Този материал е част от специалната поредица на ИПИ „Успехи и провали от близо и далеч“ в партньорство с Фондация за свободата „Фридрих Науман“ и “Дневник“, която представя опита на 10 страни в публичните реформи и резултатите от тях. Автор на настоящия текст е Евдокия Шамандурова.
Полша показва нагледно как дори дълбоки и трайни исторически зависимости могат да бъдат преодолени с воля, решимост и дългосрочни усилия. Повече от три десетилетия различни в политическата си ориентация правителства действат систематично, за да намалят зависимостта на енергетиката от въглищата – ресурс, който дълго време е бил в основата на националната, и особено – на регионалната икономика. И макар и към момента да имат важно място, въглищата далеч не са сред водещите двигатели на инвестициите, растежа и увеличаването на реалните доходи.
Още от 90-те години Полша постепенно намалява производството на черни въглища, което спада с 63% – от 147 милиона тона през 1990 г. до 54 милиона тона през 2020 г. Добивната индустрия, която до преди разпада на Съветския съюз и СИВ осигурява работа на близо 390 000 души, до 2020 г. е свила заетостта с 80%.
Това не е плод на случайност, а на дългогодишни реформи, насочени към преструктуриране на пазара на труда, насърчаване на нови и различни индустрии и сътрудничество между държавата, инвеститорите и местните власти.
През последното десетилетие тази трансформация се ускорява, като Полша отделя повече ресурси и координира усилията си за постепенното закриване на въглищните мини. Планът предвижда до 2049 г. страната да премине към по-устойчива енергийна система. Още повече, въпреки преките субсидии и финансовата подкрепа за пенсиите на миньорите, секторът остава нерентабилен, което налага допълнителни реформи и планове за постепенно затваряне на мините.
Преструктурирането в основни стъпки:
1990-2002 г.: Първи реформи
Първоначалните мерки включват ранно пенсиониране и социални обезщетения като „миньорски отпуск“ с 50% от заплатата за три години. Социалният пакет за мините (1998-2002 г.) води до напускането на 100 000 работници, но също така и до рязко нарастване на безработицата в Силезия (регионът на добива) поради недостатъчни програми за преквалификация.
2000-2018 г.: Закриване на нерентабилни мини
През 2000 г. е създадено ,,Дружество за преструктуриране на мини“, което закрива нерентабилни предприятия и съкращава над 13 000 работници само между 2015 и 2018 г. Постепенно ЕС налага ограничения върху държавните субсидии, което засилва натиска върху въгледобивната индустрия. В този период пенсионираните миньори получават безплатни въглища или парични компенсации, но през 2017 г. този бонус е премахнат срещу еднократно обезщетение от 3 000 долара.
2018-2023 г.: Декарбонизация и преход
През 2021 г. правителството подписва социален договор с профсъюзите за поетапно затваряне на мините до 2049 г., предвиждайки компенсации като „миньорски отпуск“ (работещите са освободени, но получават 80% от размера на заплатата си до навършване на възраст за пенсиониране) или еднократни обезщетения от 31 000 долара. Създадена е и Национална агенция за енергийна сигурност (NABE) за управление на въглищните електроцентрали.
Полша започва да прилага политики в съответствие с Европейската зелена сделка, и през 2022 г. стартира модернизация на енергийната инфраструктура с финансиране от Фонда за справедлив преход.
Национални и европейски инструменти за регионално развитие на Силезия
Развитието на регионалната икономика на Силезия е тясно свързано с преструктурирането и постепенното свиване на добива на въглища. След присъединяването на Полша към ЕС през 2004 г., различни финансови инструменти подкрепят инфраструктурата, човешкия капитал, екологичната защита и обществените услуги. Силезия разработва нови институционални рамки за ефективното използване на тези средства.
Основните програми, които спомагат Силезия да добие днешния си облик са:
- PHARE: Европейска подкрепа преди членството в ЕС (1999-2002)
PHARE, създадена през 1989 г., е един от основните инструменти на ЕС за подпомагане на страните от Централна и Източна Европа преди присъединяването им към ЕС.Програми PHARE INICJATYWA:
- Подпомагат икономическото и социалното сближаване в Силезия след реформите в минната индустрия (1998-2002).
- Осигуряват преквалификация за бивши миньори чрез програмите INICJATYWA и INICJATYWA II.
- Бюджет: 52 млн. долара, от които 35 млн. долара за преструктуриране на минната и стоманодобивната индустрия).
Основни направления на програмата включват помощ за намиране на работа, преквалификация и обезщетения за напуснали с ресурс от над 26 млн. долара, подкрепа за малки и средни предприятия в региона в размер на над 24 млн. долара и международни партньорства.
Следващата програма е PHARE INICJATYWA II с финансов ресурс от над 55 млн. долара. Неговата цел е да продължава подкрепата за създаване на работни места, МСП и трансфер на технологии. От тези 55 млн. над 16 отиват във ,,Фонд за местни субсидии“, който финансира инфраструктура, образователни центрове и бизнес зони.
Резултатите са, че 6000 миньори преминават през обучение. Над половината от участниците намират работа, като хората под 30 имат по-висока успеваемост. Жените срещат повече трудности в намирането на работа в сравнение с мъжете, а повечето бивши миньори намират работа в строителството, охраната, заваряването и транспорта.
