Фискът и избирателите
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
През изминалата седмица министърът на финансите и неговите заместници обявиха плановете на правителството за фискалната политика през 2002 година. Според думите на министър Велчев, правителството ще поддържа курс на намаляване на преките данъци, но с цел постигане на нисък бюджетен дефицит, се налага да бъде разширена данъчната база и да се премести данъчната тежест от преки към косвени данъци.
Коментар:1/ Новата идея за фискална политика на правителството доста се различава от предизборните обещания на НДСВ. По време на изборите НДСВ говориха за това как трябва да бъдат намалени данъците и да се редуцират държавните разходи. След изборната победа и сформирането на кабинета, дебатът изведнъж се премести в съвсем друга посока. Вече не се говори за намаляване на разходите, а за увеличаване на приходите, които да покрият тези разходи! При това нямало да има намаление на данъците, а просто изместване на данъчната тежест от преки към косвени данъци.
2/ „Част от нещата, които предлагаме не звучат много оптимистично“ – каза зам. министър Кацарчев – „но това са реалните възможности в момента“. Тези „реални възможности“ си бяха същите и преди изборите и г-н Кацарчев би трябвало да ги познава. Ако външен наблюдател чуе тези изказвания, той би останал с впечатлението, че до изборите у нас всичко е било наред, но няколко месеца след това страната ни, абсолютно неочаквано за всички, е била сполетяна от природно бедствие, което е предизвикало внезапен стопански упадък. Защо точно на зам. министрите Кацарчев и Ананиев, които участваха в съставянето на бюджет 2001 и бяха повече от наясно какво е дереджето на държавата, изведнъж им просветна, че едновременното намаляване на данъците, увеличаване на социалните плащания и съставяне на балансиран бюджет е невъзможно?
3/ Разбира се все някои предизборни обещания трябва да са спазят. Затова срокът за възстановяване на ДДС ще бъде намален от 4 на 3 месеца, с идеята през следващите години този срок постепенно да бъде намаляван. По данни на финансовото министерство това ще увеличи оборотните средства на фирмите с около 32 млн. лева (около 0,1% от БВП за 2002 г.)
4/ Предвижда се въвеждане на единна данъчна ставка по данък печалба, която ще бъде 15% и намаляване на най-високата ставка на ДОД на 29%. Предвиденото увеличаване на авансовите вноски по облагането на физическите лица (и едноличните търговци) от 15% на 20% не ще позволи да се усети текущо намалението на данъка. Макар че общия размер на данъка е намален, авансово внасяните в бюджета суми ще се увеличат.
Казано в примерни цифри, нещата изглеждат така:
Година Годишен облагаем доход Полагащ се данък за годината Авансови вноски
2001 20 000 лв. 5 966,80 лв. 1 950 лв.
2002 20 000 лв. 5 019,04 лв. 2 600 лв.
Практическият резултат е, че почти се унищожава разликата между онова, което се дава на бюджета текущо и онова, което се внася в края на краищата (към 15 април следващата година). Т.е. свободата на укриване на данъците на хартия се свежда до 9%. За плащащите данъци има два изхода: да се примирят с новото правило или по начало да лъжат повече. Рискът при избор на втория начин на поведение се увеличава, поне така изглежда.
4/ Намаляването на корпоративния данък до 15% безспорно е положителна стъпка. Финансовото министерство смята, че с това в ръцете на предприемачите ще останат около 130 милиона лева (около 0,3% от БВП). Дотук освобождаването на бизнеса от тежести е равно на около 0,4% от онова, което фирмите (а не правителството) биха произвели през 2002 г.
