ИПИ стартира специална поредица „Успехи и провали от близо и далеч“ в партньорство с Фондация за свободата „Фридрих Науман“ и “Дневник“, която представя опита на 10 страни в публичните реформи и резултатите от тях. Автор на настоящият материал е Евдокия Шамандурова, стажант в ИПИ.
При встъпването си в длъжност през декември 2023 г. аржентинският президент Хавиер Милей стартира амбициозна програма за икономически реформи, насочена към либерализация и дерегулация. В продължение на десетилетия Аржентина се намира в тежка икономическа криза, характеризираща се с висока инфлация, нарастваща бедност и значителен външен дълг. През 2023 г. инфлацията достига 133.5% – двойно по-висока в сравнение с предходни години. Във втората по големина икономика в Южна Америка след Бразилия голям процент от населението живее под прага на бедността, а безработицата остава сериозен проблем. Най-критичният въпрос обаче е хиперинфлацията – за сравнение, годишната инфлация в Бразилия през 2023 г. е 4,6 %, в Чили – 7,6 %, а в Перу – 6,5 %.
В условия на една от най-високите инфлации в света за 2023г., постоянно обезценяване на аржентинското песо спрямо американския долар, публичен дълг в размер над 150% от БВП, висока безработица, над 40% от населението, живеещо под прага на бедност, както и многократното обявяване от страна на аржентинското правителство за невъзможност за изплащане на дълговете (де факто фалит на държавата), с встъпването си в длъжност президентът Милей залага на стратегия, известна като „шокова терапия“. Това е метод за икономическа стабилизация, основан на дерегулация, премахване на ценовия и валутния контрол, приватизация на държавни предприятия, либерализация на търговията и съкращаване на публичните разходи.
Макар тези мерки да водят до краткосрочни негативни ефекти върху част от участниците на пазара или отделни групи в обществото, очакванията са те да доведат до макроикономическа и фискална стабилизация и икономически растеж.
Политическата логика на пакета е да даде дългосрочен и устойчив резултат, въпреки че част от първоначалните ефекти действат по-скоро негативно върху населението. Основните линии на реформите, предприети от правителството на Милей, са:
Дерегулация на икономиката
- Административни реформи, включващи съкращаване на бюрокрацията и орязване на публичните разходи. Броят на министрите е намален от 18 на 9, като министерствата са прегрупирани за по-ефективно управление.
- Свиване на държавната администрация с близо 30 хиляди работни позиции и план за допълнителни 20 хиляди съкращения.
- Спиране на държавните помощи и субсидии за електроенергия, вода, газ и др. До 2023 г. държавата контролира цените на електроенергията, водата и природния газ, като субсидира както производителите, така и крайните потребители. Така аржентинците плащат значително по-ниски сметки спрямо съседните държави, но тези субсидии водят и до недостиг на инвестиции в сектора, проблеми с ефективното използване на ресурсите и много високи публични разходи – над 2% от БВП за 2023 г. се изразходва за субсидии.
Приватизация
- Правителството планира приватизация на държавни компании, като Националната банка на Аржентина, Националната железопътна компания и националния авиопревозвач.
- До края на 2024 г. над 50 публични компании са частично или изцяло обявени за приватизация.
Фискална и данъчна реформа
- Редуциране на броя на данъците до само шест основни данъка, които ще бъдат по-прости за администриране и ще намалят сложността на данъчната система.
- Премахване на 90% от съществуващите данъчни ставки и административни звена. Това ще намали бюрокрацията и ще направи данъчната система по-ефективна, без да се намалява общият приход от данъци.
Целта на реформата е да облекчи данъчната тежест върху гражданите и местните власти. Въпреки че ще се премахнат много данъци, ще бъде запазен общият размер на приходите, като се предложи по-локализиран подход към данъчното облагане, който ще даде свобода на местните власти да определят и събират данъци, съобразени с нуждите на техните общности.
Търговска и валутна политика
- Намаляване на таксите за износ на ключови селскостопански стоки като соя, царевица и телешко месо, което води до увеличение на износа. До 2023 г. държавата събира високи такси върху износа на стоки. Правителството на Милей намалява таксите за износ на необработени соеви зърна от 33 на 26%, соево брашно и масло от 31 на 24.5%, както и на царевицата от 12 на 9%. Въпреки че към днешна дата Аржентина все още не може да си позволи да премахне изцяло таксите за износ, плановете на правителството са те постепенно да спадат, което е от съществено значение за нарастване на търговията, тъй като Аржентина е най-големият износител на соя.