2. Програма за смекчаване на ефектите от преструктуриране на заетостта (2003-2006)
След PHARE регионалните власти стартират програма, комбинираща държавно и европейско финансиране. Тя е разделена на два етапа с общо финансиране от над 70 млн. долара, част от тях взети назаем от Европейската банка за развитие, като най-голям ресурс е отделен за малките и средни предприятия и подобряване на инфраструктурата в района.
3. Регионални оперативни програми на ЕС (от 2007 г.)
След 2007 г. дейностите, финансирани от фондовете на ЕС, свързани с преструктуриране и трансформация на икономиката се осъществяват чрез Регионални оперативни програми (ROP), управлявани от регионалните власти. В първия многогодишен период стойността е около $2.2 млрд. (втората по големина в Полша), в следващия период (2014-2020 г.) – $4.4 млрд., което я превръща в най-голямата в Полша.
Ключовите приоритети са свързани с икономическата диверсификация извън въгледобива и фокус върху инвестициите в енергетика, транспорт, развитие и модернизация на градската среда, както и подкрепата за МСП и научноизследователската дейност. Финансирането води до значителни промени в региона:
- 3,000 малки и средни предприятия получават подкрепа за развитие.
- 220 проекта помагат за разширяване на дигиталната икономика.
- 200 инициативи подобряват устойчивото градско развитие.
- 48,000 домакинства се свързват към канализационни мрежи.
- 220 хектара бивши индустриални терени са реновирани.
- 200 нови автобуса и трамвая подобряват обществения транспорт.
- 120 здравни заведения са обновени.
Тези програми дават резултат, като най-ясен пример за първия период е финансирането на над 3000 МСП, допълнителен ръст на БВП в региона от 1,5 % и създаването на над 20 000 работни места.
Втората част на програмата, реализирана в периода от 2014г. до 2020г. се фокусира върху подобряването на качеството на въздуха в региона, както и чистата енергия, нисковъглеродната икономика и инфраструктурата.
4. Най-актуалният инструмент в подкрепа на трансформацията на зависимите от въглищата региони е Фондът за справедлив преход на ЕС (2021-2027).
Основното задължение на Силезия е да разработи териториален план за справедлив преход, съобразен с целите на ЕС за климатична неутралност до 2050 г., а фондът има за цел да финансира създаването на работни места, подкрепа за МСП, екологичните подобрения и иновации.
След всичко това и независимо от значителното свиване на добива и използването на въглища, Силезия към момента е най-индустриализираният регион в Полша.
Със своите над 4.2 млн. жители, районът Силезия представлява около 11.6% от населението на Полша през 2023 г, от тях икономически активните лица са малко над 2 млн. души. Брутният вътрешен продукт на глава от населението, коригиран спрямо ценовите равнища в Силезия е 80% от средния за ЕС-27 – при 77% средно за цяла Полша. Коефициентът на заетост сред населението от 15 до 64 годишна възраст е 71.3%, а коефициентът на безработица е едва 2.5% (по-ниска от средната за страната).
За сравнение безработицата в Силезия е над 18.5 % през 2004г., делът на заетите лица на възраст от 15 до 64 години е едва 48.4%,а БВП на глава от населението е 57% от средното за ЕС.
В продължение на десетилетия Силезия е символ на индустриален упадък – регион, зависим от въгледобива, с висока безработица, замърсена околна среда и мрачни перспективи за развитие и лична реализация. С решителни реформи, насочени към неизбежната адаптация към пазарната среда в единния пазар на ЕС, подкрепени от мащабни инвестиции , регионът претърпява впечатляваща трансформация. В един процес на „съзидателно разрушение“ част от „старите“ индустрии отстъпват водещата си роля на нови производства и услуги. Силезия се преобразява от „въглищното сърце“ на Полша (и може би – Европа) – в динамичен център за иновации, бизнес и технологии.
Днес икономиката на региона е далеч по-диверсифицирана и комплексна с конкурентоспособни компании в преработващата промишленост , търговията, туризма, финансовите услуги и, не на последно място – с добро образование. От икономически активните лица 40.2% са с висше образование, 56.8% със средно образование и едва 3% са с начално образование – високото ниво на образованост на работната сила е силно предимство за привличането на инвестиции с висока добавена стойност.
И няколко думи за ролята на Катовице – административната столица на региона. Той е ярък пример за промяна на град, почти изцяло зависещ от въгледобивната промишленост, към такъв, разчитащ на технологии и иновации. От 2018 г. насам Катовице постигна значителен напредък в икономиката, околната среда и културата. Градът е с една от най-ниските нива на безработица през 2023 – под 1.5%, а за целият регион – под 3%.
Катовице привлича големи инвестиции чрез своята индустриална зона (KSEZ), където работят над 600 компании и са създадени 80 000 работни места. Бивши индустриални обекти, като стария цинков завод „Вилхелмина“, са превърнати в модерни бизнес паркове, което допълнително стимулира икономиката.
Градът инвестира в зелени пространства и чист въздух, засаждайки хиляди дървета и подобрявайки инфраструктурата. Програмата KATOresident насърчава жителите да участват в озеленяването на града
Катовице разви своя културна зона, включваща Силезийския музей, симфоничния оркестър и Международния конгресен център. Домакинството на световни събития като COP24 и Habitat 2022 засили международния имидж на града.
С икономическа трансформация и културно обновяване, Катовице се превърна в пример за успешна трансформация след индустриалната ера.
