Фокус за дългосрочни политики

През изминалата седмица между празничните дни и малкокото работни излязоха няколко интересни новини под формата на различни доклади и препоръки на ЕС свързани със застаряването на населението в Европа – икономически и бюджетни прогнози и основни препоръки от срещата в Прага посветена на справянето с въздействието на икономическата криза върху заетостта в Европа. Изводите от тези теми бях представени от колегите в Института за пазарна икономика[1]. Използвам контекста от тези публикации с цел да фокусирам вниманието към политиките на бъдещото правителство насочени към предотвратяване на тоталния крах на пенсионната и здравната сисетми в България. Може би месец-два преди избори темата за провеждане на политики с дългосрочнен хоризонт не е най-актуалната от политическо гледище, но със сигурност е изключително важна от икономическа и в частност от фискална переспектива. Към момента на политическия хоризонт няма заявена ясна, точна и аргументирана визия за това какви трябва да са реформите по отношение на пенсионната и здравната системи в България. Това което е ясно, че следващото правителство трябва да има политическия кураж да предприеме пазарни реформи в тези два сектора, защото от това ще зависи, както икономическия растеж, така и бъдещата предвидимост на днешните спестявания на работещите.    

Икономическа логика…спестявания, растеж и реформи

Защо реформите в социално-осигурителните системи са важни и за общото икономическо развитие? Растежа на икономиката се осъществява на базата на инвестиции, които идват от спестяванията на домакинставата. Местните спестяванията обаче не са достатъчна за финансиране на този растеж на икономиката. Това се случва за сметка на външни такива – т.нар. нетни преки чуждестранни инвестиции. От 1999 г. до 2007 г. те трайно се покачват като дял от БВП. Измерени чрез бруто капиталообразуването, инвестициите достигат значителен дял от БВП – 38-39% на годишна база, което намира израз в ускоряването на растежа на БВП през последните години.

През  2008 г. се наблюдава спад в чуждестранните инвестиции, в следствие от общата несигурност на международните пазари, породена от световната финансова криза. При тези обстоятелства насоките на финансирането на инвестициите в страната трябва да се реализира чрез про-активно стимулиране на спестявания на домакинствата. То може да се случи по линия на извършване на определени реформи в публичния сектор и чрез провеждане на определени политики. Провеждането на реформа в пенсионната и здравната системи, освен положителния ефект от преминаването им от държавни в частни и увеличавенот на предвидимостта в очакваната дългосрочна рента, води и до увеличаване на спестяването на домакинствата. Това от своя страна е съществен елемен от общото предпоставките за реализиране на икономически растеж. На къде трябва да бъдат насочени реформите?

Пенсионна реформа

Сегашната разходопокривна пенсионна система е система с предизвестен банкрут – тя осигурява ниски пенсии, в същото време отнема огромни осигурителни вноски от работещите и практически не предоставя възможност за избор на работещия. Така тя намалява икономическия растеж и не защитава възрастните Частната капиталонатрупваща система има очевидни предимства – по-високи пенсии, по-ниски осигуровки, лични пенсионни фондове, по-високо ниво на спестяване в икономикат, а от там и по-висок икономически растеж.

Провеждане на здравна реформа

Необходимо е да се разбие монополът на Националната здравноосигурителна каса т.е отваряне на пазара за навлизане на частни здравни фондове, което ще доведе до конкуренция в сектора. В допълнение на това  трябва да се предприеме приватизация на болниците. По тези начини ще се намери разрешение на редица проблеми, като ефективност на изразходваните средства, по-добро отношение към пациента (клиента), конкуренция по отношение на привличането на по-добри специалисти и т.н.

Естествено има още областти, в които трябва да се извършат реформи, но това е само един примерен подход за предприемане на политики, които, от една страна ще донесат по-голяма предвидимост на спестяванията на хората, а от друга страна те ще бъдат предпоставка за по-висок икономически растеж в дългосрочен хоризонт.  

[1] За повече информация виж: http://www.ime.bg/