Има ли икономически проблем с „Булгартабак“?
Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)
Събитието:Правителството прие стратегия за приватизация на „Булгартабак холдинг“. На инвеститорите ще се предложат до 80% от акциите на холдинга. Процедурата ще бъде публичен конкурс, в който ще могат да участват както компании от бранша, така и финансови институции; останалите 20% от акциите да бъдат продадени на фондовата борса. Държавата запазва „златната акция“.
Коментар:През първите две седмици от 2002 г. темата „Булгартабак“ отново влезе във водещите новини. В медиите се анализират основно стратегията за развитие на отрасъла, бъдещата приватизация, избора на купувач, цената (т.е. приходите в държавния бюджет), заетостта, дори заплатата на директора. От всичко това излиза, че съществува някакъв сложен икономически, финансов или управленски проблем. Скандал нямаше да има обаче, ако:
1/ Нямаше Закон за тютюна и тютюневите изделия;
2/ Не съществуваше Фонд „Тютюн“;
3/ Пазарът на тютюн и цигари бе свободен за достъп от всички желаещи;
4/ Основната цел на стратегията за развитие на отрасъла (разбирай – Булгартабак) не беше удвояване на производството на тютюн.
Ако тези условия бяха реалност, правителството нямаше да може да използва една търговска компания за политически цели. Продължаването на сегашната политика спрямо тютюнопроизводството и „Булгартабак“ е инструмент за купуване на гласовете на производителите на тютюн с парите на данъкоплатците. В най-голяма степен тези избиратели са подкрепяли ДПС на досегашните избори.
От друга страна, купуване на гласове за сметка на цялото гражданство не е прецедент. Дълговете на Кремиковци към НОИ, които държавата още не е поискала, са около 70 млн. лева, а заетите (избирателите) са около 14 000. Това прави по около 5 000 лв. на глас. Правителството субсидира БДЖ с около 60 млн. през 2001 г. и опрости други 130 млн. лв., при заети в дружеството около 35 000 човека. Сметката е около 5 400 лв. за един глас. За производството на тютюн по-трудно можем да дадем точни числа, но субсидията на Фонд „Тютюн“ е 65 млн., а производителите на тютюн са вероятно 80-100 хиляди. Така че, „цената“ на един глас е доста под 1 000 лв. от парите на данъкоплатците.
Но всяка сметка от този вид е неизбежно условна при пълното информационно затъмнение около финансовите резултати на „Булгартабак“.