Икономиката: изгледи за 2003

Word Format (Word Format)

Оптимистичният възглед

“ Очакваното за тази година може да бъде сведено до следните няколко твърдения: икономиката ще продължи да расте с около 4 – 4,5% от БВП в реално изражение; държавният сектор ще продължи да се свива;

“ реалните заплати ще се увеличат с около 2-3%;

“ средно годишната инфлацията ще е около 5-6 на сто, ако няма значителни промени в цените на петрола;

“ съществено намаляване на безработицата няма да има;

“ нито промените в курса на еврото спрямо щатския долар, а донякъде очакваното покачване на цените на горивата ще оказват съществено влияние върху износа и конкурентността.

Накъсо: 2003-та ще бъде като 2002-ра. Такива или подобни са прогнозите и на други наблюдатели.

Основанията им са в миналото. Налице е стопанска инерция. От разпадането на СИВ досега стопанството „страда“ повече от вътрешната политика отколкото от външни въздействия. С изключение на 1996 г. частният сектор компенсира упадъка в държавния.

2002 г. се отличава от периода 1998-2001 с намаления дефицит по текущата сметка на платежния баланс. Това е симптом за намаляване на инвестициите (и съответно – забавяне на стопанския растеж) през 2003 г. Задържането на ръста на икономиката на ЕС ще оказва отрицателно въздействие.

Негативно влияние върху потенциала за растеж през 2003 г. ще окаже натрупването на активни мероприятия на правителството под различни форми, което води до все по-значимо изкривяване на разменните съотношения на пазара. Става въпрос за субсидиите, протекционизма, фонда за рисков капитал, индустриалните зони и много други, които засилват преразпределителната роля на държавата в стопанството и създават стимули в бизнеса за все по-масирано лобиране за преференции. Загубата на стойност не може да бъде измерена, но със сигурност е значително по-голяма от видимото преразпределение.

Вътрешните развитията през 2002 г. се виждат от следната таблица.

Развития в частния и държавния сектор: 2001-2002

[Източник: ИПИ, на основата на данни на НСИ и БНБ; бележка: * прогноза; **пресмятане през цени на търгуеми и нетъргеуми стоки.]

Завареното положение

Предисторията на 2003 и цифрите от таблицата изискват и допълнителен коментар.

През 2002 няма изключителни чисто стопански събития, няма значими инвестиции на зелено като през 2001 г., например завода на Либхер край Пловдив или договарянето на инвестиции в Марица-Изток. (Последните още не са действителност – поради обичайни трудности във финансирането на подобни проекти, вероятно е това да стане през 2003 г.)

Въпреки тази липса на събития, общите стопански промени са положителни. Формирането на основен капитал към септември 2003 нараства с 7,4% – относително високо спрямо други страни и вероятно годишният ръст ще е около 8,5-9 на сто. В югоизточна Европа България ще отбележи един от най-високите (след Турция) темпове на растеж.

Малко повече за растежа

Растежът на добавената стойност в частния сектор не е равномерно разпределен. Казано иначе, има дейности, които растат повече от други. Тенденциите след 1998 г. открояват няколко такива сектора; без да претендираме за изчерпателност, сред тях са туризмът, производството на облекла, мебели, обзавеждане, на машини и резервни части. Износът в тези производства нараства продължително и неизменно за последните 5 години, при това по-бързо от средния растеж на добавената стойност. И по-важно, те не са зависими изцяло от конюнктура на международните пазари (като например производството на петролни продукти и други суровини). Тези развития вероятно ще се запазят и през 2003 г.

Що се отнася до поуките за стопанската политика, трябва да се подчертае, че успехите се дължат изцяло на частната инициатива, без никаква държавна намеса или субсидия в подкрепа на въпросните отрасли. И още – странно е как правителството (включително и предишните) повтарят като заклинание „стратегическото“ значение на електроенергетиката и „Булгартабак“, като износът на последния за десетте месеца на 2002 е 1/78 от износа на дрехи и обувки (например), а „стратегическата“ енергетика изнася малко повече от мебелните производители, но пък по-малко от хранителната промишленост

Динамика на износа в някои сектори

Източник: БНБ

Събитията са по-скоро в областта на стопанската политика.

