Какво ни носи министър Станков от Брюксел?

Ако се съди по прес-съобщението на Министерството на земеделието и храните от 21 март – добри новини. Според него срещата между земеделските министри на страните от Общността е преминала повече от успешно за България, която е успяла да прокара „над 80% от предложенията си”.  Основните положения, залегнали в приетия от министрите „общ подход” по преговорите за новата ОСП 2014-2020 г., които най-много засягат България, са:

• България ще може да продължи да прилага досегашната схема на площ до 2020 г.,   вместо да въвежда т.нар. „права на плащане”. Отпада референтната 2011 г. за получаването на субсидии през следващия седемгодишен период.
• По отношение на „зеления” компонент от субсидиите се предвижда постепенно въвеждане на изискването за сеитбооборот (според размера на стопанството). Постепенно през годините ще се увеличава процентът на площите с екологична насоченост (угар, зелени ивици, буферни зони, особености на ландшафта), които трябва да заделя от земята си всяко стопанство, за да получава „зелената” субсидия – от 5% през първата година от прилагане на новата ОСП (2014 или 2015 г.) до 7% през 2018 г., ако този процент се счете за уместен след съответен анализ.
• До 12% от средствата за субсидии ще бъдат отделени за подпомагане, обвързано с производството (за месо, мляко, плодове, зеленчуци, тютюн, етерични култури и др.)
• Възможност за България да прехвърли до 25% от средствата по ІІ-ри стълб (развитие на селските райони) към І-ви стълб (директни плащания и пазарна подкрепа)

Това със сигурност са добри новини за едрите зърнопроизводители. За всички останали земеделски производители, както и за всеки, който се е надявал на по-балансирано развитие на българското селско стопанство и по-справедливо разпределение на европейските средства, министър Станков носи по-скоро разочарование.

Запазването на плащането на площ и отпадането на референтната 2011 г. означава, че основната пречка пред заобикалянето на тавана на субсидиите отпада и най-едрите зърнопроизводители ще продължат да получават суми над 300 000 евро от данъците на европейските (включително и българските) данъкоплатци. Същевременно няма да им се налага да извеждат по-малък процент от площта на стопанствата си под угар, зелени и буферни ивици и пр., за да получават допълнителна „зелена” субсидия. С две думи – новият седемгодишен период ще продължи да стимулира свръх-едрото, монокултурно земеделие.

С встъпването си на поста Министър Станков прегърна идеята да се подпомагат зеленчукопроизводството, овощарството и животновъдството като сектори, които досега са били неглижирани. Само с помощта на много въображение обаче тези 12% от средствата за директни плащания, които ще бъдат обвързани с производството (и които могат да се насочат към пренебрегваните до момента сектори), могат да имат по-добър нетен ефект от досегашното (към 2013 г.) подпомагане от националния бюджет. И през 2020 г. средствата, които ще се разпределят между животновъди, зеленчукопроизводители, овощари, тютюнопроизводители и пр. ще бъдат около и дори под нивата от тази година, просто защото 12% от националния пакет ще се равняват на по-малко от 200 млн. лв.

И накрая възможността до 25% от средствата по Програма за развитие на селските райони да бъдат прехвърлени към І стълб – директни плащания, означава единствено, че една четвърт от средствата по ОСП, които се разпределят на проектен принцип, подпомагат инвестициите в стопанства и създаването на работни места в селските райони, биха могли да попаднат предимно в джобовете на едрите зърнопроизводители под формата на плащания на площ.

Остава ни единствено да се надяваме, че при подновяването на преговорите по новата ОСП на 11 април днешните „добри новини” за България станат малко по-лоши.