Кадифена арогантност или за достъпът на избирателите до работата на техните избраници

Покрай избори на кабинет и наводнения, никой не коментира какво всъщност прави законодателното събрание. Засега информацията по този повод изглежда по-ограничена от тази за 39-тото и 38-мото народно събрание. Елементарни принципи на представителната демокрация очевидно не се спазват. Това става грубо, но с претенция за публичност и всеобща грижа.

Едно таз-седмично обявление

В понеделник, явно поради недоволство от пресата, пресцентърът на народното събрание разпространи приведеното и коментираното тук съобщение. На пръв поглед специалният коментар на такова дребно изявление може да се струва някому излишен. Ние обаче смятаме, че през тази седмица сме свидетели на това как администрацията на народното събрание ще работи и за напред.

“Разяснение”

Той, пресцентърът, който до 2002 г. беше център за информация, “е упълномощен да разпространи следните разяснения”(1). Поводът на разясненията са “запитвания от страна на средствата за масова информация относно бюджета на НС за 2005 г.” Първо, не е ясно защо нещо ще бъде “разяснявано”. И журналистите, и гражданите са достатъчно разумни да се ориентират сами, ако им се даде информация например какъв е проектобюджета. Ако те не са в състояние да се ориентират сами, защо на тях им е предоставено правото да гласуват в избори? Хипотезата на конституцията е точно противоположната. Второ, изглежда, че ако не е “упълномощен”, центърът не би разпространявал информация и не би правил разяснения. Трето, налице е пълна безличност. Кой говори и кой е “упълномощил” пресцентъра да отговори на питанията? Кой и какво точно е питал – също не е казано. Може да се предполага, че “упълномощението” е или от генералния секретар на парламента, или от неговия председател. Ако това е така, тези две длъжности лица имат чрез пресцентъра възможност да манипулират общественото мнение.

Какво все пак се знае?

Началното разяснение е, че предстояло “гласуване на съставите и ръководствата на постоянните комисии”, които били “утвърдени с новоприетия правилник за организацията и дейността”. Това, което вероятно интересува избирателите и пресата е дали увеличението на броя на комисиите ще доведе до увеличение на разходите на това народно събрание (т.е. до 2009 г.) в сравнение с предшестващите. Всъщност всички знаят, че разходите ще бъдат по-големи. Но има няколко проблема, които не могат да бъдат решени, от онези, които задават въпроси и правят предположенията. Първо, “новоприетият” правилник, към датата на “разпространението на разясненията” не е публикуван в “Държавен вестник” и не е достъпен на Интернет страницата на народното събрание. Към онзи момент те не са могли да си съставят представа какви ще са разходите, дори и новият правилник да съдържаше правила за формирането на бюджета на народното събрание. Такива правила обаче там няма. Второ, може да се подходи исторически. Това ще рече: да се види какви са били разходите на предишното законодателно събрание, да се разделят на комисии, да пресметне с колко би “натежал” бюджета на събранието с нови длъжности и средства (автомобили, канцеларии, секретари, експерти, консумативи, комуникации и пр.). Част от тези действия биха дали резултат, защото например принципът на определяне на възнагражденията на народните представители и техните длъжности е известен от 1990 г. С историческия подход обаче не би било възможно бързо да се направи сметка: няма електронен и лесно достъпен архив на предишните народни събрания; нито едно от тях не е публикувало детайлен бюджет и нито един правилник не е изисквал това. Позоваването на новия правилник и предстоящите гласувания в цитираното съобщение на пресцентъра е откровено изпращане на интересуващите се за “зелен хайвер”.

Скрития ефект

Естествено изход има. Който се интересува, може да запретне и да посвети една седмица от своето време и да направи специално изследване на съществуващите все пак източници и да си състави необходимата картина. Освен това е възможно да се обади на института за пазарна икономика или някоя друга организация, която да направи вместо него ли нея същото. Проблемът не е в това, че няма изход, а в това, че са необходими много усилия за нещо, което избирателите по принцип имат право да знаят. Най.малкото, защото те финансират парламента.

