Икономиката на Украйна страда от дълбоко вкоренен популизъм, а не от „Майдана”
В последните дни се наблюдава сериозен интерес относно потенциалните икономически ефекти от развитието на ситуацията в Украйна. И докато всички се фокусират върху голямата геополитика и евентуалните последствия за страната ни, разбираемо на заден план остана по-сериозното вглеждане в икономиката на Украйна. Всеобщото усещане е, че влизайки в тежка политическа криза и някаква форма на революция, Украйна е съсипала финансите си и сега трябва да бъде спасявана – било то от запада или от изтока. Това съждение обаче съвсем не изчерпва темата. Икономическите проблеми на Украйна не настъпват със събитията на „Майдана”, а се коренят в популистките политики в последните години.
Икономиката на Украйна беше силно ударена от кризата, като големият спад беше концентриран през 2009 г., тоест рецесията не беше продължителна, но за сметка на това беше дълбока – БВП реално спадна с 15% през 2009 година. Нека припомним и че в края на 2008 г., когато финансовите пазари бяха в колапс, Украйна девалвира валутата си (гривня) с цели 40% спрямо долара. В следващите години имаше леко възстановяване, но икономиката остана в депресия, тоест и през 2012-2013 г. все още не бяха достигнати предкризистните нива. Нещо повече, в средата на 2012 г. икономиката отново мина на червено – макар на годишна база да се задържа около нулата, в последните тримесечия на 2012 и първите на 2013 г. икономиката на Украйна отбеляза малки спадове спрямо съответното тримесечие на предходната година. Една от причините бе големият и продължителен спад в преработващата промишленост, чийто дял в брутната добавена стойност преди кризата беше 22-23%, а към момента е под 15%. Казано с други думи – кризата нанесе тежък удар върху производството, а икономиката така и не успява да се възстанови напълно.
На фона на тези икономически реалности, държавните финанси на Украйна са от край време на дефицит. Всъщност през последните 10 години украинският бюджет е все на дефицит, макар дългът да се свива преди кризата и да достига под 15% през 2007 година. Разбира се, след 2008 г. дефицитът нараства (до 6% през 2010 г.) и дългът тръгва нагоре, достигайки близо 40% от БВП през 2010 година. Това е още един пример как само в рамките на две години наглед устойчивият дълг на една страна може да скочи двойно и да създаде сериозни проблеми. През 2010 г. Украйна подписа и споразумение с МВФ за 15 млрд. долара, което беше замразено още през 2011 г., тъй като политиците се оказаха неспособни да проведат каквито и да е било реформи. Водеща тема тогава, наред с дългосрочната устойчивост на бюджета, беше изкуственото субсидиране на енергийния сектор, което бе определено от МВФ като „критично за фискалното здраве на страната”.
Това, което имаме към момента като ситуация, наистина не звучи обнадеждаващо: доверието е сринато, валутата отново се обезценява, бюджетът е на минус, а резервите се свиват – над 35 млрд. долара международни валутни резерви в средата на 2011 г. са се стопили на половина до 18 млрд. долара през януари 2014 година. Забележете, че топенето започва през 2012 г. и е устойчиво, тоест не е следствие на последните събития. Всичко това казва, че дори и да се мине без ескалиране на напражението, то чисто икономически страната е изправена пред сериозни проблеми, които не се коренят само и единствено в събитията от последните месеци, а дълбоко в сбърканата икономическа политика, която отрича реформите и разчита на дефицитно харчене.
Забележете, че много от въпросните сбъркани политики в Украйна са всекидневно предлагани в България – някои (макар и малко и тотално объркани) искат да махат борда, други (повече и шумни, но без аргументи) искат да вдигат дефицита, трети (популисти) искат да използват фиска за развитието на определени индустрии, четвърти пък (със специални интереси) се опитват да провеждат дефицитни „социални” политики през държавните дружества (виж енергетиката) и т.н. Украйна е много различен случай от Гърция, но и двете казват едно – като не правиш реформи (разбирай пазарни такива) и разчиташ на популисти (помпайки „фабриката за илюзии”), рано или късно парите свършват.
