Грешните сметки на правителството*

Редица публични проекти, правителствени програми и инициативи у нас значително надвишават предвидените в началото разходи. Да се чуди човек защо се получава така, и то толкова често. Има няколко обяснения.

Сложността и непредвидимостта на случващото се около нас би било нормално обяснение, но не и за големия брой правителствени инициативи, които редовно изискват допълнително финансиране. Според изследване на ИПИ за периода 2000 – 2007 година общата сума на допълнително одобрените бюджетни кредити възлиза на малко повече от 6,5 млрд. лв. – част от тези пари са за до-финансиране на започнали дейности, които изискват повече пари от планираното.

Друго обяснение може да е фактът, че проекти със занижени разходи правят очакваните ползи да изглеждат по-големи и така да се предпочитат проекти, които в нормална ситуация биха загубили в конкуренция с други (АЕЦ Белене, магистрала Тракия, закупуването на корвети).

Логична причина за грешните сметки за разходите на публичен проект, финансиран с парите на данъкоплатците е и силно оптимистичната прогноза на хората, които подготвят проекта. В определени случаи те приемат, че няма да има забавяния в сроковете, ситуацията на международните пазари няма да се промени значително, няма да има промяна в регулациите, управлението на проекта ще върви гладко, няма да има избори и нови приоритети и т.н. Приема се, че ще е налице идеалната ситуация за осъществяването на проекта и затова разходите ще са в определен размер, който се оказва в последствие значително подценен (Дунав мост 2, например). Накратко казано, правителствените анализаторите са откровено наивни и/или некомпетентни.

Има и политическо обяснение за умишленото подценяване на разходите на публичните инвестиции – извършване на проекти, които осигуряват оставане на власт (БДЖ, Кремиковци, голф игрища, бизнес паркове, чешмички).

Каквото и да е обяснението за подценяването на разходите на публичните проекти, факт е че голяма част от тях ни струват много повече от предвиденото, вкарват ни в схема, в която влезли веднъж не можем да излезем и в крайна сметка се харчат ненормално много пари от администрацията без отчетност и контрол за проекти, в които малка група от фирми печелят.

И все пак, защитниците на публичните инвестиции и проекти ще кажат, че има инициативи, които си струва да се финансират. Какво показва миналия опит?

Държавата и инфраструктурните проекти

В анализ на датски учени на 258 публични транспортни проекти за над 90 млрд. долара се казва, че „изследването стига до поразителния и статистически значим извод, че прогнозите за разходите, които се използват при вземането на решение за публични транспортни проекти са систематично повеждащи. Подценяването не може да бъде обяснено чрез грешка, а най-точното обяснение е лъжа … Последствията са ясни: законодателите, администрацията, инвеститорите, медиите и гражданите, които очакват честни и обективни сметки не трябва да вярват на прогнозите за разходите и анализите на тези, които представят и насърчават проектите".

Оказва се, че има над 80% вероятност разходите за големите публични транспортни проекти да се подценяват редовно – средно с 28%. Авторите преглеждат и около стотина други публични проекти (различни от транспортни) като изграждане на електроцентрали, язовири, ВиК, добив на нефт и газ и др. и се оказва, че при тези проекти подценяването на разходите е най-малко толкова, ако не и повече в сравнение с транспортните инфраструктурни проекти.

Но това ние можем да го твърдим и без да сме прегледали инфото за България, не че такова има.

Държавата и помощта за бизнеса

Директната подкрепа на държавата за фирмите, особено сега в условията на криза, е най-често използваният аргумент за намеса. Замислете се обаче какви ще са ефектите ако администрация, която не може да смята правилно, не е гъвкава, не може лесно да бъде държана отговорна и не е създавана да бъде предприемач започне усилено и целенасочено да провежда програми за подпомагане на бизнеса.

Примерите в България на сектори, които са системно подпомагани от държавата под различна форма трябва да служат като урок и причина това да не се прави на национално ниво. Тютюнопроизводителите са класика в бранша с милиони левове субсидии, контрол на цените в миналото, защита на пазара от конкуренти отвън и т.н. Същото важи всъщност за всички селскостопански производители, българските железници и други подобни.

Държавата и бюрокрацията

Всеки, който подкрепя намесата на държавата с извинение кризата, трябва да е наясно за следното:

1. Ще има повече бюрокрация
2. Ще има много по-голяма вероятност да се мисли за увеличаване на данъци, данъчна база или въвеждане на нов вид данъци
3. Ще има нови регулации, правила, ограничения, изисквания, формуляри, отчитане и т.н.
4. Ще има една много малка група от печеливши компании, които ще получат дадена сума пари…. и вие най-вероятно няма да сте сред тях…

Като се тегли чертата става ясно, че да са настоява за подобно развитие е нелогично, и който и да е представител на бизнеса продължава да иска подобна подкрепа е изключително късоглед.

Постоянните грешни сметки на правителството доказват, че намесата на държавата в стопанския живот трябва да е ограничена. Тя нито има капацитета, нито знанието, нито трябва да бъде директно включена в правенето на бизнес. Нейната роля е да осигурява условията, в които бизнесът да се конкурира помежду си.

И ако някой ни обвини, че сме против държавата ще сгреши, тъй като тя е имала, и ще има важна роля.

Това, срещу което сме против е концентрацията на принудителна сила, използването на лъжи, измама, некомпетентни анализи и грешни прогнози в управлението и харченето на нашите пари.

* Статията е публикувана за първи път във в-к Дневник на 21 април 2009 г.