Как Румъния и България направиха реформите?

Според доклада на Световната банка за Правене на бизнес 2007, страните от Източна Европа са регистрирали най-голямото подобряване на бизнес средата през 2005/Април 2006 година. Румъния е на второ място сред най-реформиращите страни, докато България и Латвия са на 11 и 15 място.

Какво се случва с България?

В тазгодишното издание, България се придвижва с 5 места нагоре в класацията, достигайки 54 място. Най-добрите показатели за страната ни са „защита на инвеститорите” (33 място) и „получаване на кредит” (33 място), както и „прилагане на договорите” (52 място). Най-лошо страната ни се представя по индикаторите „лицензионни режими” (140 място) и „плащане на данъци” (107 място).

В сравнение с миналата година, някакъв прогрес България е отчела по показателите:

1) „получаване на кредит” – това се дължи най-вече на централния кредитен регистър на БНБ, който събира информация за отпуснатите кредити. Покритието на регистъра е 20.7% от възрастното население, което е значително над средното за региона (1.7%) и за страните от ОИСР (8.4%). Като минус се отчита липсата на покритие от частно кредитно бюро, което освен информация от банковите институции може да събира информация и от небанкови финансови институции, компании за комунални услуги, големи търговци и др.

2) „започване на бизнес” – един от ключовите показатели в класацията. Промяната в България е в посока намаляване на процедурите за регистрация от 11 на 9, намаляване на разходите по регистрацията с 18%, както и намаляване на минимално изисквания капитал за регистриране на компания – от 104.3% от дохода на човек от населението до 91.3% през 2006 година.
Въпреки тези промени, за да регистрираш фирма в България е необходим минимален капитал (в 66 страни няма такова изискване), разходите по регистрация са значителни (42 страни имат по-ниски разходи), а времето за регистрация е 32 дни (в 76 страни времето е по-кратко).

3) „справяне с лицензи” – независимо, че времето за съобразяване с лицензионни и регистрационни режими е намаляло от 242 на 226 дни, то все още е значително. Разходите за съобразяване също леко намаляват, но са на високо ниво – 270.5% от дохода на човек от населението.

4) „наемане на работници” – разходите за наемане се понижават със 7% достигайки 30.1% от заплатата. Тези промени обаче не променят значително мястото на България, която е във втората половина на класацията по този индикатор.

България слиза с няколко места по показателите:

1) „международна търговия” (надолу с 9 места) – причината тук е много проста – не е регистрирана промяна в нито едно отношение – разходи за внос/износ, брой документи и време. Затова, страни, които са извършили реформи в тази област са преминали по-напред в класацията.

2) „плащане на данъци” (3 места надолу) – общото време за плащане на данъци остава непроменено – 616 дни, както и броя на процедурите – 27. Единствената положителна промяна е лекото намаление на общата данъчна тежест за работодателя – 40.7 % от печалбата, в сравнение с 43.5% през 2005 година поради намалението на осигуровките.

Тъжният извод, който можем да направим е, че в сравнение с 2004 година, в България през 2005 да правиш бизнес не е по-лесно. Извършените минимални реформи не са подобрили значително бизнес средата, а преместването на страната ни в класацията е най-вече поради по-лошо представяне на други нации.

Няколко реформи, които ще подобрят условията за бизнес в България

– Започване на бизнес – премахване на изискването за минимален капитал за регистриране, започване на работа на търговския регистър възможно най-скоро

– Справяне с лицензи – намаляване на значителна част от лицензионните режими

– Назначаване на работници – премахване на минималната работна заплата

– Регистриране на собственост – пълен, електронен и достъпен кадастър и имотен регистър

– Плащане на данъци – намаляване на осигуровките, намаляване на времето и броя на процедурите за плащане

– Международна търговия – намаляване на броя на процедурите и разходите за внос/износ

– Прилагане на договорите – намаляване на времето на процедурата по прилагане на договорите

– Закриване на бизнес – намаляване на времето на процедурата в обявяване в банкрут.

Място в класацията (общо 175 държави)

Правене на бизнес 2007*

Източник: Правене на бизнес 2007, Световна банка и Международна финансова корпорация

Забележка: * Данните са за 2005 година.

За разлика от България, Румъния регистрира няколко радикални реформи, които нареждат страната на второ място по най-значително напредване в класацията.

Скокът на Румъния

Интересни, и донякъде изненадващи за широката публика, са резултатите на Румъния. Големият скок при нея се дължи на значителни подобрения в следните области:

1. Международна търговия – страната се е изкачила с 86 места до 35 позиция. Основните реформи са опростяване на процедурите по внос и износ (стандарти и технически изисквания), премахване на някои от задължителните такси при внос на стоки. Една от най-важните реформи е въвеждането на регистрацията на едно място – всички търговски компании (местни и чуждестранни) са задължени да се регистрират в Националния офис на търговския регистър – след реформите от 2001 година това става за 3 работни дни, въведени са опростени форми и тази регистрация важи пред всички публични органи.

2. Наемане на работници – приетите промени в кодекса на труда позволяват на работодателите да бъдат по-гъвкави и по-лесно да коригират броя на наетите според нуждите за дейността си.

След промените

(1) Увеличен е максималният срок на срочните договори – от 18 на 24 месеца;

(2) Работодателите могат да уволнят работник по-лесно – след изтичане на изпитателния срок чрез връчване на писмено уведомление единствено;

(3) Увеличен е броят на работниците, който ще се разглежда като масово уволнение – пред промените за масово уволнение се е разглеждало освобождаването от 5 до 10 наети, а след промените – от 20 до 100 наети. Също така, отпада и задължението на работодателя да предлага програма за социална защита и обучение пред колективни освобождавания на персонал. Намалява се и срока на писменото предизвестие за масови уволнения – от 45 на 30 дни;

3. Плащане на данъци – въведеният плосък корпоративен и личен данък от 16% в началото на 2005 година е единствената промяна, която в този показател е причина за подобрение. Въпреки че, социалните осигуровки остават високи, общата оценка за данъчното бреме за Румъния се подобрява и придвижва страната с 11 места напред, от 142-ро на 131-о място.

В заключение можем да кажем, че присъединяването на България и Румъния към ЕС е един от основните двигатели за реформи. Виждаме обаче, че подходът може да е различен – бързи и ефективни реформи, които опростяват правенето на бизнес както става в Румъния. Другият е бавни и постепенни малки стъпки, които забавят растежа на икономиката и не позволяват на предприемачите да правят това, което най-добре умеят – да поемат риск, да инвестират и създават добавена стойност в икономиката. Както отбелязват авторите на доклада „от 15-те страни, които са направили най-значителни реформи, 85% са извършени в първите 15 месеца от управлението на ново правителство”. За българското правителство това време изтича без значителни реформи, а това означава, че се пропуска шанса хората да усетят резултатите – повече работни места, по-високи доходи и по-лесно предприемачество. Основните препоръки към всяко правителството от авторите на доклада са:

1. Започнете с прости административни реформи, които не се нуждаят от промяна в закон

2. Намалете ненужните процедури – така бизнесът ще има по-малко работа с бюрократите

3. Въведете прости формуляри и публикувайте колкото е възможно повече информация.

–––––––––––––––––––––––

(1) Статията е публикувана за първи път във в. Сега на 11 септември 2006 г.