Изпълнение на фискалната програма: как да се използва бюджетният излишък

Word Format (Word Format)

От данните за изпълнението на бюджета до месец април 2003 година, изнесени от министерството на финансите (и достъпни на интернет страницата му ) става ясно, че бюджетният излишък за периода е 409 милиона лева. Още по-важно е, обаче, че приходите са нараснали с 16.5% спрямо първите четири месеца на 2002 година.

Възможни обяснения

“ Инфлацията през първите четири месеца на годината спрямо същия период на предходната година е 0.52%, т.е. много малка част от нарастването на приходите в бюджета може да бъде обяснено с инфлация.

“ Нарастването на вноса (измерен в левове) за периода януари – април 2003 година спрямо същия период на 2002 година е 17%. Около 1/5 от бюджетните приходи се набират от данъци върху вноса (мита, акцизи, ДДС).

“ Продажбите в промишлеността нарастват с 18.5% до април спрямо същия период на 2002.

“ Приходите от продажби в сектор „Търговия, ремонт на автомобилии битова техника“ нарастват с 8.7%.

“ Въвеждането на задължителната ДДС сметка според министерството на финансите е увеличило декларирания данък за внасяне с 16% и е намалило декларирания данък за възстановяване със 17%, което е увеличило приходите в бюджета.

“ Част от увеличението на приходите се дължи на въведените административни мерки – минималните осигурителни прагове и регистрацията на трудовите договори.

С други думи увеличените приходи в бюджета се дължат на ръст на икономиката (осигурен от частния сектор, който произвежда над 72% от добавената стойност), ръст на вноса, мерки за намаляването на избягването на данъците и административни мерки (ефектът от последните може да не е траен).

За какво може да послужи бюджетният излишък?

Излишъкът до април от 409 милиона лева представлява повече от 1% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Ако тенденцията на нарастване на приходите продължи и пред следващите месеци (и ако правителството не похарчи парите междувременно), то излишъкът би могъл да достигне до 2-3% от БВП до края на годината.

Очакваните приходи от данъка върху печалбата и подоходния данък през 2003 година са съответно 2.7% и 3%. Следователно, с излишъка до момента един от тези данъци може да се намали с около една трета (данък печалба например може да се редуцира до 15%), а при запазване на ръста на приходите до края на годината един от тези данъци може да се премахне изцяло или и двата да се намалят наполовина (например и данъкът върху печалбата и подоходният данък могат да се намалят до 10%). Алтернативно, с бюджетен излишък от 2-3% осигурителните вноски за фондовете на НОИ могат да се намалят на 25%. Евентуално намаление на данъците може да се направи със задна дата от началото на 2003 година (подобно нещо беше направено съвсем скоро в САЩ), за да се ускори положителният ефект върху икономиката и данъкоплатците.

Намаляването на подоходния данък и данъка върху печалбата или на осигурителните вноски би увеличило икономическия растеж и би се отразило позитивно на всички хора. Освен това ниските данъчни ставки биха премахнали стимулите за укриване на данъци и по този начин биха намалили сивата икономика, без да се налага въвеждане на административни, регулиращи и други антипазарни мерки, които създават допълнителна корупция и възпрепятстват икономическия растеж.

За какво не трябва да се използва излишъкът?

Често когато има повече приходи правителството решава, че най-добре е да ги похарчи за някакви цели – например за нови субсидии, увеличаване на администрацията, увеличаване на заплатите на бюрократите, увеличаване на разходите за здравеопазване, образование, социалните разходи и т.н. (виж тук) Това създава три проблема:

1. Повечето разходи за тези сфери намаляват стимулите за реформи в тях, които да повишат ефективността им. Така тези средства ще бъдат буквално прахосани.

2. Увеличаването на разходите за определени сфери води до това, че и следващата година ще трябва да се направят големи разходи (ще е много трудно да се намалят веднъж увеличени разходи). Проблемът е обаче, че следващата година може да няма толкова приходи, колкото тази година, което ще породи значителни бюджетни дефицити.

3. Нарастването на приходите от 16.5% означава, че преразпределението през бюджета ще се увеличи, което неминуемо ще се отрази негативно на икономическото развитие.

Всички тези проблеми са не само теоретично издържани, но и емпирично наблюдавани – в САЩ в щатите, в които са увеличавали разходите си през годините, когато бюджетните приходи са нараствали бързо (и не са намалявали данъците) сега срещат големи проблеми с бюджетните дефицити. От друга страна, в щатите, в които разходите са държани под контрол и допълнителните приходи са използвани за намаление на данъците, икономиката и заетостта са нараствали значително по-бързо и няма бюджетни дефицити. С други думи, очевидно по-добрият избор е намалението на данъците.

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:[email protected]).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.