Какво се случва с приемната грижа в България

Статията е по проект на ИПИ „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги”*

В края на 2020 г. приключи изпълнение на схема „Приеми ме“ по ОП „Развитие на човешките ресурси“. От тази година финансирането на възнагражденията на приемните семейства и издръжката на децата, настанени в тях, преминават по бюджетна програма „Подкрепа на децата и семействата“. Програмният бюджет на Министерство на труда и социалната политика показва, че за периода 2021-2023 г. за приемна грижа в България се предвижда настаняването на 2300 деца в 2250 приемни семейства и бюджет от близо 35 млн. лв. (6,5 млн. лв. за издръжка и 28 млн. лв. за възнаграждения) годишно. 

Към момента, въпреки че има приемни семейства, в които няма настанени деца, приемната грижа страда от редица пречки за ефективно функциониране и ежегодно Агенцията за социално подпомагане (АСП) отчита недостиг от около 500-600 приемни семейства.

Първо, липсата на достатъчно желаещи за приемни родители може да се обясни с факта, че професионалните приемни семейства се наемат на граждански договори. От една страна, това означава, че те нямат осигурителни права за болест, безработица, майчинство и др., а от друга – че между настаняването на две деца, семействата на практика са без доходи.

Второ, липсата на настанени деца в регистрирани приемни семейства може се обясни с разликите в заявения профил на децата, за които приемните родители предпочитат да се грижат и реалния профил на децата в нужда. Така например, трудностите и ограничената подкрепа при отглеждането на деца с увреждания е една от причините за липса на приемни родители, които са съгласни да се грижат за дете с увреждания. Друг пример са предпочитанията за грижа за по-малки деца, при които влошената среда не е нанесла толкова големи и трайни последствия. Данни на АСП показват, че от 2060 настанени деца в приемни семейства през 2019 г. най-голям е делът на тези до 7-годишна възраст – 1096 деца или 53%, 672 деца или 33% от настанените са на възраст между 7 и 14 години, а 292, или едва 14%, са тези над 14 годишна възраст (до навършване на 18 години или най-много до 20 години, ако детето учи в средното образование).

Трето, желаещите да се грижат за деца в риск са неравно разпределени на територията на страната и не отговарят на нуждите от приемна грижа. По данни на АСП към месец октомври 2020 г. най-много са децата в приемни семейства в областите Плевен (151), Велико Търново (135) и Шумен (130), а най-малко в Кърджали (15), Ямбол (18) и Силистра (24). Относителният им брой (спрямо населението) пък е най-висок в областите Видин, Монтана и Шумен и най-нисък в столицата, Кърджали и Бургас. Към месец октомври 2020 г. в 76 общини няма деца, настанени в приемни семейства. Най-много са в общините Димитровград (58), Павликени (50), Столична община (47), Монтана (44), Плевен (42) и Видин (40). Относителният им брой (спрямо броя на населението) пък е най-висок в общините Кула, Бяла (Русе), Брусарци, Трявна, Никола Козлево.

Общинската карта ясно показва, че относителният брой на децата в приемни семейства е съсредоточен в Северна България и по-специално Северозапада. Причини за това могат да се търсят в по-високия дял на бедното население там и съответно по-големия относителен брой на деца в риск и на желаещите да са приемни семейства.

Относителен брой деца, настанени и пребивавали в приемни семейства към октомври 2020 г., брой деца на 100 000 души от населението, Източник: АСП, НСИ, собствени изчисления

|ИНТЕРАКТИВНА ВЕРСИЯ НА КАРТАТА

*Проектът „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” се изпълнява от ИПИ с финансова подкрепа в размер на 193 541 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” е да повиши знанието и разбирането за неравенството във възможностите, ефективността на социалните трансфери и социалните услуги на местно ниво, както и да провокира дебат за цялостна промяна в социалната политика в България.

 

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (http://www.activecitizensfund.bg).


Свързани публикации.