Скритият резултат от разпространението на съобщения като това и този начин на работа на държавната администрация е, че избирателите в крайна сметка ще решат да си останат разумно невежи за онова, което възнамеряват да правят и какво харчат техните избраници.

Нищо с пудра захар

Ако продължим с псевдо-кулинарните метафори, може да се каже, че останалата част на съобщението от 22 август предлагала на избирателите нещо с пудра захар. То казва, че:

а) “след конституирането на постоянните комисии, ръководствата им ще преценят какви средства са необходими за обезпечаване на тяхната дейност за реализирането на законодателната програма на 40-тото НС и конкретните задачи на всяка комисия”,

б) това било с цел “в максимална степен и във възможно най-кратки срокове да се обезпечи пълноценна дейност на 40-тото НС” и

в) че “по-нататъшните финансови разходи… ще бъдат пряко обвързани със съдържанието и обема на тяхната дейност”; те щели да останат “в рамките на утвърдения бюджет на НС за 2005 г., чиято разходна част възлиза на 22 559 330 милиона лева.”

Оставяйки настрана неточното изписване на сумата, заблудите и неточностите в това разяснение са следните. Първо ръководствата нищо не преценяват и няма процедура, по която може да бъде направено това. Бюджетите се разпределят според това кой председател на комисия как налага волята си. Второ, избирателите не знаят, администрацията на народното събрание знае колко исторически струват комисиите. Трето, законодателната програма на народното събрание като такова няма. Обикновено такава програма изготвя министерският съвет. В условията на сегашното управление тя ще трябва да бъде някак си оторизирана от политическото бюро на коалицията. Дори и да бъде съставена, тя няма да има отражение върху бюджета на народното събрание. Четвърто, нов бюджет на народното събрание ще има с новия държавен бюджет. Т.е. всички разходи до края на 2005 са в рамките на приетия. Съобщението обаче не казва каква част от него е изразходвана и колко остават до края на годината.

4. Предстои конкретните суми да бъдат уточнени и в кратък срок администрацията на НС да изготви съответните финансово-счетоводни разчети.

Общата работа на избраниците и тяхната страница в Интернет

Освен с и збор членове на постоянни комисии през тази седмица народните представители са се занимавали и със законодателство.

Със сигурност на Народното събрание тази седмица гледа закони, чието съдържание не известно на избирателите. Такъв е например законопроекта за правната помощ. ой не е достъпен да страницата на парламента.

От всичките десет законопроекта, внесени през август, само два са достъпни на страницата на народното събрание в Интернет и са с надлежно приложени мотиви.

Според чл. 63 от правилника тези мотиви не просто са част от проекта, но и трябва да описват “очакваните последици, включително и финансови, от прилагането на законопроекта”. Това не е направено. Обаче има опит за изпълнение, макар и доста абстрактен, на едно друго изискване на тази разпоредба – да се посочва откъде точно в законодателството на ЕС произтича необходимостта от едно или друго регулиране.

Иначе, както и преди, страницата на 40-тото народно събрание приканва избирателите да дават предложения по повод конкретни проекти за закони и за законодателното дейност на народните представители изобщо.

Ако някой реши на постъпи така, той или тя не ще могат от никъде да разбират дали някой друг е правил него подобно и по каква тема или проект.

Засега по електронен път могат да общуват с народните представители чрез отдела за връзки с обществеността. (Той има същия адрес както и пресцентърът.) Народните представители или нямат електронна поща, или тя не е достъпна.

Ако някой реши да види кои са народните представители в това народно събрание, не е лошо предварително да им е научил имената, за да знае как да ги намери на страницата в Интернет. Другият начин е на ги търси по избирателни райони. Парламентът не предоставя в Интернет списък с имената на народните избраници и засега няма друг посочен контакт освен този чрез отдела.

Иначе част от драгоценната работа на законодателите през тази седмица трябваше да бъде ратифицирането на “Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участие на Република България в Програмата за действие на Общността за насърчаване на активно европейско гражданство (гражданско участие)”. Дали те са успели да превърнат този меморандум в част от вътрешния правен свят на страната? И какво от това?

––––––––––––––-

(1) Навсякъде подчертаното е от нас.