И ЕС има проблем с корупцията… Ами сега?!
Агенция Евробарометър, занимаваща се с изследване на обществените нагласи в страните от Европейския съюз публикува доклад от проучване, свързано с отношението на европейските граждани към проблема с корупцията2. Изследването е направено въз основа на интервюта с 26 663 граждани на ЕС, сред които 1000 българи. На респондентите са зададени въпроси, свързани със значимостта на проблема с корупцията, наличието на корупция в националните и европейските институции, както и мерките, които се предприемат и тяхната ефективност.
Най-общо изводите за България са следните:
-
97% от българите смятат, че корупцията е основен проблем на страната, което ни нарежда на второ място след Гърция по този показател;
-
В България за най-корумпирани се смятат митническите служители, служителите в съдебната система и полицаите, докато в Европейския съюз като цяло това са политиците и чиновниците, от които зависи издаването на разрешителни за строителство и изпълнение на обществени поръчки;
-
Като основни причини за наличието на корупция българите посочват неспособността на българските политици да се справят с проблема, ниският стандарт на живот, както и липсата на наказуемост от страна на съдебната система;
-
Спрямо 2007 в България има 25% спад на доверието в Европейския съюз при борбата с корупцията, което ни нарежда на първо място по този критерий;
-
36% от българите (при 24% през 2007) смятат, че европейските институции са най- отговорни за борбата с корупцията, от която очевидно смятат, че няма ефект.
Изводите от изследването показват, че за борбата с корупцията българите продължават да очакват ефективни мерки от всичко друго, но не и от властите в България. Но за разлика от момента на приемането на страната в ЕС се забелязва явно отрезвяване по отношение на възможността за справяне с проблема от европейските институции.
Представата за ЕС като една съвършена и стерилна от към корупционни практики среда вече започва да избледнява. Тук едва ли можем да говорим за евроскептицизъм, а по скоро за все по-реален поглед над системата на Общността – по-добра, по-организирана, но не и всесилна и съвършена.
Очевидно е, че българското общество вече е приело корупцията не като явление, а като неразделна част от съществуването си, срещу което едва ли някой може да му помогне. Ние не вярваме на правителството, не вярваме на съдебната система, още по-малко пък вярваме на омбудсмана (8% доверие към него, което е най-ниското за ЕС), а и явно започваме да осъзнаваме, че и Европейският съюз не се справя достатъчно ефективно.
Интересни са примерите на Дания и Швеция, в които населението смята, че корупцията в европейските институции е повече от колкото в националните им системи.
Друг интересен факт е, че според почти 80% от гражданите на приетите преди 2004 страни в европейските институции има корупция, а на тези в приетите след това е малко над 60%. Явно по-дългият престой в ЕС на една страна води до осъзнаване на реалността, а тя е че ЕС също не е съвършен и освен, че пише критични доклади и налага санкции той има и много тежки вътрешни проблеми, с които не се справя, какъвто очевидно е проблемът с корупцията.
* Стажант в ИПИ
2 http://ec.europa.eu/public_opinion/archives/ebs/ebs_325_en.pdf
3 http://www.transparency-bg.org/?magic=0.3.2.1.71