Фитч: “Внимавайте с дефицита!”

 Международната рейтингова агенция "Фитч" понижи перспективите за кредитния рейтинг на България – от "стабилна" на "негативна" оценка. Същата съдба сполетя Латвия, Естония и Румъния, след като през декември миналата година агенцията понижи оценката си за Литва. Основната причина, която се посочва от агенцията, е високият дефицит по текущата сметка на страните. Според оценки на агенцията през 2007 г. дефицитът на Латвия достига 25% от брутния вътрешен продукт (БВП), на Грузия -18,5%, Естония – 16%, Литва – 13,7%, Румъния – 14% и Сърбия – 13%. Според агенцията тези двуцифрени числа са обезпокояващи и много развиващи се икономики са изпадали в кризи и при много по-ниски нива на дефицитите.

Според прогнозите на "Фитч" дефицитът по текущата сметка на България в края на 2007 г. е 19,1% от БВП и през 2008 г. ще се увеличи до 22,5%. В същото време ще има забавяне на притока на преки чуждестранни инвестиции от 19,1% от БВП до 17,5% от БВП, т.е. покритието на дефицита по текущата сметка с ПЧИ ще намалее от 98% през 2007 г. до 78% през 2008 г.

Дефицитът по текущите сметки в страните е предизвикан от интереса на инвеститорите към развиващите се страни и притока на капитали. Основните притеснения на агенцията произлизат от възможността за появата на внезапни шокове и отдръпване на инвеститорите, което би поставило на изпитание макроикономическата стабилност в тези страни, тъй като дефицитът няма да може да се покрие от чуждестранни инвестиции. В условията на глобална финансова и ликвидна криза тази възможност става по-вероятна.

Няма как да не отчетем факта, че промяната в перспективата идва няколко дни след като финансовите министри от Г-7 заявиха намерения за реформи, които целят по-стриктно регулиране на дейността на рейтинговите агенции. Изказването на президента на Европейската централна банка (ЕЦБ) Жан Клод Трише в края на миналата година, че рейтинговите компании са давали твърде високи рейтинги на компаниите и са заблуждавали инвеститорите, със сигурност също е повлияло на предпазливата позиция, която заема агенцията.

Има ли причина за безпокойство?

За да се съгласим с твърдението, че дефицитът по текущата сметка е равносилен на червена лампичка, която предизвестява криза, трябва да разгледаме и разберем причините, които пораждат този дефицит.

Една от възможните причини за наличието на дефицит е разхлабена фискална политика. Това не е случаят в България, която провежда силно рестриктивна фискална политика през последните няколко години. Бюджетният излишък в края на 2007 г. е 2,11 млрд. лв. или 3,75% от очаквания БВП за годината.

Втората възможна причина за разрастващ се дефицит е намаление на спестяванията в икономиката в резултат на позитивни очаквания на хората за по-високи доходи в бъдеще, намаление на лихвените проценти, увеличение на цените на финансовите активи (акции и недвижими имоти). Спестяванията в българската икономика запазват относително стабилни нива през последните години. Брутните национални спестявания като процент от БВП дори нарастват през деветмесечието на 2007 г. спрямо 2006 г. – от 16% на 16,4% (виж графиката). Ето защо можем да приемем, че дефицитът по текущата сметка в България е резултат от привличане на чуждестранни спестявания, а не от намаление на вътрешните спестявания в икономиката.

Трета възможна причина за увеличаващ се дисбаланс между износ и внос е привличането на чуждестранни капитали в резултат от увеличаване на производителността в икономиката. Това води до по-висока норма на печалба, което привлича допълнителни инвестиции в страната и влияе положително върху цените на финансовите активи, а от там и на потреблението поради увеличаващия се оптимизъм. Потреблението в страната се подхранва до голяма степен и от увеличаване на кредитирането в резултат от развитие на финансовите пазари в страната и приток на капитали поради по-високите лихвени проценти в страната от тези в Еврозоната.

Причините за високите нива на дефицита по текущата сметка в България показват, че те са резултат от макроикономическата конюнктура на световния пазар и реакцията на инвеститорите на икономическите стимули. Ето защо корекциите на този дефицит ще дойдат отново от частния сектор. Евентуалното отдръпване на инвеститорите автоматично ще доведе до намаляване на дисбаланса по текущата сметка, защото ще намалее задлъжнялостта в икономиката, потреблението ще се свие в отговор на несигурността и спестяванията ще се увеличат.

Намаляването на перспективите за кредитния рейтинг на България, обаче, ще окаже психологичен ефект именно върху инвеститорите и това може да доведе до отдръпване на капитали и увеличаване на рисковата премия в страната.

Графика: Брутни спестявания и дефицит по текущата сметка в България за периода 2001-2007 г.

Източник: БНБ, НСИ, собствени изчисления

* Данните за 2007 г. са за деветмесечието.


Свързани публикации.