В края на 80-те години на 20-ти век Ирландия е една от най-бедните страни в Европейския съюз, заедно с Гърция. Само 15 години по-късно Ирландия е втората най-богата страна в ЕС, по-напред е само миниатюрният Люксембург. Според Евростат брутният вътрешен продукт на човек от населението в Ирландия през 2004 година е 131% от средното ниво в Европейския съюз. Това изключително бързо икономическо развитие и нарастване на благосъстоянието в Ирландия е причината, поради която много страни членки на ЕС се опитват да прилагат ирландския опит – това не се отнася само за новите членки, но и за “стари” членки като Гърция.
България е по-бедна от всички страни в ЕС и темповете на икономически растеж са незадоволителни – средно около 4.5% годишно, докато средният темп на растеж в Ирландия е около 8%, а в някои години достига 11%. Следователно сериозното изучаване на опита на Ирландия е задължително, за да можем да достигнем в кратки срокове жизненото равнище в Европейския съюз. Ето някои от основните фундаменти на ирландското икономическо чудо:
Намаление на заетите в бюджетната сфера и държавните разходи
В средата на 80-те години държавните разходи в Ирландия са над 50% от брутния вътрешен продукт БВП. В кратки срокове Ирландия успява да намали заетите в бюджетната сфера със 7-8%. В резултат на това и на други подобни реформи в рамките на няколко години е постигнато намаление на държавни разходи до около 33% от БВП, а сега са дори под 30% от БВП. (за сравнение – в България за последните 6-7 години разходите на бюджета като дял от БВП стоят стабилно над 40%). По-ниските държавни разходи означават по-малко преразпределение през бюджета и по-малко отнемане на доход от гражданите и фирмите. По-малкото отнемане на доход увеличава стимулите за труд, предприемчивост, спестяване, инвестиции.
Нисък данък върху печалбата
Корпоративният данък в Ирландия е 50% почти до края на 80-те години. След това се въвежда преференциална ставка от 10%, с която се облагат значителна част от производствата. В същото време ежегодно се намалява общата ставка. В крайна сметка преференциалната ставка и общата ставка по данъка върху печалбата са обединени в обща ставка от 12.5%. Така дълги години Ирландия има най-ниския корпоративен данък в целия Европейски съюз, което й позволява да привлече значителни чуждестранни инвестиции и да насърчи местните инвестиции в икономиката. Освен значителни капитали, чуждите инвеститори носят и организационни и мениджърски умения, ноу-хау, търговски и производствен опит, които спомагат за ускоряване на икономическото развитие на страната.
Ниска осигурителна тежест
Ирландия има не само ниско облагане на печалбите на фирмите, но и ниска осигурителна тежест върху труда. Приходите от осигуровки като дял от общите приходи в държавния бюджет са два пъти по-ниски от средното ниво в ЕС. Ниските осигуровки не само осигуряват по-висок нетен доход на работещите, но и стимулира работодателите да наемат нови работници и служители. Освен това по-ниските осигуровки означават по-малко изкривяване на трудовия пазар, по-малък “данъчен клин” между разходите за труд на работодателя и нетната заплата на работещия, по-ниски стимули за укриване на доходи. Докато Ирландия е сред страните с най-ниски осигуровки, България все още е на трето място в Европа по най-високи осигуровки.
Либерализация на пазарите и международната търговия
С влизането в ЕС Ирландия премахва всички пречки пред международната търговия с другите страни от съюза – мита и нетарифни пречки. По този начин икономиката има възможност да са интегрира и да заеме своето място в международното разделение на труда и то в тези области, в които пазарът показва, че страната има относителни предимства. Освен търговията се либерализира и вносът и износът на капитали и се позволява навлизането на чуждестранни компании на пазара. Допуска се конкуренция и се либерализират монополните пазари – въздушен транспорт, природна газ, телекомуникации, електроенергетика, което води до значителен спад на цените на съответните стоки и услуги. Премахва се контролът върху цените и намаляват се пречките пред навлизане на нови компании на пазара, както и пречките пред излизане на компании от пазара.
