Как да накараме хора извън пазара на труда да се върнат?

Възстановяването на пазара на труда вече е в ход, но работодателите все по-настоятелно се оплакват от недостиг на служители. Понякога се говори за липса на висококвалифицирани работници, но има сектори, в които и такива с по-основни умения трудно се намират.

Решението да не търсиш работа нерядко не е продиктувано от липса на подходяща такава или липса на умения у работника. Има и други причини, които трябва да са в полезрението на всеки работодател, включително и на администрацията.

Грижа за децата

Този проблем често се коментира в светлината на разходите на семействата и достъпността в няколко големи града. По-важният ефект обаче си остава невъзможността член от семейството да се върне на работа и да има доход. Когато това се случва в голям мащаб, проблемът не е чисто семеен, но и регионален, особено за общините с висока икономическа активност.

Има редица изследвания, които се опитват да оценят достъпа до детска градина върху семейството, обществото и бизнеса. Скорошно такова[1] изследва въздействието на публично финансираните детски заведения за деца на възраст 0-3 години върху последващото развитие на детето и резултатите от домакинствата в продължение на седем години след записването в детски заведения. Град Рио де Жанейро в Бразилия използва лотария, за да разпредели децата в ограничени на брой общински детски заведения. Печеленето от лотарията носи един допълнителен период на посещение на детска ясла. Доходите за домакинствата, спечелили лотарията и участието на пазара на труда на основния детегледач – най-често майката, са значително по-високи през първата година от посещението на детска градина и това продължава в следващите четири години. Участието на пазара на труда се увеличава и за братята, сестрите, бабите и дядовците в домакинството. Вероятността за бабите и дядовците да намерят работа е с 20 процентни пункта по-висока в период до четири години след записването в детска ясла на детето. Посещаващите градина деца са подобрили височината и  теглото за съответната възраст и тези ефекти продължават да съществуват до седем години след записването. Наблюдават се положителни ефекти и в когнитивното развитие на децата четири години след записването в детски заведения, но те с времето изчезват. Тези резултати предполагат редица положителни въздействия от посещаването на детска градина, които не се ограничават единствено до детето, а засягат повечето членове на домакинството.

Грижа за възрастните

Полагане на грижи за възрастен член на семейството е причина хиляди хора[2] да са извън пазара на труда, което води до деквалификация, обезкуражаване, липса на доход и бедност. Част от тях се опитват да съвместят гледането на възрастен човек и работата, но това си има своята цена.

Скорошно изследване[3] за САЩ се опитва да разгледа ефектите от този феномен, тъй като по оценки неформалните болногледачи в страната осигуряват около 470 милиарда долара неплатени грижи годишно. Проучването на въздействието на грижите върху предлагането на работна ръка е от ключово значение за разбирането как политиките на работното място могат да подпомогнат тези хора в управлението на работата и отговорностите за грижите за член от семейството. Авторите предоставят нови доказателства за краткосрочното въздействие на грижите, като използват нови данни и наблюдават месец по месец ефектите върху заетостта на болногледачите. Оказва се, че полагането на грижи е свързано с 1,3% намаляване на вероятността за заетост и 40% увеличение на отсъствията на работното място още в първите месеци след започване на полагане на грижи.

Друг анализ[4] разглежда връзката между заетостта и полагането на грижи за болен член от семейството чрез изследване на данни за период от 20 години години. Авторите отбелязват, че този вид грижи са широко разпространени като почти половината от извадката от жени на възраст между 50 и 65 години с живи родители/свекъри полагат грижи за тях в даден момент от наблюдението. Противно на очакванията, тези болногледачи не са членове на семейството, които са без работа или с ниска заетост, а обратното – това са активни, заети и с опит хора. Въпреки този факт, авторите наблюдават отрицателни ефекти върху заетостта и в дългосрочен план разкриват негативни ефекти върху доходите за тези, които остават на работа и съвместяват гледането на възрастен роднина. Тези резултати предполагат, че грижите дори за относително кратък период от време (примерно по-малко от две години) може да има отрицателни ефекти върху дългосрочното благосъстояние.

Друг анализ[5] показва това, че вместо да се финансират с публичен ресурс домове за възрастни хора, най-голям ефект социалната политика ще постигне като замени с професионални болногледачи неформалните грижи от членове на семейството, особено съпрузи и дъщери. За дъщерите се констатира, че това ще увеличи заетостта – от всеки 2,4 до 3 жени, чиито родител получава официална домашна грижа в резултат на тази политика, една допълнителна дъщеря ще работи на пълен работен ден. Тези резултати предполагат, че дъщерите, които се грижат за възрастен родител, може да са значителен и пренебрегван ползвател и да бъдат основните печеливши от обществените усилия за увеличаване на достъпа до домашни грижи за възрастни хора.

[1] Public Childcare, Child Development, and Labor Market Outcomes, 2021

[2] По данни на НСИ, в България през първото тримесечие на 2021 г. около 41 хил. души (от които  30 хил. са жени) желаят да работят, но не търсят работа по лични или семейни причини и има основания да смятаме, че значителна част от тях се грижат за член на домакинството.

[3] Caregiving and Labor Force Participation: New Evidence from Administrative Data, 2021, http://conference.nber.org/conf_papers/f158576.slides.pdf

[4] Fahle, Sean and McGarry, Kathleen M., Caregiving and Work: The Relationship between Labor Market Attachment and Parental Caregiving (January 2017). Michigan Retirement Research Center Research Paper No. 2017-356, Available at SSRN: https://ssrn.com/abstract=2934442 or http://dx.doi.org/10.2139/ssrn.2934442

[5] Who benefits from public financing of home care for low-income seniors?, 2021, http://conference.nber.org/conf_papers/f158588.pdf