Изчезват ли професионалните гимназии?
Този текст е част от тематичния анализ „Водещи тенденции в сферата на основното и средното образование” в предстоящото издание на ИПИ „Регионални профили: индикатори за развитие”. Изследването ще бъде представено на 8-ми ноември 2012 г.
Спадащият интерес към професионалните училища и намаляването на завършилите ученици от години създава сериозни проблеми за бизнеса. Гладът за средни специалисти е факт, а много компании са принудени да разчитат на хора в предпенсионна или пенсионна възраст, за да поддържат дейността си.
За периода 2001-2011 г. броят на учениците в основно и средно образование е спаднал с близо 28%, най-вече вследствие на негативните демографски тенденции на територията на страната. В същото време броят на завършилите профилирани, общообразователни и професионални гимназии спада с различен темп, който в голяма степен отразява предпочитанията на учениците за получаването на един или друг вид образование.
Източник: МОМН
Тенденцията на спад в интереса към професионалните гимназии е особено ярко изразена през последните 4 години. За този период най-бързо спада именно броят на завършилите такива училища, като през 2012 г. завършват близо 32% по-малко ученици в сравнение с 2008 г. По-бавен е спадът при завършилите средни общообразователни училища (около 25%), а най-бавно спада броят на завършилите профилирани гимназии (под 10%). Намалението сред завършилите професионални гимназии е най-високо в областите Смолян (48,7%) и Сливен (44,6%). То е около 40% в областите Варна и Добрич, а най-малко в област Търговище (14,5%) и област Разград (17,8%).
Освен спадащия приток от млади средни специалисти в работната сила, проблем остават и остарелите материални бази и методи на обучение в професионалните гимназии. Преобладаващата част от предприемачите, с които екипът на ИПИ разговаря в областните градове, считат младите хора за недостатъчно добре подготвени, което възпира и тяхното вземане на работа. Евентуален опит да бъдат наемани млади и неопитни кадри налага допълнителни разходи за тяхното своевременно преквалифициране и практическо обучение.
Защо няма кадри?
Причината за недостига на кадри се крие както в училищата, така и в програмите за преквалификация и образование през целия живот. Повече от половината програми в тази сфера се финансират с публични средства, а от тях основната част от програмите се ръководи от Агенцията по заетостта. Именно затова и фокусът им е предимно към обучение на безработни и в много малка степен – към преквалификация и повишаване на уменията на заетите. Част от проблемите на тези програми са идентични с тези в професионалните гимназии – остаряло обучение, прекалено много теория и недостатъчно практика, липса на връзка между нуждите на пазара на труда и уменията, които обучаваните придобиват.
Въпреки тези недостатъци през последните години са постигнати някои добри резултати. На много места частният сектор е предприел стъпки за осигуряване на нужното обучение самостоятелно, като организира безплатни обучителни курсове и стажове, и наема хора за по-дълги изпитателни срокове. По този начин се изграждат точните трудови качества и умения, от които бизнесът има нужда, а частният сектор от своя страна може по-добре да се запознае с потенциалните си бъдещи служители.
Именно създаването на мост между нуждите на бизнеса и насоката на развитие на образователната система е най-прекият път към повишаването на търсенето на кадрите, които излизат от отделните училища. За да стане това, обаче, е нужно училищата да бъдат поставени в конкурентна среда не само чрез правото сами да разпределят средствата си, а и чрез осигуряването на допълнителна свобода за цялостно организиране на образователния процес. Това важи с особена сила за професионалните гимназии, чиято връзка с бизнеса е все още по-скоро пожелателна, отколкото действителна.
