Как да сравняваме трудовите доходи и БВП в различните страни
В почти всяка дискусия за бедността в страната се появява аргументът, че ниските доходи у нас са причинени от неправилното разпределение на доходите в обществото. Обикновено аргументът посочва, че БВП на човек в страната е около 45% от средното за ЕС (за 2014 г. е 47%), докато заплатите са под 20% от средното в ЕС. Взимайки повод от тези две числа, всеки би си направил извода, че заплатите у нас са изкуствено занижени (и то поне двойно) и това обяснява голяма част от немотията в страната. С други думи, трябва някак да преосмислим разпределението на БВП и така ще си решим голяма част от проблемите.
Проблемите с така изложената аргументация са няколко. Най-големият е, че за пореден път в обществото се използват несравними данни. В едните – тези за БВП, се вземат под внимание ценовите разлики в рамките на ЕС (т.е. те са в така наречения паритет на покупателната способност), докато в другите – за заплатите, тези ценови разлики се пропускат. Този пропуск грубо означава, че данните за БВП в България се умножават по множител (грубо казано по две), който отразява по-високите цени в ЕС, за да станат годни за международно сравнение, докато другите данни не се умножават по нищо. Този пропуск обяснява огромната част от иначе шокиращото разминаване в данните.
На следващо място е важно да посочим, че няма някакво правило, което да казва, че данните за заплатите и БВП на човек трябва абсолютно да съвпадат в международно сравнение -икономиките са различни, коефициентите на заетост са различни, отработените човекочасове са различни, производителността на труда е също различна. Ако искаме да търсим сравнимост и някаква правда или неправда в нивото на заплащане спрямо икономиката, то вместо да сравняваме данните от националните сметки с данните от статистиката на заетостта и разходите за труд, можем просто да погледнем в самите компоненти на БВП по т. нар. метод на доходите. Взимаме компенсацията на наетите лица (без вноските на работодателите за осигуровки) – в Евростат това е компонент „wages and salaries“, и го отнасяме спрямо БВП на всяка страна. Така няма никакво значение дали ще гледаме в левове, в евро или по сравними цени, тъй като просто засичаме отношението на единия компонент спрямо БВП за всяка страна.
Последната година, за която може да бъде направено това, е 2014 г. – за 2015 г. още няма официални данни. През 2014 г. компонентът „компенсация на наетите лица” е бил 38% от БВП средно за ЕС-28. За България този дял е 35%. През последните години този процент е стабилен за ЕС – винаги в рамките на 37-39%. В България се наблюдава постепенно подобрение от 27% през 2006 г. до 35% през 2014 г. По-сериозната промяна е отчетена в периода 2008-2010 г., тоест след намалението на подоходния данък и осигуровките, както и след излизането от кризата през 2013-2015 г. Ако през 2006 г. е имало някакъв аргумент в полза на това, че „разпределението“ на БВП не отговаря на европейският модел, то днес това е почти преодоляно.
Графика: Дял на компонент „компенсация на наетите лица“ в БВП
Източник: Евростат
Проблемът с твърдението от началото на статията обаче не е просто в данните. Този аргумент изхожда от разбирането, че БВП е някаква собственост на експертите и политиците и те следва да решат как да го разпръснат из обществото. Ако разглеждаме икономиката като наука, която изучава човешките действия, то тази насока на размисъл е безсмислена. Нещо повече, тя е и вредна, защото постоянно набива в съзнанието на обществото, че бедността не е резултат от пречките пред създаването на богатство у нас, а следствие от някаква грешка в разпределението на доходите.
