Как да бъде преодоляна кризата в Аржентина
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
Институтът CATO (Катон) публикува задълбочен анализ на Кърт Шулер на причините за икономическия срив в Аржентина и на възможните пътища за бързо възстановяване на икономиката ( към текста). На първо място авторът подчертава, че кризата е резултат на лошото управление на няколко правителства и не е причинена от спекуланти, дейността на банките или МВФ, въпреки че последната институция в много важен момент дава неподходящ съвет като не подкрепя доларизацията на икономиката, което допълнително влошава положението. В синтезиран вид Шулер посочва следните грешки на правителството като първопричини за срива:
1/ Повишаването на данъците. В началото на кризата правителството увеличава данъчната тежест, с което цели по-големи приходи и съответно възможности за стабилизиране на икономиката. На практика обаче, в резултат на тази мярка, общите приходи намаляват за сметка на нарастване на сенчестата икономика. И в други коментари е ставало въпрос за това, че нарастването на данъчните или осигурителните ставки не означава задължително увеличаване на общите приходи. Сигурният ефект е по посока на намаляване на стимулите за водене на бизнес.
2/ Замразяване на банковите депозити. С това правителството на Де ла Руа цели спиране изтичането на капитали. Резултатът и от тази силова мярка е противоположен – пълна загуба на доверие в банковата система и прогресивно увеличаване изтичането на капитали, защото значителен брой вложители разблокират сметките си по съдебен ред. Въобще ограничаването на индивидуалната свобода няма как да създаде стойност за дадена икономика, доказателство за това са и всички примери за такава намеса, които винаги водят до намаляване на благосъстоянието, упадък и криза.
3/ Девалвация на песото. При паричен съвет и фиксиран валутен курс обезценяването на националната валута представлява принудително изземване на средства от населението, което напълно срива доверието във финансовата система. 4/ И след като всички тези мерки не са довели до очаквания ефект, правителството е прибегнало до принудителна обмяна на доларовите депозити в местна валута (песо). В крайна сметка за стопанските субекти не остава каквато и да било мотивация да произвеждат, спестяват или инвестират в Аржентина.
Изходът от кризата
Задължително условие за възстановяване на Аржентина е възприемането на политика, която защитава частната собственост и насърчава спестяванията, инвестициите и свободната инициатива, което е в основата на растежа на всяка една икономика. В тази посока подходящи мерки са:
1/ Официална доларизация на икономиката (всички активи, задължения и цени). Пълната доларизация е необходима, за да се възстанови доверието в местната финансова система и да се елиминира валутният риск от вътрешните кредитни отношения (виж прогресивното нарастване на страновата рискова премия през последните години в долната таблица).
2/ Обезщетяване на вложителите, чийто депозити са били принудително превалутирани от чужда валута в местна. Освен това авторът препоръчва промяна в правното регулиране, което да позволява и дори да насърчава разполагането на депозити от местните банки извън страната, което да гарантира неприкосновеност от ново посегателство на правителството.
3/ Преустройство на финансовата система. В тази връзка Шулер предлага „свободно банкиране“ или право на търговските банки да емитират частни пари в долари (повече). Освен това реформата би трябвало да включва: приватизация на държавните банки, премахване на тавана върху лихвените проценти и промяна на изискванията за ликвидност на банките като ще бъде най-логично, ако бъдат възприети международните стандарти.
4/ Значително намаляване на данъчно-осигурителната тежест. Досега високите данъци водеха до два основни ефекта: намаляване стимулите за производство и увеличаване на стимулите за неплащане на данъци. Намаляването им ще увеличи общите приходи в бюджета и ще подобри условията за водене на бизнес и предпоставките за растеж в дългосрочен план.
Избрани показатели за Аржентина
| 1996 | 1997 | 1998 | 1999 | 2000 | 2001 | |
| Растеж на БВП на глава от населението в % | 4,2 | 6,3 | 0,8 | -6,5 | -0,6 | -7 |
| Инфлация (индекс на потребителските цени) | 0,2 | 0,5 | 0,9 | -1,2 | -0,9 | -1,1 |
| Инфлация (индекс на цените на производител) | 3,7 | -1,1 | -3,3 | -4,1 | -3,7 | -5,6 |
| Депозити в песо (в млрд. , декември) | 25,9 | 32,4 | 34,4 | 33,7 | 31,9 | 18,6 |
| Депозити в долари (в млрд., декември) | 28,3 | 36,9 | 42,5 | 47,2 | 51,9 | 47,6 |
| Премия за странови риск в % | 4,94 | 4,61 | 7,07 | 5,33 | 7,73 | 43,72 |
