Гърция след утрешния ден*

Изборът на Гърция в момента се свежда до известната народна поговорка „Ела зло, че без теб по-зло”. Ако не се подпише споразумение за спешно финансиране на страната с ЕК, ЕЦБ и МВФ, тогава я чакат още по-тежки времена – не само ще трябва да премине през режим на много по-строги бюджетни икономии, но и ще последва par excellence икономически шок за страната.

Плочката, от която би започнал домино ефектът върху икономиката, би била излизането на страната от еврозоната и замяната на еврото с местна валута. Това ще се наложи, защото в момента наличните средства в евро и в бюджета, и в банките на Гърция са крайно недостатъчни, за да обслужват нормално разходите на гръцката държава и икономическия оборот. Т.е., ако нужната ликвидност не дойде отвън (т.е. ако няма споразумение за спешно финансиране), то ще трябва да се въведе местна валута и да започнат да се печатат пари, за да може правителството, банките и стопанските агенти да се разплащат.

Последствията от излизането на страната от еврозоната биха били драматични (или драХматични, както някои коментатори остроумно отбелязаха последните дни) и биха се изразили в следното:

1/ Бърза обезценка на новата драхма (към еврото и други международни валути) заради липсата на доверие в нея и стремеж за бягство в евро. Т.е. търсенето на драхми ще е ниско, а търсенето на евро – високо, което ще доведе до спад на цената на драхмите и покачване на стойността на еврото на местния пазар. При невъзможност на финансовите институции да посрещнат търсенето на евро, е възможно е да се появи и паралелен, черен валутен пазар с още по-неблагоприятен курс на драхмата към еврото.

2/ Обезценката на местната валута неизбежно върви ръка за ръка с инфлация – колкото по-бързо се обезцени бъдещата драхма, толкова и вътрешната инфлация ще е по-висока и спокойно може да се превърне в хиперинфлация. Спомнете си само каква беше ситуацията в България от края на 1996 г. и началото на 1997 г. Гърция де факто е изправена пред идентичен сценарий, ако напусне зоната на еврото и премине към нова, местна валута. Високата инфлация е бич за всички, разчитащи на доходите си от правителството – пенсионери, държавни служители и работещи в обществения сектор, социално слаби, безработни и служители на частни компании, които зависят от държавния бюджет посредством обществени поръчки. Реално намалелите доходи на тези групи и свитото им потребление ще ударят пък и фирмите, които работят основно за вътрешния пазар. Т.е. това е по-голямата част от гръцката икономика. По-нисък негативен ефект биха усетили единствено износителите  на стоки и услуги за външните пазари, включително туристическият бранш, тъй като те ще могат да договарят сделките си в твърда валута.

3/ По-слабата местна валута би била от полза за гръцките износители на стоки и услуги, но само ако договарят сделките си и продават в нея. Ако продължат да обявяват сделките си в евро и да очакват плащане в евро, то този ефект ще е по-ограничен. Все пак, ако се предположи, че те ще плащат на работниците си в новите драхми, а и част от разходите им (примерно за наем, сметки и т.н.) ще са в драхми, то те биха могли да си позволят сваляне на цените в евро и съответно биха станали по-привлекателни за чуждите купувачи – включително и чуждите туристи. За износителите, които внасят част от суровините и материалите си отвън, обаче, този положителен ефект би бил още по-малък, ако изобщо го има, защото те ще трябва да калкулират в цените на крайните си продукти тези (скъпи) вносни компоненти, за които е платено в чужда валута.

В същото време, обаче, Гърция може да загуби част от туристическия си пазар навън, ако икономическата криза доведе до социално напрежение, стачки, нередовно снабдяване със стоки на местни магазини, продължителен капиталов контрол за операциите с местни банки и т.н. Вече виждаме, че част от тези рискове вече се материализират. Новите записвания от страна на чужди туристи намаляват в лицето на несигурната обстановка и започналия колапс на икономиката.

От това биха изгубили част от българските туристи, които последните години се преориентираха към Егейско и Йонийско море за сметка на Черно море. В същото време черноморските курорти ще получат втори шанс да привлекат блудните родни туристи.

4/ Предвид очакваната обезценка на новата драхма, гръцката икономиката най-вероятно ще се евроизира. Това означава, че цените на всички стоки и услуги ще се обявяват (официално или не) в евро, а еврото, макар и да загуби статута си на официална гръцка валута, ще остане свободно в обръщение. Не е изключено и други валути със статут на международни – американски долар, швейцарски франк – да навлязат в местното обращение паралелно с еврото. Теоретично левът, като валута с фиксиран валутен курс към еврото, също би могъл да се появи в паричното обръщение в Гърция, ако достатъчно търговци започнат да го  приемат като платежно средство. В България през 90-те години имаше период, в който се котираха цени и се приемаха плащания както в лева, така и в американски долари и германски марки, така че една такава ситуация с повече от една чужда валута в обращение също е възможна.

5/ Икономиката ще изпадне в рецесия в следващите поне една до три години (възможно и по-дълго). Продължителността на пропадането ще зависи от способността за стабилизиране на местната валута и провеждането на редица реформи с цел поставянето на здрав фундамент за бъдещ икономически растеж. Това означава повече безработица и по-малко работни места на местния трудов пазар, но и свити поръчки за стоки и услуги (внос в Гърция) за чуждите пазари, които продават в Гърция.

България като страна, на която Гърция остава един от основните износни пазари, със сигурност би пострадала от свиване на гръцката икономика и намаляване на вноса. Все пак, този негативен ефект за българския износ не би бил толкова значителен, колкото преди няколко години. През 2008 г. Гърция беше най-големият износен пазар за България – и в ЕС, и въобще. От кризата насам делът и важността на гръцкия пазар за българския износ постепенно намаля и през 2014 г. Гърция вече е 4-тият най-значим износен пазар за България в ЕС и 5-тия въобще. Все пак, обаче, става въпрос за близо 3 млрд. лева износ от България за Гърция и 7% дял от целия ни износ, така че отрицателните последствия от икономически колапс в Гърция за нашата икономика не трябва да се подценяват.

Като цяло, това, което очаква Гърция при напускане на еврозоната, е до голяма степен икономическата ситуация в България от 1996-1997 г. Рязък спад на икономиката, обезценка на валутата и висока (хипер) инфлация, висока безработица и загуба на работни места, масово обедняване и емиграция. Последиците за месните банки зависят от продължителността на банковата ваканция и управлението на кризата. Ако гръцкият народ беше живял в България преди 18-19 години и беше наясно с тези последици, надали би допуснал да се стигне дотам.

Предвид тези изключително тежки последици за Гърция и цената, която ще трябва да се плати от всички икономики в ЕС, един такъв сценарий все още изглежда малко вероятен, но не и невъзможен. Гърция все още има всичките шансове да остане в еврозоната, макар и търпението към нейните управници да се изчерпва с бързи темпове.

 

*Текстът е публикуван с малки изменения за пръв път във в-к 24 часа на 8 юли 2015 г.


Свързани публикации.