Каква работа има тристранката в Сребърния фонд?
Напоследък се оказа, че общо взето всеки е експерт по управление на активи и структурирането на портфейли от ценни книжа и други инструменти. През последните дни по темата се изказаха и представители на работодателските организации и синдикатите, като дадоха своето мнение по подготвените от МФ промени в закона за Сребърния фонд. „Експертното” становище на КНСБ е, че според тях един разумен дял от активите на фонда, който да се инвестира в ДЦК на българското правителство, е 50%. Защо точно 50% да е разумно, а пък примерно 20% или 70% да не е, не беше обяснено. От синдиката беше поставено условие парите, които МФ ще вземе от продажбата на ДЦК на Сребърния фонд, да не се използват за плащания по външния дълг. Как може да се осъществи това условие на практика, за да се отграничат тези приходи от другите приходи на МФ също не стана ясно.
От страна на работодателските организации също се изказаха категорични мнения. От АИКБ подкрепиха промените в закона, защото според тях те биха дали възможност да се инвестират активите на фонда в българската икономика. Оставаше малко да посочат и в акциите и облигациите на кои компании трябва да се инвестират тези пари.
Всъщност, ситуацията до момента показва, че всяка страна, която има някакво правомощие по отношение на Сребърния фонд, тегли чергата към себе си и се ръководи единствено и само от собствения си интерес. Последното, което някой го интересува, е как този фонд да заработи така, че да обслужва интереса на пенсионерите, заради които беше създаден. Самият факт, че ще се отложи старта на плащането на (надбавки към) пенсии с доходността на фонда с 10 години – от 2018 на 2028 г. говори предостатъчно за провала на проекта „Сребърен фонд” до момента.
Да се върнем на интересите на отделните страни. МФ иска да вземе поне част от парите на Сребърния фонд, за да финансира плащанията по дъга и дефицита. Конкретният процент, който ще се използва за целта, е от малко значение. Дали през 2012 г. ще се използват 30, 50 или 70% от парите на фонда, това няма да промени принципните проблеми около една такава схема – намаляване на фискалния резерв, конфликт на интереси, опорочаване на замисъла зад създаване на Сребърния фонд и т.н. (за коментар по въпроса, виж тук и тук).
Всъщност, от създаването на фонда до момента МФ е гледало единствено собствения си интерес при управлението на парите на фонда. Министерството многократно повторя мантрата, че в момента парите на Сребърния фонд стоят на нисколихвена сметка в БНБ, а то много би искало да ги управлява по-активно и да генерира по-голяма доходност. Това, което ни спестява, е защо ги държи там, при положение, че сегашният закон му дава редица възможности за инвестиции.
Обяснението е съвсем просто и това е финансовият интерес на министерството. Те стоят там, за да може тяхната „индиректна” доходност да отива в бюджета, а не да увеличава баланса на фонда. Всъщност, тази индиректна доходност на фонда изобщо не е малка – парите на фонда се дават на БНБ (те са неин пасив като депозит на фонда), която от своя страна ги инвестира и генерира много по-висока доходност от отрицателната реална възвращаемост на Сребърния фонд. След края на всяка година печалбата, която БНБ прави от Сребърния фонд, се превежда към бюджета като част от цялата печалба на БНБ. Тази печалба се явява неданъчен приход за бюджета, който се използва за финансиране на бюджетните разходи. Т.е. министерството използва проста схема за своеобразно активно управление на парите от фонда, но не с цел натрупване на бъдещ ресурс за пенсии, а с цел финансиране на текущи бюджетни разходи.
Интересът на работодателите също е ясен – те искат по някакъв начин да насочат част от парите на фонда към български компании под формата на покупка на акции и облигации от тях. Може би и ако синдикатите издаваха някакви финансови инструменти като МФ (ДЦК) и компаниите (корпоративни ценни книжа), сигурно и те щяха да настояват да се разреши на фонда да ги купува.
Всъщност отношението на социалните партньори по случая със Сребърния фонд илюстрира по много добър начин това, което се случва в този съвет от години. Най-просто, там публично се демонстрира противоборство и защита на различни интереси, но в крайна сметка схемата е „аз на теб, а ти на мен”.
Явният конфликт на интереси в управата на фонда идва да покаже, че представители на работодателските организации и на синдикатите нямат никаква работа в Сребърния фонд, тъй като те винаги биха теглили „чергата” към себе си. Смешното е, че тези дни дори се надигнаха гласове за повече представители на тези организации в управлението на Сребърния фонд, защото сега нямали достатъчно влияние върху делата му[1].
Единственият изход от тази ситуация, в която всеки се опитва да се разпореди с парите на Сребърния фонд според своите си интереси, е поверяването на (поне част от) активите на фонда за управление на един или няколко професионални управители на активи. Това може да стане и в рамките на сегашния закон, който дава достатъчно възможности за активно управление чрез инвестиции в редица инструменти – депозити, акции, облигации, инструменти на паричния пазар. Всички останали аргументи за повече доходност, инвестиции в българската икономика и прочие само целят да прикрият истинските финансови интереси на тези, които ги декларират.
[1] Според сега действащия закон за Сребърния фонд, работодателските организации и синдикатите имат по един представител в Управителния съвет на фонда.
