Имитацията на дейност от добре смазаните машини

Наскоро Висшият съдебен съвет (ВСС) учреди Съвет за партньорство (СП). Тъй като ВСС традиционно е критикуван за институционалната си отчужденост от редовите магистрати, чиито интереси и независимост той следва да отстоява, подобна новина, на пръв, поглед изглежда обнадеждаваща. Капсулирането, поне теоретично, би могло да бъде превъзмогнато с подобен орган, който да спомогне за институционализирането на диалога между Съвета и магистратската общност. Необходимостта от непосредствена и непрекъсната връзка с редовите съдии, прокурори и следователи е неоспорима. Тя се обуславя от това, че след като бъдат избрани, членовете на ВСС се откъсват от типичната си работа за немалък период от време и не съумяват да осъществят ефективно сътрудничество с магистратите по места.

Целта на новоучредения орган е определена в приетата от ВСС Наредба № 8 за организацията и дейността на СП като осъществяване на „диалог по всички въпроси, свързани с професионалните интереси на съдии, прокурори и следователи“.[1] СП се състои от 3-ма представители на ВСС, по един представител на всяка професионална организация на съдиите, прокурорите и следователите (чийто членски състав е не по-малък от 5 на сто от съответния брой), както и 11 магистрати (6-ма съдии, 4-ма прокурори и 1 следовател), които не членуват в такива организации. Всяка от общо 5-те магистратски организации (Асоциация на прокурорите – АП, Асоциация на българските административни съдии – АБАС, Българска съдийска асоциация – БСА, Камара на следователите – КС, Съюз на съдиите в България – ССБ) има минимално изискуемата членска маса.По информацията на ВСС сдружените съдии са 1002 (Съюза на съдиите, Българска съдийска асоциация, Асоциация на българските административни съдии), а несдружените – 1552; 550 от прокурорите и следователите са сдружени, а 1552 не са.

Има няколко признака обаче, които подсказват, че този СП е обречен на номинално съществуване:

1. Липса на автентична воля за съществуването на органа и от ВСС, и от представителите на различните магистратски професии;

2. Сбъркано представителство;

3. Последните действия на ВСС, а и на ИВСС, които за пореден път се самоизобличиха като машини за репресия именно срещу редови магистрати.

За автентична воля

След като първоначалните идеи за намаляване на парламентарната квота във ВСС (с цел намаляване на политическото влияние) не се осъществиха, въвеждането на СП през 2017 г. в Закона за съдебната власт (ЗСВ) е нещо като утешителна награда под формата на ерзац реформистка дейност, която трябваше да убеди публиката, че ВСС се отваря към магистратската общност. Действията на съвета обаче не показват особена мотивация за работа в тази посока, напротив – забави, къде мотивирано, къде не, конституирането на СП. Фактът, че органът се учредява чак две години по-късно, подсказва по-скоро неохота и/или поне безразличие към формализирането и укрепването на диалога между ВСС и магистратите.[2] Изглежда също, че и магистратските организации не припознават това като автентичен начин за участие в процеса по вземане на решения по въпросите в правосъдието, тъй като 3 (от общо 5) от тях не подават заявления за участие в органа (ССБ, АБАС, БСА) при втория опит за конституирането му. И това е така независимо какви са причините за неподаване на заявление и дали чрез нова промяна на наредбата съсловните организации ще могат да се присъединят след учредяването. На ВСС сякаш му е досадно да се занимава. Това пък явно обуславя намаляване на убедеността на магистратите в смисъла от съществуването на този орган и липсата на особен ентусиазъм при втория опит за конституирането му.