Минимална административна намеса
Много важно за подобряване на бизнес средата в Ирландия е политиката на минимална административна намеса в икономиката. Залага се на институциите на пазара, а не на административен контрол и регулиране. По този начин намалява властта на бюрокрацията и се увеличава свободата на фирмите, което прави започването на бизнес в Ирландия привлекателно за много чужди компании и местни предприемачи. Страната е пример за най-добра европейска практика в отношенията на администрация с бизнеса и гражданите. В Ирландия, например, е много по-лесно, бързо и евтино да се открие нов бизнес в сравнение с много от европейските страни. В същото време е лесно и ефективно излизането от пазара – ако една компания фалира в Ирландия съдебната процедура ще завърши в рамките на няколко месеца, разходите по нея са минимални, докато процентът на изплатените задължения е от най-високите в света. Съдебната система също е ефективна – прилагането на договорите, например, отнема значително по-малко време и изисква много по-малко процедури при евентуално неизпълнение.
Гъвкав трудов пазар
Според Световната банка Ирландия има един от най-гъвкавите пазари на труд в ЕС. В същото време е лесно за чужденци да започнат работа в Ирландия заради либералната имиграционна политика. В резултат на това и на общата икономическа експанзия безработицата през 90-те години намалява от около 18% на около 4%. Същевременно значително се увеличава заетостта в икономиката. Докато в продължение на десетилетия много ирландци емигрират и населението на страната спада до 3 милиона, в резултат на бързия икономически растеж тази тенденция се обръща – емиграцията намалява, емигрантите започват да се завръщат в Ирландия, има приток и на чужденци, което води до увеличение на населението до 4 милиона. Това е показателно как бързото икономическо развитие може да се справи относително лесно дори със спада на населението.
Чужди инвестиции
Един от важните фактори за развитие са чуждите инвестиции. Според изследванията на тях се дължи почти половината от икономически растеж в Ирландия. Те осигуряват половината работни места в страната, произвеждат 2/3 от брутния вътрешен продукт и на тях се дължи почти 90% от износа на страната.
Европейски фондове
Ирландия и Гърция тръгват от една позиция през 80-те години. Гърция получава повече средства от фондовете на Европейския съюз от Ирландия, но въпреки това 15-20 години по-късно Гърция е на същото относително равнище в ЕС, докато Ирландия е значително по-напред. Следователно не е толкова важно колко пари получава една страна от европейските фондове, по-важно е каква е нейната вътрешна икономическа политика. Освен това е важно как и за какво се използват средствата от фондовете. Ирландия използва фондовете на ЕС главно за подобряване на инфраструктурата, образованието и човешките ресурси като при това корупцията и разхищаването на средства са минимални. На европейските фондове се дължи по-малката част от икономическия растеж в Ирландия – под 1/5 от него.
Вместо заключение – изводи за България
Както споменахме България е по-бедна от всички страни членки на ЕС, по-бедна е и от кандидатките Румъния и Хърватия. Преодоляването на това изоставане в кратки срокове изисква възприемането на политика на бързи реформи по примера на Ирландия. Необходимо е намаление на бюджетните служители и оптимизиране на бюджетните разходи от над 40% до около 30% от БВП. Това трябва да се съпровожда от значително намаление на облагането на печалбите и труда с данък върху печалбата и осигуровки – според изчисления на Института за пазарна икономика е възможно намаление на тези данъци до 10%.
Задължително е либерализирането на монополните отрасли, премахване на неефективните регулации и излишна бюрократична намеса, като в същото време е необходимо ускоряване на съдебните процедури, намаляване на разходите по влизане и излизане от пазара и провеждане на реформи, водещи към по-гъвкав на пазара на труда. Би трябвало също така да се спомене, че ако не се промени начинът на използване на средствата от българските държавни структури, голяма част от парите от фондовете на ЕС просто ще изчезнат или ще се изразходват за неефективни дейности. Но дори и всичко да върви идеално, средствата от ЕС няма да окажат голямо влияние върху икономиката. Единствено бързи пропазарни реформи могат да променят осезаемо икономиката на България.
–––––––
* Статията е публикувана във вестник “Дума” на 4 януари 2005 година.
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).
