Индустриалните зони: начин на употреба

Word Format (Word Format)

Пакет от мерки за подобряване на средата за водене на бизнес в страната чрез активна държавна намеса се подготвят от икономическото министерство, като се очаква да бъде представен от вицепремиера Василев в петък по време на парламентарния контрол. За да се стимулира икономиката (на практика, с изземване на частни средства през данъците и ограничаване на частната инициатива) се подготвя не само създаване на инвестиционен фонд с държавно участие и първоначален капитал от 100 млн. лева, осигурени от фискалния резерв, намерения, коментирани вече от ИПИ, но и така наречените икономически (или индустриални) зони, заради които Министерството на икономиката подготви закон.

Проектът, разпространен от министерството, предвижда подобни зони да насърчат инвестициите в технологично модерни дейности. Инициативата за създаването им ще бъде, поне така твърдят отделни разпоредби, на общинските съветници, областните управители и министъра на икономиката, с решение на Министерски съвет. Търговско дружество с ограничена отговорност или с едностепенна система на управление, в което държавата или общината държат капитала, ще управлява тези зони. То ще придобива различни разрешителни режими и ще допуска след одобрение проектите на предприемачите, които искат да построят своето предприятие в зоната.

Очевидно някои от текстовете в новия проект за икономическите зони приличат на тези, прилагани за свободните зони. За момента с Указ №2242 се урежда дейността на свободните зони, които (трябва да) се създават, за да насърчат стопанската инициатива при производството на стоки, извършването на услуги, търговски и други дейности, необходими за разнообразяване и увеличаване на износа . . . за ускореното развитие на народното стопанство. За разлика обаче от свободните зони, които могат да се създадат от Министерски съвет и от „заинтересувани самоуправляващи се стопански единици“ (в характерен консервиран език и стил на 1987 година, когато е приет; чл. 8 от Указа), при икономическите зони само държавна може да бъде инициативата.

Две са основните, така наречени форми за подпомагане на инвеститорите в тези зони.

Едната форма на практика е привилегията да се заобикалят действащи разпоредби, свързани с държавна (и общинска) собственост и вероятно обществени поръчки, привилегия, която поставя инвеститорите в по-благоприятна среда.

Тази привилегия може да се прочете зад текстовете, които ще позволят на подобни зони да ползват безвъзмездно (по чл. 12 от проекта) или срещу един лев (по изказвания в пресата) право на строеж и на ползване на поземлени имоти за срок от 50 години без търг или конкурс. Предвижда се също общинските съвети да определят районите с общински и държавни терени, където да се изграждат зоните. Освен това инвеститорите ще получат и правото безвъзмездно да ползват необитаваните обществени сгради на територията на зоната (по публикация във в-к Дневник).

Или в превод: общинари и други администратори ще могат да се разпореждат с държавна и/или общинска собственост (в повечето случаи отчуждена и поддържана – до отдаването й – с пари от данъци), без да следват процедурата по отдаване на права за ползване на държавна и общинска собственост. Освен това търговското дружество, ако разходва финансови средства през общинските бюджети, ще трябва да възлагане на обществена поръчка. Дали ще го прави не е ясно. Това, което е сигурно в момента, е, че конкурсът като процедура за избор на наематели на подобна собственост, ще бъде заобикаляна. А процедурата е тази, която може да гарантира поне малко повече прозрачност и да ограничи донякъде злоупотребите с т.нар. обществени (а всъщност – на данъкоплатците) средства.

Лесно може да си представим какви ще бъдат резултатите от подобни привилегии. А именно повече натиск от предприемачите върху администрацията и засилено търсене (и предлагане) на политически услуги и партийни контакти.

Дори в правилника за прилагане на Указа за свободните зони, цитиран по-горе, „обектите на социалистическата собственост – земята, водите, недрата, горските площи и трайно прикрепените към тях съоръжения, както и сградите, основните средства и др. в границите на свободната зона, се предоставят за стопанисване и управление на предприятието“ възмездно.

Втората форма за подпомагане на инвеститорите е ‘привилегията’ администрацията да си върши работата и да създава по-малко пречки при започване и опериране на пазара.

Подготвеният проект предвижда нужните за инвестиционните проекти разрешения и регистрации да се издават до 30 дни от подаването на документите в съответните служби (бележка: лицензите са изключени). Дали срокът е възможно най-бързият и дали няма да се обезсмисли разпоредбата с приемането на Закона за стопанската дейност, няма да коментираме. Трудно обаче може да приемем, че инвеститорите трябва да се подпомагат, като се задължава администрацията да изпълнява задълженията си: да бъде по-ефективна и да ограничи корупционните сделки, които сключва за по-бързо и безпроблемно издаване на нужни за стопанска дейност режими (в случая основно разрешенията, тъй като регистрацията би трябвало да е само регистрация). Показателно за това разбиране в Министерството на икономиката обаче са не само тези разпоредби, но и административните санкции, които се предвиждат при липса на съдействие (чл.20 от проекта) – висока глоба – от 1 000 до 10 000 лева (или заплащането за повече от 3 години, по средна заплата за сектора, НСИ).

Освен това ясно е, че предимствата от подобни зони, ще се разпределят по политически съображения. Министър Василев ще може да спира по целесъобразност предложенията за създаване на икономически зони (чл. 8 от изготвения проект). Като се прибавят и намеренията на политици като Ахмед Доган да се сведе броя на зоните до пет и основно в граничните райони (по публикации в пресата), може да се досетим как ще се връщат политически услуги през индустриалните зони.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.