За представителността

Начинът, по който в наредбата е уредена представителността на магистратите в СП, буди тревога. Числеността на представителите на ВСС в СП е уредено в ЗСВ (3-ма). Определянето на броя на представителите на сдружените и несдружени магистрати в СП обаче е правомощие на пленума на ВСС. По силата на наредбата всяка една от организациите е представена в СП от един човек, който има 1 глас, т.е. една организация – един глас. В същото време чл. 3, ал. 1, т. 3 от наредбата предвижда, че в състава на СП магистратите, които не членуват в организации, ще бъдат представени от „шестима съдии, четирима прокурори и един следовател“ и всеки от тях следва да е подкрепен от поне 100 колеги, нечленуващи в съсловни организации. ВСС обосновава това решение със „съпоставянето и численото съотношение между броя на членовете, представени от несдружени магистрати и броя на представените от професионални организации.“ Това обаче не обяснява защо се дава превес на броя на представителите на несдружени пред сдружени магистрати. Така сдружените съдии (1002-ма) ще бъдат представени от 3-ма човека, несдружените (1552-ма) – от 6, сдружените прокурори и следователи – от по 2-ма, а несдружените – от 5. Освен това не се взима под внимание, че например 1 съдия от ССБ представлява 582 съдии (или 23,7 % от всички съдии в страната, т.е. най-много от всички съдийски организации), докато 1 съдия извън съсловните организации, който също ще има право на 1 глас в СП, може да представлява и само 100 съдии. Изглежда, че равнопоставеността при правото на участие на сдружени и несдружени магистрати е компрометирана, а решението за това как да са представени е или необмислено в дълбочина, или целенасочено се стреми да игнорира тежестта и значението на сдружените. Притеснителна е и възможността за определяне на членове на СП, представители на несдружените магистрати чрез жребий, ако класираните кандидати са подкрепени от равен брой магистрати и са повече от обявения в наредбата брой (6 за съдии, 4 за прокурори и 1 за следователи). Да се оставят най-малко 100 души непредставени (за сметка на други) единствено по силата на случайността е неприемливо и е в противоречие с концепцията за СП.

За безсмислието

В контекста, в който се случва учредяването на СП, а именно поредния рунд на институционален тормоз върху съдия Мирослава Тодорова от ВСС (ниската атестационна оценка) и Инспектората към ВСС (течът на лични данни, включително на семейството ѝ с файла „не се чисти“), създаването и функционирането на подобен орган изглежда безсмислена имитация на дейност. Шизофренно е, от една странна, тези органи целенасочено да насаждат страх от репресии сред общността, а от друга – да се правят, че мнението на редовите магистрати за важни за правосъдието въпроси има някакво значение. Повече от очевидно е, че съветът и инспекторатът към него могат да бъдат инструменти за потисничество и сплашване на магистрати, които изразяват последователна и обоснована критика към недъзите и метастазите в правосъдието. В този смисъл СП ще представлява само една привидност, която не носи съдържание и смисъл, и вероятно ще заприлича на Гражданския съвет към ВСС, който към момента вече има само на декоративна функция.

Взаимодействие между ВСС и редовите магистрати е от особена важност, тъй като отделянето от работата „на терен“ обуславя отдалечаване от реалните проблеми на съдебната власт, а това би могло да се компенсира с критичния поглед на редовите съдии и прокурори, които ще участват в СП. За момента обаче изглежда, че Съветът за партньорство с концептуално сбърканата си представителност ще е поредната имитация, която, освен всичко друго, би могла да се използва за легитимиране на неадекватни решения на ВСС и за цялостна подмяна на смисъла за наличието на органа.

[1] Конкретните дейности са: обсъждането на въпроси, свързани с професионалните интереси на магистратите, вкл. организиране на квалификацията им; реформата на съдебната карта, възнагражденията, кариерното израстване; изготвяне на препоръки и предложения за дейността на ВСС, както и на становища в рамките на съгласувателните процедури при обсъждане на промени в законодателството, които засягат съдебната власт; подпомагане на ВСС при разработване и изпълнение на политики, програми и проекти и др.

[2] ВСС публикува проекта на наредба за обществени консултации едва на 1-ви март 2018 г., а Наредбата е приета едва през ноември с.г. Не става ясно защо близо 9 месеца след публикуването ѝ за обществено обсъждане и събирането на становища в предвидения за това 30-дневен срок органът бездейства. Първият опит за учредяването на органа в началото на 2019 г. също не е успешен.

Материалът се публикува по изпълнение на проект на ИПИ „Върховенство на закона и икономически растеж“ (№ BG05SFOP001-3.003-0049), финансиран по “Приоритетна ос № 3 „Прозрачна и ефективна съдебна система“ по процедура „Граждански контрол върху реформата в съдебната система“ на Оперативна програма „Добро управление”:  www.eufunds.bg