Изслушване на българските евродепутати

Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове – заседание на 21.01.2011

В петък, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове проведе работна среща с българските евродепутати, на която те трябваше да представят своите приоритети за 2011 г., евентуални планирани инициативи и възможностите за сътрудничество и взаимодействие с националния парламент. Председателят на комисията, г-ца Панайотова си постави за цел да направи тези срещи регулярни (на 6 месеца), което присъстващите подкрепиха. Целта е да се постигне по-тясно взаимодействие в работата на депутатите (родните и тези в Брюксел) за отстояване на националните интереси. Такъв синхрон и единодействие е доказано, че работи в полза на страната, заяви Панайотова и посочи за пример допълнителните компенсации от 300 млн. евро, които България получи за затворените блокове на АЕЦ. Пак в същата насока по нейна инициатива, в Народното събрание ще се обособи и техен кът, където да се разискват всякакви теми и въпроси свързани с позицията на България в Брюксел.

Приоритети е силно казано, че бяха представени. По скоро няколкото дошли на срещата евродепутати един след друг запознаха какво се случва и обсъжда в техните комисии, а дискусия всъщност нямаше. Единственото смислено включване направи Асен Агов от ДСБ, който попита как евродепутатите могат да съдействат за разрешаване на транзитните проблеми, които Сърбия създава на българските превозвачи по река Дунав. Като ни уведомявате по навреме, бе краткият им отговор.

Какво интересно бе споделено на срещата? Темата за Шенген присъстваше в изказванията на почти всички евродепутати. Липсата на информация от първа ръка за напредъка на България затруднява застъпническите усилия на евродепутатите. Те трябва да се информират от медиите или от самата Комисия. На 25 януари ще се обсъжда доклада на Комисията за готовността на  България и Румъния към Шенген.

Антония Първанова насочи вниманието към факта, че в момента в европарламента тече сериозна дискусия за използването (и дела) на селскостопанска продукция за производство на енергия (биогорива). България няма ясна позиция, както няма позиция и по въпроса за регулацията на стоките и услугите в общността и риболовството.

Андрей Ковачев информира, че в Комисията по регионално развитие тече дебат за приоритетите на новата Кохезионна политика. Обмисля се например 2% от бюджета на ЕС за новия програмен период да се насочи в подкрепа на маргинализираните общества (осигуряване на подслон, обучение). Депутатът спомена договора за Набуко и това, че Турция използва ключовата си роля в проекта, за да принуди ЕС да отвори глава Енергетика.

Ивайло Калфин сподели, че Брюксел обмисля сериозно идеята да забрани износа на отработено ядрено гориво от страните в ЕС. Ако това се приеме, България ще трябва на направи сериозни инвестиции за съхранението на това гориво, тъй като няма да има право да го изнася към Русия.

Финансовата рамка за новия програмен период също е обект на сериозни обсъждания. През юни, Комисията ще внесе за обсъждане в европарламента основните принципи и приоритети по тази рамка. Влиятелни страни вече дават индикации, че ще опитат да наложат ограничения на бюджета за следващия програмен период. Англия например иска редукция на ЕС бюджета с 20%. Франция и Германия вероятно ще настояват за замразяване на средствата. Възможно е да се отиде и към съкращаване срока на финансовата рамка – от 7 на 5 години.

Станимир Илчев повдигна въпроса за Македония и това, че Гърция и Сърбия влияят умишлено върху нейното присъединяване. Очертава се тя да е последната страна от Западните Балкани, която ще се присъедини към ЕС. България трябва много по-активно да подпомага усилията й и да използва своето влияние на Балканите.     

Този коментар е осъществен благодарение на щедрата подкрепа на Foundation Open Society Institute (OSI-ZUG). Съдържанието е отговорност на авторите и не ангажира позицията на OSI-ZUG. 

Настоящият коментар е част от проект “Better Governance in Bulgaria”.