Живков и днешна България (Интервю на Иво Беров от в-к Седем с Красен Станчев)*

–                     Иво Беров (И.Б.): Вероятно този въпрос ще ви се стори глуповат и излишен, но той не беше повдигнат от случаен човек, а от сегашния министър-председател на България. Колко Българии построи Тодор Живков. Какво беше наследството му от икономическа гледна точка. Какво значи едно правителство да построи една стотна от това, което Живков е построил.

–                     Красен Станчев (К.С.): 1/100 част от нула е нула.  Не съм сигурен обаче, че „Тодор Живков”, т.е. управлението на БКП и на този човек от 1956 до 1989 г., е създало повече, отколкото е разрушило.

Разрушението от това време още тегне като гири върху дохода на гражданите и фирмите в България.  Ето няколко примера от различни области на живота.

Държавният дълг от управлението на БКП ще бъде изчистен едва през 2013 г.

Пенсионната система е в криза от – ако не ме лъже паметта – от 1957 г., по демографски причини, породени донякъде от насилствената индустриализация.

Оттогава са и проблемите на държавната топлофикация, преорганизирана по съветски образец през 50-те години.

В началото на 60-те е одържавена поземлената рента на ТКЗС-тата, това създаде проблеми през 1992 г. и след това, до поне 1998 г., – проблеми с реституцията на земята, напояването, използването на машини в земеделието – накъсо: с капитала и ефективността на земеделието и проблеми с цената на земята за нейните собственици.

Пак тогава, по лично настояване на Живков, въпреки отрицателната на перспективността на предприятието е построен „Кремиковци” (по едно време преименувано на комбинат „Л.И. Брежнев”, не след дълго старото име бе върнато, поради смяна на климата в Москва) – предприятие, което почти никога не е работило на нормално изчислена печалба, което през 1994 г. изпи водата на софиянци, през 1996-1999 струваше на българските около 900 милиона днешни лева неизплатени стокови кредити (електричество, газ, горива и вода), през периода 1999-2003 бе проблем за около 12 хиляди работници – съкратени или принудени да напуснат, а през 2008-2009 за още 3-4 хиляди, за 18% от продажбите на НЕК, почти 25% от търговските превози на БДЖ и почти 90% от оборота на две дунавски пристанища.

През 1960-те бе „реформирано” и управлението на водните ресурси.  Това е основната причина за проблемите с наводненията през 2004 и 2005 г.

През 1970-те започва строежа на магистрали, но през 1976 г. съответният партиен конгрес, пак по идея на Живков, спуска 25% план за икономии.  Резултатът е, че експлоатационният срок е съкратен от 40 на 15 години, че строителството на някои отсечки на „Хемус” бе завършено през 2000 (докато 22 години хората харчеха по два литра гориво, тътрейки се няколко километра с колите и камионите си по деретата преди Ябланица), че тунелите не работеха не както трябва 25 години и че там и на други места строителството все още продължава.

Ако Борисов има предвид магистралите, по е точно да се каже, че от няколко години насам се пооправят зулумите на ХI конгрес на БКП.  Разбира се и тогава, и сега това става с чужди пари, и с нови зулуми.

Наскоро (т.е. след 2002 г.) се оказа, че най-големият проблем със строителното наследство на комунизма ще бъде АЕЦ Белене.  По груба оценка преките разходи (т.е. без да се смятат пропуснатите ползи за други части на енергетиката и икономиката) по този проект ще са около 12 милиарда евро, около 1/3 от БВП за 2010 г.  Въпреки това Симеон Втори, Станишев, Първанов и сега Борисов го пробутват в угода на няколко руски и български мушморока.

Това е само най-видимата част от достиженията на онова управление.

 

Цялото интервю прочетете ТУК (pdf)

 

* Публикувано под други заглавия и с известни съкращения във вестника на 2 и 9 февруари 2011 г.


Свързани публикации.