Глупавите политики са навсякъде – няколко примера

Хайек казва, че „Колкото повече държавата „планира“, толкова по-трудно става планирането от страна на отделния човек“.

Примерите от настоящата седмица от обсъжданията в Парламента за актуализацията на държавния бюджет доказват, че колкото и да има някакви правила за бюджетиране, колкото и да гласуваме и сменяме избраниците си, толкова повече затъваме в илюзията, че някой друг може да ни помогне. Глупостта, обаче, не е запазена марка на българските управляващи и народни представители. Ето няколко примери от последните седмици от света.

Китай

От началото на септември 2021 г. Китай забрани на онлайн геймърите на възраст под 18 години да играят в делнични дни и ограничи играта им само до три часа през повечето уикенди, отбелязвайки значителна ескалация на ограниченията за огромната игрална индустрия в страната. На непълнолетните ще бъде разрешен само час за игра между 20:00 и 21:00 часа в петък, уикендите и официалните празници.

Този ход представлява огромно затягане на по-ранните ограничения, определени от нарочната китайска агенция през 2019 г., която беше стеснила времето за игра на децата до 90 минути през делничните дни и до три часа през уикенда.. Властите заявиха, че тези рестриктивни въведения са, за да се предотврати пристрастяването на младите хора към видеоигрите.

През последните години китайското правителство установи система за регистрация, която изисква хората, които играят компютърни игри, да правят това под истинските си имена, което позволява на компаниите да ги проверяват.

Шри Ланка

На 29 април 2021 г. за една нощ правителството въвежда забрана за внос на химически торове и други агрох имикали с цел страната да стане първата в света с изцяло биологично земеделие. Резултатът е съвсем очакван – цените на ежедневните хранителни продукти като захар, ориз и лук скачат над два пъти; цените на газта за готвене се покачват; очаква се тотален провал на чаените култури през октомври; има опасения, че ще има удар за производството на други важни експортни култури като канела, черен пипер, каучук, кардамон, карамфил, индийско орехче, какао и ванилия.

Голямо проучване сред фермерите на острова посочва, че 90% използват химикали за земеделие и 85 % очакват значително намаляване на реколтата си, ако не им бъде позволено да използват торове. Освен това само 20 % от земеделските стопани са имали познанията за преминаване към напълно биологично производство, 44% регистрират спад в реколтата, а 85% очакват спад в бъдеще. Проучването разкрива, че много ключови култури в Шри Ланка зависят от интензивното използване на химически суровини за отглеждане.

Нарастването на цените на храните и презапасяването на хората с основни хранителни продукти бяха последната капка, която принуди президента да наложи извънредното положение в страната на 31 август 2021 г.

Великобритания

Борис Джонсън обяви тази седмица план, с който се въвежда нов специален данък – данък за здравни и социални грижи – в размер на допълнителни 1,25% от настоящите осигуровки плюс 1,25% налог върху дивидентите от акции. По-голямата част от парите, според плана, ще бъдат използвани за повишаване на болничния капацитет до 110%, за да се предложат допълнителни девет милиона за медицински дейности като операции, сканирания и други назначения, за да се ограничи нарастващото време на изчакване.

Около 5,4 милиарда британски лири ще бъдат инвестирани в подобряване на социалните грижи под ръководството на здравната каса, за да се защитят семействата от необходимостта да използват всичките си спестявания на живот за такси.

Предложението ще направи данъчната тежест върху труда на най-високото ниво от повече от 50 години. Джонсън настоява, че огромното увеличение на данъците за служителите и фирмите е „правилно, разумно и справедливо“, за да се справи с огромното изоставане в болничното лечение, породено от пандемията Covid, и да поправи системата на социални грижи, пренебрегвана от миналите правителства от десетилетия.

Много наблюдатели посочват, че ще бъде пагубно да се наложи подобен вид данък върху заетостта, точно когато започва икономическо възстановяване.

Германия

На 26 септември 2021 г. берлинчани ще гласуват на референдум за възможността за експроприация на имоти на големи собственици и наемодатели (най-вече за такива с над 3000 жилища). Гласуването, подтикнато от петиция, ще активира неизползван досега текст от германската конституция, която позволява на държавата да експроприира „земя, природни ресурси и средства за производство“ в замяна на компенсация. Ако референдумът е успешен, най-големите частни наемодатели ще бъдат принудени да продадат имотите си на градската управа на „справедлива“ цена.

Референдумът не е единственото развитие на тема достъпност на жилища в столицата на Германия. През април 2021 г. Федералният конституционен съд на Германия отмени замразяването на наемите в Берлин, въведено в началото на 2020 г. Тогава замразяването на нивата на наемите беше предвидено да продължи пет години, като ценовата регулация целеше да фиксира пазара към нивата от от средата на 2019 г. Около 90% от берлинчани обитават апартаменти със замразен наем, а нови договори не могат да се сключват на по-високи от определената цена. Резултатите към момента показват, че замразяването на наемите води до по-малък брой новопостроени апартаменти и силно намаление на подобренията/ремонтите от наемодателите. Всъщност, замразеният наем се явява като увеличение на заплатата на всички, които вече живеят в апартамент под наем и е бариера пред новопристигащите в града. В бизнеса това се нарича антиконкурентно поведение, при което фирмите на един пазар лобират и получават от законодателя ограничение преди всички, които искат да навлязат. Това се отразява както на качеството, така и на избора и цената за потребителите.

Австралия

Най-големият щат Западна Австралия ще остане затворен за поне още 8 месеца. Тази седмица беше анонсирано решението да се забранят пътувания до или от щата, докато над 80% от местните жители не бъдат напълно ваксинирани. Вътрешната граница може да остане затворена до април 2022 г., което остави хиляди австралийци блокирани в чужбина и още по-ограничени в собствената си страна. Към момента Западна Австралия изостава от останалата част на страната с ваксинацията, като около 36% от жителите са напълно ваксинирани.

Правителството на Южна Австралия разработи и в момента тества приложение, за да наложи своите правила за карантина. Пътуващите, които се връщат у дома и са в карантина, ще бъдат принудени да изтеглят приложение, което съчетава разпознаване на лица и геолокация. Държавата ще им изпраща текстови съобщения на случаен принцип и след това те ще имат 15 минути, за да снимат лицето си на мястото, където трябва да бъдат. Ако не успеят, полицейски служител ще бъде изпратен. „Няма да им казваме колко често или кога на случаен принцип трябва да отговорят в рамките на 15 минути“, обясни премиерът Стивън Маршал.