Формални и неформални правила в обществените поръчки

На 17 май, един месец след приемането на новия закон за обществените поръчки, в Българската стопанска камара (БСК) се състоя интересно обсъждане на допълнителните, извън законови правила, които по идеи би трябвало да се прилагат при процеса на възлагане на и кандидатстване за такива поръчки.

Тъй като миналата седмица обемът на бюлетина бе зает с коментари по повод оценките на европейската комисия за напредъка на България, не остана място да споменем за какво става дума на въпросната дискусия.

Лектор бе Асен Дюлгеров. Той представи прецизно определени и изброени понятия и принципи, които във всекидневната реч предизвикват различни асоциации. Сред тях са “материални и нематериални облаги”, “плащания” (регламентирани или не), “поверителна информация”, “целесъобразност”, “обществено експонирани лица” и др. под. Очевидно избягването на неприятните асоциации изисква спазване на определено поведение. Вероятно изказването му може да бъде намерено чрез БСК.

Смисълът на упражнението по изброяване и размисъл на тези понятия и принципи се състои в следното.

  1. Ако формалните правила не съответстват на неформалните и ако рисковете от неспазване на формалните са малки, пренебрежими или подлежащи на заобикаляне, то тогава формалните законовите правила най-вероятно няма да се спазват. Независимо от съдържанието на закона, той вече е факт, съдържанието му се разпечатва на 89 страници и на още толкова възлизат и документите, прилагащи закона, издадени досега. А има още важни правилници и наредби, които предстои да бъдат приети. В тази ситуация, промяна в току що приети правила е трудно да бъде предприемана. Следователно има смисъл да се разсъждава по прилагането на някакви неформални правила.

  2. Може да са налице най-прекрасните правила на формално или неформално равнище, когато хората, които трябва да ги спазват, са непорядъчни, неспазването на правилата ще се случи независимо от тяхното качество от теоретическа или морално-практическа гледна точка, независимо от това ясни и конкретни ли са тези правила и какви са санкциите за нарушаването им. Обратното, дори и да не са ясни правилата, ако хората са порядъчни – те ще бъдат спазвани. Същото вероятно важи и за страни. Оттук и въпроса какъв е смисълът от правила изобщо и как те би трябвало да изглеждат, ако все пак ги има.

  3. В държавните и общинските поръчки – те неправилно в България се наричат обществени – има една особеност в сравнение с правилата, които се формират стихийно в практиката на частни сделки, партньорства и доверие. При последните всеки участва сам по себе си и за своя сметка. При обществените поръчки и поръчителят, и кандидат-доставчикът участват за чужда сметка. При частните сделки репутацията на онези, които я сключват е залог за честност, който може да бъде изискан по време и след сделката и в най-лошия случай ще означава загуба на възможности за сделки в бъдеще, което е вид санкция. При сключването на сделки за сметка на данъкоплатците, репутацията е циклична, действа по време на избори и не на всяка цена засяга онези, които злоупотребили с доверието.

  4. Поради тази особеност спрямо обществените поръчки – и тази теза бе добре развита от г-н Дюлгеров – никога няма презумпция за обоснованост на разходите, т.е. необходимостта от извършването им винаги трябва да се доказва. Поради тази особеност те винаги трябва да се предоставят на съревнователна основа и практически не съществуват ясни аргументи са конфиденциалност на договореното след процеса на съревнование.

 

 

 

   


Свързани публикации.