Факти и отричане*

Съветниците на Обама отказват да повярват, че се провалят

 

Миналия петък беше съобщено, че икономическият растеж е само 2,4% във второто тримесечие на тази година –  далеч под предвижданото от администрацията на Обама. Администрацията и нейните поддръжници продължават да отричат факта, че техните политики не работят. Психолозите наричат отказа на човек да си смени мнението, когато бъде конфронтиран с противоположни доказателства, когнитивен дисонанс.

 

Както почти всеки знае, има две съперничещи си теории как може да бъде съживена американската икономика. Едната е да се насърчава предлагането, намалявайки данъчните ставки или най-малкото запазвайки тези от времето на Буш и свивайки държавните разходи и регулация; другата теория е да се следва кейнсианския съвет, увеличавайки някои или всички данъчни ставки от времето на Буш, като в същото време се увеличават и държавните разходи и регулации (които защитниците наричат „повече стимули”). Новите данни предоставят още повече доказателства за това коя от тези две теории е вярна.

 

Първата теория беше изпробвана по времето на администрацията на Рейгън, втората е тествана сега при администрацията на Обама. И двете администрации наследиха една проблемна икономика. Президентът Рейгън наследи икономика със стагниращ растеж    (две години без реален растеж), растяща безработица и двуцифрена инфлация. Президентът Обама наследи икономика с намаляващ растеж, растяща безработица, но и с ниска инфлация. Президентът Обама обича да казва, че е наследил „най-лошата” икономика от времето на Голямата депресия, но истината е, че икономическият „Индекс на мизерията” (инфлация плюс безработица) – който демократите използват за оръжие срещу републиканците – беше два пъти по-висок, когато президентът Рейгън встъпи в длъжност (по времето, когато президентът Рейгън напусна президентството, индексът на мизерията беше спаднал до по-малко от половината на това, което беше, когато той пое длъжността.)

 

При Рейгън икономиката достигна дъното в четвъртото тримесечие на 1982 г., а при Обама това се случи във второто тримесечие на 2009 г. Икономиката растеше два пъти по-бързо през първите четири тримесечия след дъното от 1982 г. сравнено с първите четири тримесечия след дъното от 2009 г. По време на възстановяването от 1983 г. коефициентът на безработицата падна с два пункта, докато при сегашното възстановяване безработицата едва се промени. На какво се дължи тази разлика?

 

Политиката на Рейгън беше да намали рязко индивидуалните и корпоративните данъчни ставки и да ограничи растежа на държавните разходи и регулации. Демократите, които имаха мнозинство в долната камара на Конгреса, се противопоставиха и забавиха намаленията на данъчните ставки, така че те  не бяха напълно изпълнени до 1983 г. Господин Обама имá предимството неговата партия да има мнозинство и в двете камари на Конгреса, така че той бе в състояние да прокара предложените от него значителни увеличения на държавните разходи почти веднага.

 

Когато Рейгън напусна поста през януари 1989 г., той беше управлявал през „седем тлъсти години”, както Боб Бартли, вече покойният редактор на Wall Street Journal, нарече ерата Рейгън. Безработицата беше на половината спрямо пикът по време на рецесията, икономическият растеж беше средно 4% след дъното на рецесията от 1982 г., дефицитът спадаше и беше под лесно управляемите 3% от БВП, отношението БВП/дълг намаляваше, инфлацията беше спаднала с 2/3, а всеки американски гражданин и американска компания бяха изправени пред много рязко намаление на пределните данъчни ставки – максималната ставка падна от 70% до само 28%, когато Рейгън напусна поста.

 

Кейнсиaнската икономическа теория, която беше практикувана в края на 1960-те и 1970-те, загуби своята репутация със стагфлацията от 1970-те, която на теория беше невъзможна в стария модел, и при последвалия бум на икономиката на предлагането при Рейгън. Администрацията на Клинтън, след нестабилното представяне на икономиката през първия мандат с малки увеличения на данъчните ставки и държавните разходи, частично се върна към Рейгъномиката през втория мандат – с понижаване на данъчните ставки за капиталови печалби и намаления в държавните разходи като процент от БВП. Резултатът беше силен икономически растеж и бюджетни излишъци.

 

Имайки предвид горепосочените факти, които имат предимството да са истински факти (за разлика от многото „факти”, посочени от избраните от нас длъжностни лица) – бихте ли следвали икономическите политики на Рейгън или на втория мандат на Клинън, или тези на Обама? Къде е доказателството – емпиричното доказателство, не теоретичните модели – че Обаманомиката ще проработи, особено след като сега не функционира както беше обявено? Ще се понижи ли Индексът на мизерия с повече от една втора по време на администрацията на Обама, както се случи по времето на Рейгън, или ще се увеличи? Икономическите съветници на Обама Пол Фолкър, Лари Съмърс и Криситна Ромър  са се застъпвали понякога за политики, напълно противоположни на тези, които господин Обама прилага в момента. Страдат ли те, както много от демократическата партия, от когнитивен дисонанс, продължавайки да развиват един сбъркан модел?  

 

Икономиката работеше по-добре при икономиката на предлагането на Рейгън, отколкото икономическият екип на президента Картър би прогнозирал в случай, че техният човек беше преизбран и беше продължил със своите кейнсиански политики на високи данъци. Икономиката сега се справя по-зле, отколкото икономическият екип на г-н Обама прогнозира с неговите  кейнсиански политики. Гледайки фактите, трябва да напрегнем доверчивостта си, за да повярваме, че икономиката ще върви по-добре следващата година, когато е планирано всички данъчни увеличения да влязат в сила. Кога Конгресът ще се събуди?

 

* Статията е публикувана за първи път във вестник „Washington Times“ във вторник, 3 август 2010 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Любомир Миленков, стажант в ИПИ.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ

 


Свързани публикации.