пазара, т.е. съобразяват се единствено с потребностите и търсенето от страна на клиентите, тогава можем да говорим за наличието на либерализиран пазар.След прочита на проектозакона оставаме с впечатлението, че Комисията за регулиране на съобщенията ще служи за стожер на конкуренцията и няма да позволява на операторите да се възползват от положението си и да печелят монополна рента на гърба на потребителите. Единственият, от който трябва да се защитават потребителите, са самите държавни органи. Монопол и привилегии се получават, когато няма равен и свободен достъп до пазара, а в случая с издаването на разрешителни за осъществяване на дадена дейност сме свидетели именно на това.Предложените мерки издават неразбиране на пазарния механизъм. Конкуренцията не е статично състояние, а е динамичен процес, чрез който се характеризира поведението на играчите на пазара. Наличието на един доставчик в условията на установени права на собственост и свободно навлизане на пазара не значи, че няма конкуренция. Единствено и само конкуренцията води до ефективно ценообразуване и предлагане на стоките и услугите на потребителите в оптимални количества. Предприемачите ръководят действията си от печалбата, която могат да получат. Печалбата отразява правилен пазарен сигнал, когато е резултат от движещите пазарни сили за разпределение на ресурси и капитал. Друго неразбиране е за същността на цената. Според закона операторите трябва да доказват разходоориентираността на съгласуваните цени. От една страна цените не могат да надвишават много разходите, а от друга – цената трябва да покрива поне оперативните разходи. Цената на свободния пазар не отразява направените разходи за стоката или услугата, а тя е обективен измерител на стойността и се получава само на свободен пазар, при срещане на търсене и предлагане. Стойността на дадено благо е субективна категория и без наличието на пазар няма начин да се определи цена на благото, която да отрази неговата полезност. Чрез механизма на цените хората разкриват предпочитанията си, а предприемачите от своя страна координират действията си и насочват усилията си към най-желаните и търсени стоки и услуги. На базата на цените се правят всички икономически разчети, но те имат смисъл и отразяват очакванията за бъдещето само тогава, когато са пазарни цени, а не “разходноориентирани”.Намаляването на маржа цена-разход се гарантира само при наличието на свободен пазар, без монополи и държавна намеса. Когато даден предприемач има възможност да печели над границите на статистически обичайното, на пазара се появяват нови играчи и именно конкуренцията тласка цените надолу. Единствено предприятията, които имат мополоно положение в резултат на регулация и привилегия от страна на държавата, могат да се “предпазят” от естествените сили на конкуренцията. От друга страна получаването на печалби над нормалните размери е движещата сила за иновациите, въвеждането на нови технологии, борбата на предприемачите да бъдат първи на пазара. Част от аргументите за регулирането на пазара изхождат от становището, че фирмите могат да се обединят, да направят картел и изкуствено да поддържат цените високи. На българския пазар за картел между мобилните оператори не можем да говорим, защото именно държавата бавеше и възпреприятстваше даването на лиценз на трети GSM оператор. Т.е. една от причините за високите цени на мобилни услуги в страната са именно наличието на разрешителни режими, които обуславят ограничения брой продавачи на услуга, чието търсене се увеличава.

Според наредба N17 от 3 юни 2005г. на Министерство на транспорта и съобщенията и на Министерство на регионалното развитие и благоустройство кабелните мрежи на всички оператори трябва да се поставят под земята в населени места над 3000 души до януари 2007 г., т.е. забранява се въздушното полагане на кабели. Чрез намаляване на алтернативите за изграждане на кабелни мрежи се дава привилегия на БТК, която е наследила активите и каналните трасета на бившия държавен монополист и поставя ограничителни условия и цени за ползването им. Така се сблъскваме със следния казус – ако в резултат на пречки пред навлизането или развитието на пазара, продиктувани от нормативни актове, изчезне напълно предлагането на дадена услуга в населени места, как ще се определи липсата на конкуренция? Защото без наличието на оператор не може да се говори за господстващо положение.

В резултат на закона ще се увеличи и несигурността, защото няма ясен критерий за определяне на оператор с господстваща позиция, а от друга страна Комисията ще има правомощието да действа еxpost. В условията на правила на пазара, които до голяма степен ще зависят от държавни органи, компаниите ще пригодят действията си към тези правила на играта, което е в ущърб най-вече за потребителите. Угаждането на държавни чиновници никога не е бил генератор за иновации и технологичен напредък.В заключение е важно да се отбележи, че конкуренцията на пазара не се заплашва от предприемачите, които преследват печалба, а от наличието на държавна намеса и опити за централно планиране.

 

 

 

 

   


Свързани публикации.