Сделката по преобръщане на външния дълг има най-трайни последици. Тя намали съотношението дълг-БВП в националните сметки, подобри кредитния рейтинг и прави възможен по-евтин достъп до капитали от местни държавни и частни институции. Това ще се случи, ако има добри, банкуеми проекти, но продължава да е проблем за иначе здравословно развиващ се банков сектор. Цената на тези възможности ще бъде платена от данъкоплатците през 2012-2013 г. Също в по-краткосрочен план, резултатът от сделката е нарастване на разходите по обслужване на дълга. Близо десет месеца след първата суапова сделка международните пазари се движат в противоположна посока на заложените очаквания. Залагаше се на покачване на Либора и на силен долар, а на практика се получава точно обратното – запазване на лихвата либор на ниско ниво и поскъпване на еврото спрямо долара.

С изключение на приватизацията на банка Биохим, стопанската политика „се радва“ всъщност на липса на събития или на отрицателни такива. Установената през 1998 г. традиция за постепенно намаляване на преките данъци е фактически застопорена. Има симптоми, че стопанството отговаря с излизане „на сянка“, но без това особено да пречи на отношенията на фирмите с банките.

Промените в закона за приватизацията (въвеждането на цели, несвързани пряко с продажбата на държавни активи) всъщност позволиха на съда да спира сделки по целесъобразност. Случилото се със сделките за Булгартабак и БТК е последица от реваншистката нагласа за преразглеждане да минали сделки, обърнал съда срещу правителство (в изпълнение на споменатите цели на закона). Иронията е, че процедурите за продажба бяха добри, но при лош замисъл на сделките, особено за Булгартабак.

Външната среда

Нито една от инициативите за привличане на инвестиции (особено шумни за Франция и Германия) няма шанс да се осъществи. Причините са, от една страна, в лошия сигнал от развоя на споменатите сделки. От друга – те са в общата неяснота по изпълнението на договорите в България, в това с какво се занимават изпълнителната и съдебната власт. През 2002 г инвестициите от най-големите европейски икономики в българската са нищожни, а отчетността по взаимната търговия (гледана „оттук“ и „оттам“) показва разлика в регистрираните обеми от около 1/6. От трета страна, поради политиката на правителствата на проф. Беров и г-н Виденов от средата на 90-те години, България изостана от сега определените нови страни-членки на ЕС. Чуждестранните инвестиции ще продължат да се ориентират към тях – вътрешните им пазари са вече част от нещо по-голямо и очакванията от институциите са добри.

Не трябва да се забравя, че в икономиката трудно се създава стойност, но далеч по-лесно се разрушава. Подходящ пример в тази насока е кризата през 97 г., за която „значителни заслуги“ има тогавашното управление. Справка със статистиката показва, че едва в края на 2002 г. или след пет последователни години на икономически растеж, икономиката достига пред-кризисното си равнище, измерено с БВП. Перспективата за присъединяване към ЕС през 2007 не помага особено в тази насоказа по-бързо развитие. Поканата за членство в НАТО – също. Има надежда, че тези две събития на 2002 г. ще доведат положителна промяна в правилата на играта. Но опитът от транспониране и „прилагане“ на европейското законодателство и отговорите на изискванията за членство в НАТО засега не дават оправдание за тази надежда. През 2003 г. и двата процеса ще носят повече разходи на българското стопанство, отколкото ползи. Особено опасна е практиката на директно копиране на европейски директиви и тяхното натоварване с допълнителни безсмислени (от гледище на разходите) разпоредби без предварителна оценка на очакваното влияние върху бизнес средата. Такива примери могат да бъдат намерени в много от броевете на Прегледа на стопанската политика, издаван от ИПИ (www.ime-bg.org).

