Ирационалността на избирателите и българската ситуация

Изследването на човешката ирационалност не се ограничава единствено и само с изследване на вземането на решения в областта на икономиката и финансите – там където науката поведенческа икономика, поведенчески финанси и невроикономиката станаха вече водещи. Вземането на решения, тяхната ирационалност и отклонението  от оптималния избор е предмет на множество изследвания и в областта на политическите избори, които показват, че всъщност решенията на гласоподавателите относно политическите кандидати са преобладаващо ирационални (Caplan, 2007) в смисъла на „дефиницията на рационалност – причините (Б.И. за гласуване) са добри, когато те са обективно добри“ (Boudon, 1989, p. 176). Школата, която разглежда човешките решения като „субективно рационални“ (Granberg and Holmberg, 1990) или пък решения базирани на „здравия разум“ можем да интерпретираме  като представител на по-малко ирационални решения на гласоподавателите,. За да няма съмнение, в това което казвам – „субективно рационалните“ решения иносказателно защитават мнението, че гласоподавателите дори и да са ирационални те все пак не вземат решения като избора на Хитлер от национал социалистите в Германия и сериозната гласоподавателска подкрепа за режима на Путин в Русия. С разсъжденията, които ще представя по-долу не предпоставям какво е повече или по-малко резултат на „здрав разум“ и/или „субективно рационално“ решение на българските гласоподаватели, а дискурса от гледна точка на поведенческата икономика, който прилагам към политическите избори в България.

В поведенческата икономика е добре известна психологическата склонност „нежелание към загуба“ и “нежелание към риск” (loss aversion and ‘risk aversion’ bias) описана и изяснена от Амос Тверски и Даниел Канеман и плеяда други поведенчески икономисти и психолози, която оформя в голяма степен човешките решения в условията на риск и неопределеност т.е. в икономиката (вж. повече в Иванчев, 2013). Всъщност решенията при политически избори се вземат също в условията на риск и неопределеност т.е. в стохастична-случайна среда и поради това икономически и финансови данни могат успешно да се прилагат за прогнозиране на политически избори – така както автора на статията успешно прогнозира изхода от изборите в САЩ през 2012 г. с помощта на данни за политически залози от финансовия сайт (prediction markets) www.intrade.com (Иванчев, 2012). Нежеланието към загуба и риск е силен мотиватор при вземане на решения и за да бъде по-ясно ще представим следния класически пример-експеримент:

Какво бихте избрали: А) Сигурна печалба на 900 лева или Б) 90% вероятност да спечелите 1000 лева и 10% вероятност да спечелите 0 лева?

Повечето хора избягват риска и ще изберат отговор А) и сигурната печалба на 900 лева, въпреки че очакваният резултат е еднакъв и в двата случая защото при вариант Б) очакваната стойност е равна на (1000 лв. х 0.9)+(0 лв. х 0.1)= 900 лева.

Ако обаче задачата бъде зададена по следния начин:

Какво бихте избрали: В) Сигурна загуба на 900 лева или Г) 90% вероятност да загубите 1000 лева или 10% вероятност да не загубите нищо?

Повечето от вас биха предпочели втория вариант Г) при, който има 90% вероятност да загубите 1000 лева т.е. повече или да не загубите нищо. По този начин от хора избягващи риска вие се превръщате в хора търсещи риск (risk seeking) поради това, че преживяването на въпроса е в условие на сигурна загуба – не на сигурна печалба, както при първата задача. Поради това надеждата и желанието да се избегне сигурната загуба води до преобръщане на предпочитанията и избор на риска.

Как можем да използваме този пример и поведенчески модел в настоящата политико-икономическа ситуация в България и как да прогнозираме изхода от предстоящите извънредни парламентарни избори през 2021 г? През юли 2009 г. Българските гласоподаватели избраха риска т.е. ГЕРБ за управляваща партия на парламентарните избори с подкрепата на 1678641 от гласоподавателите (39.72%). Тогава психологическият изпреварващ (leading indicator) индикатор изчисляван от НСИ „Доверие на потребителите“ (очаквания на потребителите за следващите 12 месеца) през м. април 2009 г. се влоши със 7.6 пункта в сравнение с януари същата година и достига отрицателни стойности от над 50%.

 

 

В същото време очакванията за следващите 12 месеца за развитие на безработицата в страната драматично се повишиха с 15.9 пункта, достигайки над 60%.

 

Тази ситуация, разчетена чрез очакванията на българските гласоподаватели показва, че през 2009 г. са живели в психологическо усещане на сигурна загуба с тогавашната управляваща тройна коалиция. Поради това техния гласоподавателски избор се преобръща и от избягване на загубата и риска те стават в търсещи риска (надеждата) от непознатото. Това се случва именно поради това, че психологическото им усещане е че са поставени в условията на избор между сигурна загуба (предходното управление) и поемане на риск от ново, непознато управление, което с малка вероятност, но все пак би могло да ги изведе от сигурната загуба.

Актуалната ситуация в България с изпреварващия (leading indicator) индикатор изчисляван от НСИ „Доверие на потребителите“ (очаквания на потребителите за следващите 12 месеца) през м. януари 2021 г. се подобрява с 4.1 пункта в сравнение с октомври 2020 г. и потребителското доверие се повишава до ниво от 33.6%, доближавайки се до нивото на дългосрочната средна стойност:

 

Очакванията за следващите 12 месеца за развитие на безработицата в началото на 2021 г. са дълготрайно подбряващи се през последните 10 години, като негативното развитието на индикатора след началото на пандемията през 2020 г. интегрира пандемичното влошаване и лаг свързан с пълното затваряне на няколко от бизнес секторите в България. Причините за влошаването на този показател са съвсем ясни и обясними за народонаселението и са свързани почти изцяло с последствията от пандемията, които не са причинени пряко от действия/бездействия на правителството:

 

Поради големите разлики в психологическите очакванията на потребителите-гласоподаватели измерени от НСИ през 2021 г. спрямо 2009 г., считам, че българските избиратели към средата на 2021 г. не са поставени в условията на избор при „сигурна загуба“ и поради това техния избор ще се придържа към класическото „избягване на загубата/риска“ (loss aversion/risk aversion) и към ефекта на сигурността (certainty effect). Този избор е по-близък до българската народопсихология и „здрав разум“, и „субективна рационалност“ в конкретната политико-икономическа ситуация и те не предполагат драматична разлика при избора на гласоподавателите при предстоящите извънредни парламентарни избори в България т.е. не предполагат рязко падане на подкрепата за управляващата до сега партия ГЕРБ.

 

Boudon R. (1989). Subjective rationality and the explanation of social behavior. Rational. Soc. 1, 173–196.

Caplan B., (2007) The Myth of the Rational Voter: Why Democracies Choose Bad Policies, Princeton University Press.

Granberg D., Holmberg S. (1990). The intention-behavior relationship among U.S. and Swedish voters. Soc. Psychol. Q. 53, 44–54.

Иванчев Б., (2013), Всеки може да инвестира успешно: ако избегне илюзиите и ирационалното поведение, Изток-Запад.

https://www.investor.bg/blogosfera/363/a/izboryt-obama-romni-niama-da-e-lichnosten-a-na-baza-razdelenieto-bedni-bogati-140752


Свързани публикации.