Икономическата свобода води до по-голяма социална мобилност

В годишния доклад за икономическата свобода на света за 2021 г. Калаис и Гелозо представят резултатите от регресионен анализ, чрез който установяват, че съществува положителна и статистически значима взаимовръзка между икономическа свобода и доходна/социална мобилност.

Авторите започват с преглед на научните публикации, които разглеждат връзките между икономическата свобода и повишения икономически растеж, екологичния напредък, устойчивостта към икономически кризи и, напоследък – неравенството в доходите. От това те заключават, че досега няма публикувани изследвания за връзката между икономическата свобода и социалната мобилност и именно тази празнина се опитва да запълни настоящото проучване. Заедно с това те критикуват неотдавнашната литература, която свързва по-високото неравенство с по-ниската мобилност, като твърдят, че такива изследвания не отчитат ролята на институциите (напр. върховенство на закона, спазването на регулациите и т. н.).

За да потвърдят твърденията си, те извършват напречен конвенционален регресионен анализ по метода на най-малките квадрати. Проучването третира мобилността като зависима променлива. За нейното измерване, Калаис и Гелозо използват два индекса: Глобалният Индекс на Социална Мобилност (GSMI), отчитащ общата социална мобилност, и Глобалната База Данни за Мобилността Между Поколенията (GDIM), която предоставя специален фокус върху мобилност между подоходните групи. Композицията на GSMI се състои от 10 основни компонента, представляващи 5 детерминанта на социалната мобилност: здравеопазване, образование, достъп до технологии, възможности за заетост и условия на труд. Тъй като има няколко сходства на дефинициите между колоните на GSMI и показателите за икономическа свобода, Калаис и Гелозо също прилагат индекса GDIM, който има по-специфичен набор от данни въпреки по-малкият размер на извадката.

Като независима променлива проучването приема икономическата свобода, използвайки Индекса на икономическа свобода (изготвян от Института „Фрейзър“, виж повече на: https://www.fraserinstitute.org/studies/economic-freedom) в света за нейното измерване. Индексът е съставен от оценки в 5 области: размер на правителството, правни системи и права на собственост, стабилни пари, свобода на международната търговия и регламенти. Проучването също използва 3 контролни променливи: БВП на глава от населението (регистрирана стойност), Индекс на икономическата сложност и процент от градското население през 2018 г.

Резултатите на проучването на Калаис и Гелозо са както в съответствие с хипотезите, направени въз основа на литературата, така и изненадващи. При изследване на чувствителността на социалната мобилност (измерена чрез GSMI) към икономическата свобода,  използвайки средните стойности на данните за периода 1980 – 2018 г., става ясно че има значителна позитивна връзка (при премахване на контролните променливи). По-точно, увеличаването на икономическата свобода с 1 стандартно отклонение води до увеличаване на социалната мобилност с 0,676 стандартни отклонения. При добавянето на трите контролни променливи и с p-стойност по-малка от ниво на значимост от 0,1, пак се получава значителен положителен резултат. Положителна корелация може да се илюстрира със следната графика:

 

Тези резултати обаче отчитат агрегираните стойности на всеки индекс и не показват кои от отделните показатели на всеки индекс са предпоставка за корелацията. За да се отговори на този въпрос, проучването също така прави кръстосан анализ на всеки от 10-те компонента на GSMI с всяка от 5-те области на EFW. Първо общата стойност на GSMI се изследва срещу всяка от 5-те подгрупи индикатори в Индекса на икономическата свобода. Без контролни променливи и с ниво на  значимост от 0.01, резултатите са статистически значими за всяка една от 5-те области. С изключение на областта „размер на правителството“, която е с положителен коефициент на корелация, всички останали области показват отрицателна корелация, което означава, че увеличението във всички области, с изключение на правителствен размер, води до намаляване на социалната мобилност. Този регресионен модел изглежда точен, като се има предвид, че дава R2 стойности до 0,77 (в случая на областта „правни системи и права на собственост“).

Когато същата процедура се извършва използвайки общата стойност на Индекса за икономическа свобода и всеки отделен компонент на GSMI, Калаис и Гелозо откриват, че икономическата свобода е положително свързанa с 4 стълба на GSMI: “качеството на образованието” (увеличение с 0,19 стандартни отклонения в отговор на увеличаването на свободата с 1 стандартно отклонение), “обучение през целия живот” (увеличение с 0,17 стандартни отклонения), “достъп до технологии” (увеличение с 0,14 стандартни отклонения) и “приобщаващи институции” (увеличение от 0,36 стандартни отклонения).

Най-накрая съставните области на Индекса на икономическа свобода се тестват за съответствие с отделни групи индикатори в GSMI. Проучването установява например, че 8 от 10 от компонентите на GSMI са положително и значително корелирани с областта „правна система и права на собственост“. Групата индикатори, измерващи „свободата на международната търговия“ е положително и значително свързана с 4 компонента на GSMI. Показателите за „стабилни пари“ нямат съществена връзка с нито един от компонентите на GSMI. На база на тези резултати, общото заключение е следното: страни с по-малки правителства, с по-добри правни системи и защити на правата на собственост, със свободна международна търговия и с по-малко нормативни актове имат по-висока социална и доходна мобилност (доказано от положителна и значима връзка с 9/10 компонента на GSMI).

Важно е да се отбележат някои по-изненадващи резултати. Докато анализът на мобилността, използващ GSMI, показва връзка с икономическата свобода, това се променя, когато мобилността се измерва с GDIM. Калаис и Гелозо намират по-малко стабилна статистическа връзка, която става още по-слаба, когато се въведат контролни променливи. Единствената значима зависимост в индекса на мобилността се наблюдава във връзка със стойностите, измерващи размера на правителството и свободата на международната търговия. Друг резултат който би предизвикал бъдещи проучвания е компромисът, създаден чрез заключението, че по-големите правителства дава по-лоши възможности за работа, но по-добра социална защита, което е противоречиво по своята същност и намалява яснотата на връзката между размера на правителството и мобилността. Все пак, с тези резултати това проучване успешно показва че съществува положителна и статистически значима връзка между икономическа свобода и доходната и социалната мобилност в обществото.

 Резюмето е изготвено от Теодор Янков, стажат в ИПИ


Свързани публикации.