18-11-2016

Икономиката все още расте с бърз темп, но пазарът на труда издиша

Третото тримесечие на 2016 г. разкрива на пръв поглед противоречиви данни за икономиката. От една страна експресните данни БВП показват, че икономиката бележи най-високия ръст на тримесечна база в рамките на ЕС – 0,8%. На годишна база ръстът пък е вторият най-висок сред страните в ЕС – 3,5%.

Източник: НСИ

В същото време, заетостта спира да расте след 2 години и половина възстановяване. Броят на заетите (на 15 и повече години) дори спада с 52 000 души, а коефициентът на заетост намалява с 0,4 процентни пункта до 49,9% през третото тримесечие.

Възможно ли е тези противоречиви данни да са част от една и съща картина? [1]

Теоретично е възможно, тъй като трудовият ресурс е само единият от факторите за производство – другите са капиталите, технологиите, земята, подземните ресурси. Т.е. ръст на производството с по-малко хора може да се постигне или ако производителността на останалите работещи се повиши, или ако другите фактори за производство (капитал, технологии и т.н.) стоят зад растежа.

Освен това, има редица изследвания върху връзката между икономически растеж и заетост, които показват, че създаването на заетост зависи много от това кои сектори растат. Така например, ако експанзията се води от преработващата промишленост и услугите, тогава заетостта също расте (обикновено с известен лаг), но ако селското стопанство и добивната индустрия растат, това не е задължително да води до повече заети. По-общо погледнато, ако растежът на икономиката идва от капиталоемки сектори, а не от трудоемки сектори, то заетостта може и да не се повлияе от растежа.

За съжаление, обаче, няма как да видим растежът на българската икономика от кои сектори е дошъл през третото тримесечие, тъй като експресните данни са много общи. Единственото, което се вижда в тях, е че производството продължава да расте с темп, близък до този от предходните няколко тримесечия – брутната добавена стойност е с 2,5% по-висока на годишна база. Корективите (т.е. разликата между приходи от непреки данъци и субсидии) също растат с висок темп, с 8,2% спрямо година по-рано, което отразява най-вече високите данъчни приходи тази година.

От страна на търсенето пък се вижда, че крайното потребление, което движеше икономиката в първата половина на 2016 г., леко забавя своя растеж до 1% на годишна база. В същото време, обаче, износът набира скорост и изтегля напред растежа. Инвестициите продължават да се свиват, но това вероятно се дължи на ударното усвояване на европейски средства във втората половина на миналата година и съответно бавния старт на новия програмен период и все още ниските разплащания тази година.

Предвид това, хипотезата за ръст на капиталоемките сектори е възможно обяснение за тази „дихотомия” в последните данни за България – хем приличен ръст на икономиката, хем спад на заетостта. Възможно е и разминаването между данните за растежа и за заетостта да се дължи просто на по-слабата връзка между двата индикатора в развиващите се страни, на статистически слабости, на сивата икономика и на какво ли още не.

По-големият въпрос обаче е какво точно сигнализират последните данни за пазара на труда. Нашият прочит е, че пазарът на труда вече е достигнал потенциала си и оттук насетне заетостта само може да стагнира или спада, защото:

има недостиг на подходяща свободна ръка

В момента около 62% от безработните са дългосрочно безработни (над 1 година), т.е. структурната безработица е близо 2/3 от всички безработни. Техният дял стои почти непроменен спрямо година по-рано.

липсата на подходящи хора е ограничител пред по-нататъшния растеж

Около 1/3 от промишлените предприятия изтъкват липсата на подходящи хора като основна пречка за растежа си през третото тримесечие, а в неотдавнашна анкета на агенцията за малките и средните предприятия 72% от МСП в страната усещат дефицит на кадри. Всичко това идва да покаже, че дори да има предлагане на работни места, няма кой да ги запълни и съответно това поставя „капак” на потенциала на икономиката.

Между другото, данните за безработицата, ако се погледнат по-внимателно, също говорят за това „приземяване” на пазара на труда. Безработицата продължава да пада и през третото тримесечие, но това вече не се дължи на нови работни места, а напротив – на спад на икономическата активност. Икономически активните през третото тримесечие са били 53,6% от населението, докато година по-рано те са 54,9%. Т.е. част от тези, които преди са търсили активно работа, вече не търсят.

В началото на възстановяването на пазара на труда (2013) след кризата, безработицата продължаваше да расте защото все повече хора се обнадеждаваха, че могат да намерят работа и започваха активно да търсят такава. По този начин те преминавах от редиците на икономически неактивните към безработните. Сега е много вероятно да гледаме огледалния образ на това раздвижване тогава, защото заетостта започва да спада, а безработицата продължава да намалява само и единствено заради свиване на работната сила. Т.е. данните за пазара на труда вероятно показват края на възстановяването му и неговото охлаждане.

Този процес най-вероятно ще продължи и в края на 2016 и началото на 2017 г., както заради очакването забавяне на европейската икономика (и оттам и на българската), така и заради острия недостиг на кадри и политическата несигурност, която обикновено води до отлагане на планове за инвестиции и нови работни места. Проблемът с кадрите е много сериозен, тъй като той ограничава потенциала на икономиката за растеж и я обрича на „кретане”. Единственият шанс за излизане от този омагьосан кръг е преструктуриране на икономиката към по-капиталоемки сектори и/или към повече капиталови инвестиции и нови технологии в традиционно трудоемките сектори, които да подобрят производителността и да им позволят да растат с наличната работна ръка. Ако икономиката продължи да расте с темп от поне 2,5-3% и в следващите тримесечия при продължаващ спад на заетостта, това ще означава, че такова преструктуриране вече се случва.

[1] Тук е мястото да уточним, че в единия случай работим с извадково проучване (наблюдение на работната сила), а в другия – с експресни данни (БВП), като и в двата случая статистическата грешка не е малка. В първия случай произтича от големината на извадката спрямо съвкупността, а във втория – от непълната и ограничена информация.