Европейският съюз и ДДС

Данъкът върху добавената стойност се прилага във всички страни от Европейския съюз. Още през 1967 година е приета първата директива за ДДС, която изисква страните членки да заменят своите косвени данъци с обща система на ДДС. Всяка страна има собствено законодателство за данъка върху добавената стойност, но чрез директивите се цели уеднаквяване на данъчната основа и сделките, върху които се налага данъка.

Според директивите на Европейския съюз съществува задължителна минимална ставка за данъка върху добавената стойност и я е 15%. Нито една страна не може да има стандартна ставка по ДДС, която да е по-ниска от 15%.

Най-ниската ставка по ДДС се прилага от Кипър и Люксембург; в Германия и Испания ставката е 16%. Най-висока е ставката по ДДС в Дания, Унгария и Швеция – 25%. Средната ставка по ДДС в Европейския съюз е около 20%, колкото е и в България.

Освен стандартните ставки по ДДС, в ЕС съществува възможност и за въвеждане за някои определени стоки на по-ниски ставки. Тази практика се прилага в повечето страни от ЕС за облагане на храни, вода, лекарства, книги, списания, транспортни услуги, театрални представления и т.н.

Най-ниските редуцирани ставки в ЕС се прилагат във Франция за някои видове лекарства и телевизионни лицензи – 2.1%. В някои региони на страни членки на ЕС, се прилагат различни ставки – така например Гренландия, въпреки че е част от Дания, не е част от ЕС и по тази причина ДДС не важи за тази територия.

Най-интересни редуцирани ставки са 6%-на ставка за фризьорски услуги в Холандия и за велосипеди в Белгия, 5% ставка за събиране на битови отпадъци, за кафенета и нощни клубове в Чехия.

Срещу прилагането на диференцирани ставки по ДДС има множество критики:

· Заобикаляне на принципа на неутралност на данъчното облагане и загуба на ефективност – различното данъчно третиране изкривява изкуствено стимулите за инвестиране в различните отрасли. В някои отрасли става по-ефективно да се инвестира, а в други – по-неблагоприятно като по този начин се влошава ефективността на разпределение на ресурсите в икономиката.

· Стимулиране на лобизма в данъчната политика – различните отрасли започват да се конкурират в лобиране за преференциална ставка само за тях и инвестират значителни ресурси в тази дейност.

· Неефективен социален ефект – намаляването на ДДС за някои “социални” стоки означава ефективно намаление на цените на тези стоки не само за бедните и нуждаещите се потребители, но и за богатите и заможните. В този смисъл тази социална политика е значително по-скъпа за данъкоплатците в сравнение с прякото подпомагане на нуждаещите се.

Негативни ефекти от диференцираните ставки по ДДС водят до постепенна тенденция към намаление на броя на стоките, които се облагат с различни от стандартната ставка. В Дания и Словакия има една-единствена ставка, с която се облагат всички стоки – в Дания е 25%, а в Словакия 19%. Във Великобритания, Словения, Холандия, Малта, Литва, Кипър, Естония, Германия и Чехия освен стандартната ставка съществува само още една ставка – по-ниска от стандартната. В много страни, които са прилагали 5, 6 или 7 различни ставки има постепенно намаление на броя им.

Международните финансови институции също подкрепят тази тенденция към неутралност на облагането с ДДС, особено в страни без добра административна култура, защото прилагането на диференцирани ставки създава прекалено голямо натоварване за данъчната администрация, което тя не може да поеме.

–––––––––––

* Статията е публикувана във вестник “Пари” на 4 февруари 2005 година.

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).