5/ Онова, което притеснява е изразената надежда на министерството, „че тези пари ще бъдат използвани така, че всички ние ще почувстваме ефекта от това преотстъпване на данъци от държавата в посока на икономиката, т.е. те ще бъдат използвани главно за инвестиции и то инвестиции, които създават стоки, услуги и работни места, а не отново да се купуват коли, къщи или нещо друго“ (виж: www.government.bg/pressoffice/pressconferences) Казаното предполага следното. А) Налице е вяра, че държавата има изключителни права върху онова, което иска да събира като данъци; всъщност тези средства са преотстъпени първо от избирателите срещу някакви услуги, очаквани от правителството. Б) Правителството се опитва да дава указания какво трябва да правим с парите си. В) Финансовото ведомство, смята, че закупуването на кола и къща не е полезна „за всички“ инвестиция. Нека си поговорим за къщата. Някой я е построил, наел е работници за тази цел, плащал е заплати и осигуровки, закупувал е строителни и довършителни материали от някого в страната и т.н, и вероятно в крайна сметка всички участници в процеса са платили данъци. Какво му е лошото на това един производител на гуменки, да не инвестира точно в гуменките, а в строителството? Не е ли едно и също дали с твоите пари ще създадеш нова услуга или ще платиш на някого за друга услуга? Говорещият или не знае какви са му задълженията, или не знае как работи стопанството.
6/ Предвижда се размерът на патентните данъци да бъде актуализиран с размера на натрупаната инфлация. Предвид на намаляването на данък общ доход това е стъпка към изравняване пред закона на плащащите данъци. Към настоящият момент размерът на патентния данък за някои видове бизнес е равен на печалбата им от 1 месец, че дори и по-малко, докато други работят близо 6 месеца, за да изкарат плащанията си към бюджета. Най-добре е изравняването да продължи и да се движи надолу. Освен това инфлацията се превръща в предмет на обществено обсъждане и индивидуални сметки, което е полезно по принцип.
7/ Друга новост е определянето на имуществените данъци върху „пазарната стойност“ на притежаваната движима или недвижима собственост. От къде ще се взима тази пазарна стойност не е ясно. Ако някой я определя, тя вече няма да е пазарна, а като как ще се вземе директно от пазара също не е ясно, защото всички знаем, че пазарната стойност е индивидуална за всеки отделен имот или автомобил. В закона за БНБ преди години един виден деятел бе формулирал вече клауза, че „банката определя пазарния лихвен процент“. Определянето на която и да е цена извън сделката и свободата на договарящите се страни е произвол.
8/ Предвижда се въвеждане на 25% окончателен данък върху преводите към офшорни зони. Декларираната цел е задържане на поне част от изтичащите от страната печалби, които са реализирани на наша територия. За някого това звучи справедливо, но е повече от наивно. Единствения ефект, който ще постигне тази мярка е, че ще оскъпи преводите на фирмите, които по една или друга причина правят преводи към офшорни зони. Че няма да плащат тези 25% е повече от ясно (при положение, че агрегираната ставка по корпоративното облагане е 23,5%), но просто ще им се наложи да открият сметки и в неофшорни зони и да превеждат парите през тях. Цената на един валутен превод варира между $14 и $30, което е смешна сума в сравнение с парите, за които говорим.
9/ Друга замислена промяна е увеличаването на размера на детските надбавки и социалните плащания, които вече няма да се изчисляват като процент от минималната работна заплата, а на база 90 лева. Детските надбавки ще нараснат с около 23%, като конкретния механизъм в момента се разработва от министерството на г-жа Шулева. Сумата е приблизително равна на около 40 милиона лева – около 0,13% от прогнозирания за 2002 БВП. С тази сума трябва да се намали посоченото по.-горе освобождаване на бизнеса. Получава се, че дали на майките, но взели от бащите. Ако добавим и по-високите данъци за коли и сгради, сумите вероятно почти ще се изравнят.
10/ Може само да се надяваме, че това ще е правителството, което ще престане да търси верен отговор на грешния въпрос: С колко да бъдат увеличени детските надбавки за всички деца? Смисълът на детските надбавки би трябвало да е в това да бъдат подпомогнати социално слабите семейства в отглеждането на техните деца, т.е. детските надбавки би трябвало да имат социална функция. Крайно време е в социалното министерство да си отговорят на въпроса: Каква социална функция имат 8,75 лева при месечна заплата от 500 лева, например, и каква роля биха имали 20 лева в семейство с 200 лева месечни доходи?
