Харчовете на правителството трябва да се свият

През последните няколко дни говоренето на тема криза в България пое в съвсем негативна посока и вече отчетливо се открояват фразите „свиване на икономиката" и „бюджетен дефицит". До каква степен тези очаквания са оправдани е трудно да се каже, но определено има достатъчно „червени лампички", които да примигват в тази посока. И докато ръстът на икономиката е доста трудно да бъде прогнозиран (особено сега) и въобще невъзможно да бъде „управляван", то при бюджетния дефицит/излишък нещата стоят по съвсем друг начин. Именно тук е ролята на правителството, което има пълната власт да коригира и приспособява своите харчове спрямо променените условия.

В този ред на мисли, това което наблюдаваме през последните месеци е доста интересно. От една страна, правителството е възприело политиката, че в условия на криза трябва да се увеличават правителствените харчове за да се „стимулира" икономиката – план „Станишев". От друга страна, се поддържа и тезата, че не трябва да се преминава към дефицити, тоест правителствените разходи да не превишават приходите в бюджета. В условията на криза обаче, когато наистина има възможност икономиката да е свие, въпросните две тези си противоречат.

Няма как икономиката да се свие и това да не се отрази на приходите в хазната. За това свидетелстват и последните изказвания на финансовия министър, който въпреки своята предпазливост, все пак признава, че има свиване на приходите в бюджета. В случая тези изказвания имат дори по-голяма стойност от официалните данни, които се движат с два месеца закъснение и съответно не отразяват реалностите към момента. Именно това дава и сериозни поводи за притеснение, тъй като управлението на публичните финанси в следващите няколко месеца (което може да се окаже доста ключов период) ще може да бъде оценявано и анализирано чак след изборите, когато вече отговорността може да е съвсем друга.

И все пак, след като приходите спадат, следва да решим дали да продължим с големите кризисни харчове или да се придържаме към балансиран бюджет или дори генерирането на излишъци. Това, което идва като съвет от вън (МВФ) и което също беше споделено от финансовия министър, е че разходите трябва да се свият и да се избегне всякаква възможност за възникването на дефицит. Опитът от последните години също ни показва, че това е правилната политика. Страните, които разсъждаваха по друг начин и харчиха повече отколкото имат, в момента страдат доста повече от нас.

Българското правителство никога не е харчило толкова, колкото в момента и сега е времето тези разходи да бъдат ограничени. Тук не става дума за пенсии или заплати, а по-скоро за преразглеждането на големите инфраструктурни проекти, ползата от които е неясна и традиционно сме свидетели на множество злоупотреби. Същото важи и за редица правителствени програми – нормално е да има и неуспешни такива и те да бъдат закрити, нещо което почти не се случва в България.