Истинско предизвикателство за добрите стари републиканци*

Необходима е смелост за съкращаване на разходите


Знаете ли, че федералните държавни разходи и приходи като процент от брутния вътрешен продукт за 1968 г. са почти идентични с нивата през 2008 г. ? Изненадващият факт е ,че за последните 50 години (без последните две), федералните разходи и данъчни приходи са били изключително постоянни като процент от БВП.

 

 

Новото в случая е големият скок на федералните държавни разходи през последните две години, от средно около една пета до около една четвърт от БВП. Отделно  към това трябва да се прибавят 13 процента от БВП  за щатски и местни разходи,  което води до нарастването на разходите на публичния  сектор от една трета от БВП до почти  40%.

Федералните разходи пред последния половин век бяха средно повече от 20% от БВП, а приходите вървяха средно малко повече от 18% от БВП, оставяйки среден дефицит от малко над  2% от БВП. От 1984 г. до 2008 г., средният икономически растеж е по-голям от средния дефицит, така че държавният дълг като процент от БВП всъщност намаляваше. (Човек може да увеличава своите заеми  всяка година и да бъде на печалба, при положение че дори стойността на активите му да нараства с по-голяма скорост,  доходите му нарастват по-бързо от плащанията, необходими за обслужване на заемите).

От 1968 г. до 2008 г., федералното правителство се разраства в много по-големи размери и абсолютни стойности, но това е съобразено с икономиката. През последният половин век обаче, правителството стана  много по-намесващо се в икономическите отношения, с все по-скъпи регулации и намеса на щатските и местните власти.

Както всеки знае, САЩ  има рекордни и неустойчиви дефицити за около 10% от БВП. Решението на президента Обама бе през миналия Февруари да назначи комисия за намаляване на дефицита – Националната комисия за фискална отговорност и реформа, която трябва да публикува своя доклад с препоръки не по-късно от 1-ви декември 2010. Преди изборите този месец, очакванията бяха,  че комисията ще предложи 3 $ намаление на разходите за всеки долар предложено увеличение. Проблемът с разходи не може да бъде решен с повишаване на данъците, защото това би забавило икономическия растеж, което ще породи искания за отпускане на повече средства.

Мнозинството от членовете на тази комисия са членове на Конгреса, един от които бе победен на изборите (конгресменът от демократите Джон М. Спрат от Южна Каролина) и няколко, които скоро се пенсионират. Повечето от представителите на републиканците е малко вероятно да подкрепят с каквито и да било предложения за увеличаване на данъците, така че консенсус няма да има.

Голямото изпитание за републиканците е,че тъй като те се противопоставят на увеличаването на данъците, което според мен е правилно, те трябва да предложат начини за намаляване на правителствените разходи до исторически издържаното средно ниво от около 20% от БВП. Данъчните приходи се движат на ниво само около 15%  от БВП за последните няколко години, но това необичайно ниско ниво е заради рецесията. Като се има предвид прогресивния характер на американската данъчна система, приходите падат по-бързо по време на икономически застой и нарастват по-бързо при по-добри времена. Настоящите данъчни ставки, които включват въведените от Джордж У. Буш данъчни намаления, доведоха до данъчни приходи малко по-големи от историческите 18% през 2006 и 2007 г., така че отново проблемът не е в данъчните приходи; проблемът е в разходите.

Не забравяйте, че дробта има както числител, така и знаменател – в числителя е нивото на държавните разходи, а в знаменателя е размерът на икономиката. Държавните разходи като процент от БВП могат да бъдат смъкнати чрез увеличаване на ръста на икономиката при положение, че разходите не нарастват, чрез намаление на разходите или чрез някаква комбинация от двете. Президентът Рейгън бе ограничен от контролирания от демократите Конгрес, така че да постигне колкото може по-чувствително намаляване на вътрешните разходи, като в същото време желаеше да увеличи разходите за отбрана за спечелването на Студената война. Той бе в състояние да осъществи повечето си идеи, извършвайки с цел растеж намаляване на данъчните ставки и законови ограничения, което доведе до икономика, растяща достатъчно бързо за да свали размера на правителството като процент от БВП и да намали дефицита до едно устойчиво равнище.

Ако г-н Обама е мъдър, той ще разреши на Конгреса:

1) да удължи действието на всички намалени от Буш данъчни ставки;

2) да позволи на републиканците да орежат разхищението и непродуктивните разходи и да намалят прекомерните регулации;

Президентът може да направи това като не налага вето на техните предложения. Ако не е мъдър, той ще продължи с политиката против растежа, увеличение на  данъците и разходите и с увеличаване на регулациите .

Републиканците биха могли да намалят някои дискреционни разходи, но няма да могат да се справят с реалните проблеми на разходите за социални придобивки, най-проблемните от които са Medicare и Medicaid (програмите за здравно осигуряване), не и без сътрудничеството на президента. Истинското предизвикателство пред  републиканците е ще бъдат ли смели и отговорни в предлагането на истински решения по проблема с разходите, или ще бият шута на икономиката и ще я гледат как пада в пропастта, точно както направиха демократите.

Конгресменът Пол Райън, републиканец от Уисконсин, един от най-умните и икономически грамотни членове на Конгреса (а също и член на комисията за намаляване на дефицита), показа пътя като разви своя план за справяне с проблемите на социалните придобивки и връщане разходите му  до предишните му нива. Г-н Райън успява да бъде преизбран с голяма разлика в район с мнозинство от демократи, тъй като гласоподавателите разбират, че е сериозен в справянето си с федералния бюджет по отговорен начин, който ще сведе до минимум затрудненията и няма да добави данъчни тежести. Повечето избиратели не са глупави и са наясно, че трябва да бъдат направени промени в областта на социалното осигуряване и здравеопазването.  Ако републиканците поумнеят като Пол Райън, напишат си домашното и се научат как да обяснят конструктивни решения на проблемите на социалните придобивки, могат да надвият инфантилните брътвежи на нищо незнаещите демократи, които се преструват, че настоящият курс е устойчив.

* Статията е публикувана за първи път във вестник „Washington Times“ в понеделник, 8 ноември 2010 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Милен Желев – стажант в ИПИ.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.


Свързани публикации.