08-02-2013

Икономика и история на кронизма*

Крознимът е явление, при което властта се използва за облагодетелстване на интересите на малцина за сметка на всички останали. Предпоставки за кронизъм са налице, когато икономическите субекти са зависими от правителството, което чрез властта си влияе на тяхното поведение и преразпределя благата. В свое изследване озаглавено „Икономика и история на Кронизма”, професор Дейвид Хендерсън посочва, че той не е пряко следствие от икономическото могъщество. Дори и най-мощните компании не могат да принудят индивидите да потребяват техните продукти или услуги, а трябва да привличат клиентите си. От друга страна държавата е способна силово да преразпредели богатство. Инструментите за това са различни: антитръстови закони и регулации, мита, субсидии.

Основна теза на проф. Хендерсън е, че кронизмът, облагодетелствайки малцина чрез нарушаване на пазарния механизъм ограничаване на свободната конкуренция, води до негативни резултати за икономиката. Кронизмът не е игра с нулев резултат – когато малцина са облагодетелствани за сметка на всички останали, загубите на губещите неимоверно надхвърлят печалбите за облагодетелстваните. Краен резултат от кронизма е все по-голям стремеж към постигане на политическа власт, дискриминация на икономическите субекти и унищожаване на богатство. Той все пак може да бъде ограничен и дори преустановен, като се редуцира властта на държавата в икономиката.

Кронизмът влияе негативно на икономиката по два начина.На първо място чрез разходване на средства за лобизъм и постигане на политическо влияние, т.е. средства които иначе биха могли да се използват за нещо друго. През 2009 г. разходите за лобизъм в САЩ са възлизали на 0.3% от БВП. Това, според Хендерсън, е довело до пазарни изкривявания, навредили на икономиката. На второ място – чрез поставяне на търговски бариери или субсидиране на определени индустрии. По своята същност субсидиите са преференции за определени представители, т.е. дискриминират пазарните играчи, които не получават субсидии.

Изследвайки историята на кронизма, Хендерсън констатира, че търговската протекция от страна на държавата е съществувала през целия XX век и продължава да съществува и до днес. Показателни за това са примерите от най-новата история на кронизма в САЩ.

През 2002 г. стоманодобивната индустрия е защитена от вноса чрез мито, в размер между 8% и 30%.
По времето на Буш беше създадена и програмата TARP (Troubled Asset Relief Program), която е била използвана за държавен натиск върху финансовия сектор.
През 2008 г. застрахователният гигант AIG получи държавна помощ в размер на 100 милиарда долара.

Кронизъм е налице и при наследника на Буш. Проф. Хендерсън дава пример с държавните субсидии, които администрацията на Обама отпуска на фирмата за производство на соларни панели Solyndra, които са нищожни, сравнени с държавните помощи за General Motors и Chrysler, възлизащи на 77 милиарда долара. В допълнение кредиторите на Chrysler са били принудени да приемат по 29 цента за долар дълг.

Изследването показва, че фирми са се възползвали от държавна закрила или са били ощетени от държавата през целия XX век. През 1943 радио станцията KTBC получава разрешението да бъде продадена, едва след като за сделката кандидатства съпругата на конгресмен от Тексас. В края на 50-те американското правителство е използвало антитръстовото законодателство за да попречи на Safeway да намали цените на продукцията си, облагодетелствайки по-слаби компании в сектора.

Кронизъм се среща не само в случаите, когато потребителите на продуктите или услугите са фирми или домакинства. Той съществува и когато стоки или услуги се поръчват от държавата. В случая на бомбардировача B-2, конгресът е настоявал за разработването му въпреки че Министерството на отбраната на САЩ е отказала. Сходен е примерът за разработването на изтребителя F-35.

До кронизъм могат да прибягнат и малки, и големи компании, като според проф. Хендерсън размерът не е решаващ фактор за търсенето на държавна закрила. Дори тръстовете в някои случаи не действат в ущърб на икономиката, макар митовете за тяхното отрицателно въздействие да са довели до концентриране на още власт в ръцете на държавата – пример за това е законът Шърман, който е предпоставка за кронизъм.

Лобирането не е едностранно негативно явление. Търсенето до държавна закрила е довела и до противоположния ефект – лобиране за намаляване на влиянието на държавата. През 1997 г. Microsoft започва да лобира за намаляване на държавната намеса и в периода от 2000 до 2010 компанията е похарчила 60 милиона долара за лобиране.

Единственият сигурен начин да се намали кронизма е да се редуцира влиянието на държавата в икономиката. Това не е трудно. Просто правителството трябва да спре да подпомага финансово компаниите или да им отпуска нисколихвени кредити. По-малко политическо влияние ще доведе до по-малко пазарни изкривявания. Само по този начин а икономическото благоденствие няма да зависи от политическите връзки.

*Статията е резюме на изследването „Икономика и история на Кронизма” на проф. Дейвид Хендерсън. Резюмето е изготвено от Даниел Василев, стажант в ИПИ. Пълният текст на изследването е достъпен тук.