- Подготвя се нова рамка за премахване на валутния контрол и либерализиране на валутния пазар. До 2023 г. Аржентина прилага строги валутни ограничения върху покупката на чуждестранна валута, съществуват множество валутни курсови и наличието на ,,черен“ (син) пазар, има строг контрол върху трансферите в чужбина, изискване за задължителен обмен на валута (износителите се задължават да обменят приходите си в чуждестранна валута по официалния курс в рамките на определен срок.), както и допълнителни данъци върху разплащанията в чуждестранна валута. Тези ограничения водят до съществени разлики между официалния и неофициалния валутен курс и разцвет на черния пазар.
Антимонополни мерки и инвестиционни стимули
- Приемане на „Régimen de Incentivo para Grandes Inversiones (RIGI)“, който насърчава дългосрочни инвестиции чрез специални стимули. На практика се премахват ефектите от валутния контрол.
- Корпоративният данък е фиксиран на 25% с насърчаващи мерки като ускорена амортизация, липса на времеви ограничения за пренасяне на данъчните загуби (с механизъм за избягване на тяхното обезценяване поради инфлация), както и значително намаление на данъка върху дивиденти и плащания в чужбина.
- Осигурява механизъм за предотвратяване на това данъкът върху добавената стойност (ДДС) да се превърне във финансово и икономическо бреме, като позволява възстановяване или компенсиране на ДДС при инвестиции, а при определени условия и освобождаване от вносни и износни мита, наред с други стимули.
Доларизация
Един от основните дългосрочни проекти на правителството е доларизацията на икономиката с цел да се премахне високата инфлация и нестабилността на аржентинското песо. Практически това означава значително облекчаване на валутните контроли, което да улесни държането и разплащането на местни граждани и фирми в долари.
Социални и трудови реформи
- Реформи в трудовото законодателство, насочени към по-гъвкав пазар на труда.
- Промени в образователната система, целящи повишаване на качеството на образованието и по-добра подготовка за пазара на труда.
Целият мегапакет от реформи, който Милей въвежда през декември 2023 г. има за цел дългосрочно стабилизиране, инвестиции и растеж на аржентинската икономика. За година и половина от управлението на новия президент са напреднали административни реформи, спрени са субсидиите за електроенергия, вода и природен газ, намалени са таксите за износ на ключови селскостопански продукти, насърчават се инвестициите чрез улеснени процедури и данъчни облекчения и над 40 държавни предприятия са обявени за приватизация.
Останалите реформи от плана на Милей са частично въведени или планирани за постепенно въвеждане. Резултатите от вече приетите реформи се проявяват още през първата година и половина от управлението, като най-голям ефект имат свиването на публичните разходи и либерализацията на търговията, благодарение на тях Аржентина успява да постигне бюджетен излишък през януари, февруари и март 2024 г., което се случва за първи път от повече от 10 години. Годишната инфлация спада, въпреки рязкото си покачване през 2024 г., като прогнозната инфлация за 2025 г. е 62.7% – най-ниската за последните 3 години.
Месечната инфлация също бележи сериозен спад от 13.2 % през февруари 2024 г. до 2.2% през януари 2025 г.
Връщането към растежа – очакван ръст на БВП от 5% за 2025 г. – е може би най-съществения средносрочен успех от политиката, стига да се окаже устойчив .
Програмата от реформи дава резултати за само година и половина. Такъв тип промени обаче изискват политическа воля и доверие от обществото, което да осигури търпение и време. Въпреки напредъка по отношение на инфлацията и ръста на БВП, Аржентина се сблъсква с нарастващата бедност – през първото тримесечие на 2024 г. над 50% от населението живее под прага на бедност, а безработицата се покачва с 2 процентни пункта през 2024 г.
За да могат да бъдат оценени резултатите от амбициозния план на Милей, се изисква социално и политическото търпение. За да се постигне устойчив икономически растеж, мерките трябва да доведат до ограничаване на корупцията, изграждане на по-конкурентна бизнес среда, създаваща предпоставки за привличане на чуждестранни инвестиции и намаляване на зависимостта на страната от държавната намеса. Първата година и половина вдъхва доза оптимизъм.
