15-12-2023

Европейска сметна палата: по-ниска конкуренция в обществените поръчки

На 4 декември 2023 г. всеки гражданин на Европейския съюз, и особено – икономистите, би трябвало да обърнат внимание на публикувания доклад «Обществени поръчки в ЕС – по-ниска конкуренция при поръчките за строителство, доставки и услуги през периода 2011-2021». Той е изработен от Европейската сметна палата, която прави задълбочен анализ за период от 2011 – 2021 г. Също така, тя публикува динамични информационни таблици, в които данните имат обхват до 28 ноември 2023 г. и дават необходимата и актуална информация за състоянието на конкуренцията и пазара на обществени поръчки във всяка от страните членки.

Целта на доклада е да се предостави и да се повиши осведомеността за равнището на конкуренцията при обществените поръчки. ЕСП насочва специално внимание към реформата от 2014 година, която има за цел да се направят обществените поръчки по-гъвкави, с по-опростени процедури и да се улесни участието на малките и средни предприятия (МСП) в тях. Анализът обаче сочи, че директивата няма доказан ефект върху конкуренцията и не всички поставени цели са постигнати. Да припомним, че през обществените поръчки се изразходват около 2 трилиона евро годишно, или около 14% от БВП на Европейският съюз.

Методологията се основава на 12 основни показателя, като три от тях се използват с тройна тежест и носят основната информационна сила при изчисленията:

Показателят „Без покана за представяне на оферти“, който измерва дела на възложените поръчки след процедура на договаряне при липса на покана за представяне на оферти (наричана още „пряко възлагане“);
Показателят „Покани с един кандидат“, който измерва дела на възложените поръчки, при които е имало само един оферент;
Показателят „Процент на публикуване“, който измерва стойността на обявените в TED (Tenders Monitoring Daily) процедури за възлагане на обществени поръчки като дял от националния БВП.

С помощта на тези три показателя ЕСП установява ниско или нулево равнище на конкуренцията в голям брой европейски държави, или също така в някои от тях присъства пряко възлагане на поръчките, без обявяване на поканата за участие. Процедурите с пряко възлагане през 2021 г. са 15,8 % от всички. В същото време, делът процедурите с поканите с един оферент почти се удвоява през последните години от 23,5 % (2011 г.) до 41,8 % (2021 г.). Това създава висок риск за неконкурентно поведение на пазара, неоптимално съотношение цена-качество и за ефективно използване на публичните средства.

В България наблюдаваме следното:

При показателя „Без покана за представяне на оферти“, България заема първо място към ноември 2023 с дял от цели 28,5 % от всички процедури;
При показателя „Покани с един оферент“, България се нарежда на 11 място, като е възлагала по този начин 26,4 % от всички поръчки;
При показателя „Процент на публикуване“, страната е на 3 място в класацията и е с показател от 9,2 %.

ЕСП обръща внимание на непълната информация и липсата на някои данни както при Европейската комисия, така и в TED – електронния ежедневник за поръчки на ЕС, като понякога данните се оказват неверни. Националните правителствата са положили усилия за първоначално транспониране на реформата от 2014 г. в законодателството си, но след това не са наблюдавали изпълнението на новите правила. Като цяло действията на държави-членки за преодоляване на пречките пред конкуренцията на национално равнище са малко на брой и не всички от тях са успешни. За съжаление наблюдаваме, че не се обръща достатъчно внимание на първопричините за недостатъчната конкуренция, като се отчита забавяне във въвеждането на директивите, липса на осведоменост нужните мерки за разширяване на конкуренцията и неизпълнението на една от целите на директивата от 2014 г. – по-голямо участие на малки и средни предприятия.

По материала работи Никита Швецов, стажант в ИПИ.

*****

„Тази статия е създадена в рамките на инициатива „Наблюдение на дейностите по защита на свободната конкуренция на КЗК„, финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС). Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ИООС Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.“.