Интересни времена за зърнопроизводителите

Седмици преди прибирането на пшеницата в България всички погледи са обърнати към международните пазари. На водещите борси в Чикаго, Париж, Лондон и Хамбург цените се потопиха още преди излизането на редовния месечен доклад за световното търсене и предлагане на зърно на американското министерство на земеделието (USDA). Липсва и интерес към виртуалните пазари, от където хедж-фондовете масово се изнасяха през последните месеци без изгледи за скорошно завръщане. Прогнозите на Goldman Sachs и Citigroup са за допълнително поевтиняване при суровините и влизане в низходящ цикъл, заради забавения икономически ръст в глобален мащаб.               

Това, което е важно за българските производители е, че през новата пазарна година (започваща от 1 юли 2013) само Русия и Украйна ще разполагат с 20 млн. тона повече пшеница спрямо предходната. Част от новото производство ще отиде за попълване на запасите, но и при най-консервативни оценки към момента се очертават 7 млн. тона повече за износ от миналата година. Това ни кара да очакваме засилен износ на зърно от Черноморския регион и подтиснати цени за пшеницата от новата реколта. Предварителните очаквания за старта на изкупната кампания на пшеницата в България са за цени в диапазона 330-350 лв./тон.

Що се отнася до царевицата, въпреки че американската реколта може да се окаже леко надценена (понеже е ясно, че не всички планирани площи ще бъдат засети), все пак се очакват близо 100 млн. тона над произведените през миналата година в световен мащаб. В Черноморския басейн само Украйна ще може да изнесе над 3 млн. тона повече царевица спрямо 2012/13 г. Значително по-добра реколта се очаква и в Румъния.

Цената на царевицата на Чикагската стокова борса при фючърсната търговия с доставка през септември се търгуваше на USD 5,75/бушел към 12 юни. Някои анализатори в САЩ предупреждават, че нива от USD 5/бушел са напълно реалистични дори и при по-ниски от прогнозираните от USDA добиви. Във всеки случай ценовата ножица между пшеницата и царевицата вече се отваря спрямо миналата година и няма причина това да не се случи и в Черноморския басейн.

Що се отнася до слънчогледа, за прогнози е все още рано. Украйна, която е най-големият производител ще добие 9,5 млн. тона спрямо 8,6 млн. тона година по-рано, по оценки на UkrAgroConsult. Глобалното производство като цяло ще се увеличи с 2,5 млн. тона до 38,7 млн. тона, по оценки на Oil World. Въз основа на тези оценки, понижение на цената на слънчогледа спрямо миналата година изглежда напълно вероятно.

Като цяло се налага заключението, че за българските зърнопроизводители започват интересни времена – в следващите 1-2 години ще бъдат притиснати от високи цени на рентата и земята, поскъпващи материали за производство (торове, семена, горива), по-ниски изкупни цени на продукцията и почти непроменени субсидии на площ (без национални доплащания и с новите правила от 2014 г.). Като добавим към тази картина и готвената забрана за ползване на неоникотиноиди (вид пестициди, широко разпространени в България заради характерни вредители като хоботника) от 1 декември 2013 г. картината става още по-сложна.

Вероятно се задава краят на бума на пазара на земеделска земя. Във всеки случай зърнопроизводителите би трябвало да бъдат много внимателни в експанзията както по отношение на земя, така и на техника. Би могло да се мисли и за известно разнообразяване на производството с оглед диверсифициране на риска.

| Изтеглете пълния текст на Зърнен бюлетин за месец юни 2013 |