Политико-икономическите рискове

Както стана дума положителните стопански развития за 2002 г. са изцяло заслуга на частния сектор. Макар и под равнището на желаното, той успява да се справи и с външните, и с вътрешните предизвикателства. Правителствената политика се съсредоточава или върху по-ниско производителния държавен сектор, или върху области (например капиталовите пазари и заетостта), в които е изключено да има каквато и да е съществена роля. Решението за „възстановяване“ на АЕЦ Белене е типичен опит за изземване чрез държавата на ресурс от здрави части на стопанството за финансиране на съмнителни начинания. Ако този проект действително бъде осъществен, дългосрочните рискове пред стопанството ще нараснат с още един.Същественият проблем в случая е, че АЕЦ Белене не се разглежда като инвестиционен проект и досега на нас не ни е известно някои от администрацията да е правил сметки за икономическата му целесъобразност.

Държавният бюджет за 2003 г. показва нарастване на преразпределителните стремежи на правителството. Нелихвените разходи се повишават с 1 процентен пункт до 36,2 на сто от БВП, а общите разходи – от 38,2 на 38,6% от БВП.

Дългосрочните рискове пред стопанството – дефицитите на държавното пенсионно осигуряване (НОИ), неефективността на общинските бюджети, здравното и образователното дело – или биват загърбвани, или към тях се подхожда неадекватно.

Данъчната и осигурителните тежести върху наемането на труд, изчислени на основата на средната работна заплата, са около 41%. От средните разходи за труд в НОИ отиват около 25%. Политиката на правителството в тази област предвижда допълнителни тежести, чиито преки ефекти засега са трудно изчислими. Дългосрочните въздействия обаче вероятно ще са: повече закостенялост на пазара на труд, високо ниво на безработица и по-малко ресурс за частно предлагане на бивши държавни „услуги“.

В политиката господстват две основни заблуди. Първо, че правителството знае по-добре от гражданството и бизнеса какво да прави с техните пари. И второ, че с изземване на ресурс от производителната и конкурентната част на стопанството се постига общо благоденствие. Вместо към повече намеса в икономиката, правителството би трябвало да концентрира усилията си към премахване на пречките за водене на бизнес и максимално опростени и прозрачни „правила на играта“. Един такъв подход ще даде далеч повече резултати от каквито и да било активни мероприятия като например създаване на фонд за рисков капитал с държавно участие.

Вероятното развитие

Ефективни (т.е. не изискващи допълнителни средства) начини за намаляване квази-данъците, налагани върху производителната част от икономиката – например намаляване на административните пречки – или не се прилагат, или за тях само се говори. Тези данъци междувременно се увеличават. Същото важи и за личните доходи. В ИПИ пресметнахме, че се увеличава принудително събираните суми от граждани с доход над средния. През 2003 г., ако някой работи, има примерен месечен доход от 1 000 лева, кара кола, понякога пие и пуши, той или тя ще дават на бюджета 555 лева. Това е съдбата на т.нар. средна класа, на която разчитат и фирмите, и банките, и роднините (поне 12-15% от този доход отива за семейно преразпределение).

Всъщност, за 2003 г. нито един от основните данъци – върху личните доходи, върху печалбите и върху добавената стойност – няма да се облекчи; от 1998 до 2002 ежегодно поне някои от ставките за тези три данъка бяха намалявани.

При това положение може да се очаква, че през 2003 г. стимулите за производство на благосъстояние ще намалеят. Не е задължително това да се отрази драстично и веднага на изгледите за стопански растеж. Вероятно е увеличаване на сивата икономика. Най-вече защото стратегията на правителството за намаляване на сенчестата икономика досега е към повече принудителни мерки и ограничения, а не към създаване на стимули за излизане на „светло“. Практиката по света показва, че когато се правят опити за намаляване на неформалната икономика с налагане на допълнителни ограничения, се получава различен ефект от търсения, а именно – „допълнително посивяване“.

Необходимо е и време за нагаждане на фирмите и домакинствата към новите условия. Техните отрицателни въздействия ще се отразят най-вероятно на потенциала за растеж и благосъстояние след 2003 г. Описаните тук предистория и вероятни стопански развития ще имат и много интересни, макар и по-скоро отрицателни, политически последици.

Това е отделна тема. Тук е достатъчно да се посочи, че една от тези последици ще бъде утвърждаването на БСП – партията, която в крайна сметка е отговорна и за натрупването на външния дълг, и за кризата от средата на 90-те – като вероятен победител в следващите парламентарни избори.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!