24-01-2014

Европейски шамари и каси срам за обичайните заподозрени

ЕК надали ще си позволи да каже в прав текст „всички сте маскари”. Но именно това е посланието, което прозира от тринадесетият доклад в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП). Има и друго: докато гражданите не възвърнат себеуважението си, политическата върхушка ще продължи да си разменя „червени картони”[1] на техен гръб.

Българските политици имат навика да принизяват дискусията по сложни проблеми до ниво, с което се чувстват комфортно – т.е. битови нападки и взаимно сочене с пръст. По някакъв труден за осмисляне начин и бившите, и сегашните управляващи се опитват да извлекат политически дивиденти от поредния срамен за България документ. От ГЕРБ обясняват, че 18-месечната пауза между текущата порция срам и предходната била стъпка в посока преустановяването на наблюдението, а хора от БСП се надяват текущият доклад да е последният. С оглед на факта, че и двете партии се изредиха във властта през периода на действие на МСП (от 2007 г. насам) и лично им бяха връчени по няколко доклада, подобни заявки са не само смущаващи, но и обидни за техните избиратели.

Спорът кой от последните два доклада е по-критичен е безпредметен. И двата документа са толкова унизителни, че оставят усещането, че единствената причина, поради която някога ЕК би спряла наблюдението, е осъзнаването на факта, че си има работа с невменяеми. За да не бъдем голословни, ще припомним някои от основните забележки в двата доклада по шестте индикативни показателя[2].

През лятото на 2012 г. ГЕРБ се „зарадваха” на следните констатации:

Подобренията в независимостта и отчетността на съдебната система са „формални”;
Остава „силната роля на политическите институции при назначенията на висши съдебни постове”;
Съдебната практика е непоследователна;
ВСС е неефективен и е затруднен да изпълнява конституционната си роля;
Убедителни резултати за ефективно справяне с организираната престъпност липсват;
Не е адресирана успешно връзката корупция-организирана престъпност;
Бягството на братя Галеви е „голям провал на системата”;
Много малко от делата за корупция по високите етажи на властта достигат до съда, като съдебните процеси текат бавно, с „несъразмерно голям брой оправдателни присъди”;
Съдебната система откликва „вяло” на разследванията на предполагаеми случаи на корупция и злоупотреба със служебно положение от страна на магистрати;
Непрекъснатите забавяния и отлагания на равнище апелативен съд на две емблематични дела за измами с финансови средства на ЕС, по които първоинстанционният съд постанови присъди за дългогодишно лишаване от свобода, будят „недоумение”;
Въпреки разработването на различни правни и процесуални инструменти за справяне с корупцията по високите етажи, продължаващите затруднения, които този вид дела срещат в съда, повдигат въпроси относно „капацитета и решимостта на съдебната власт”.

През януари 2014 г. БСП се „зарадваха” на следните констатации:

Засилват се опасенията, че решенията за важни обществени назначения (КС, ДАНС) се вземат по „непрозрачен начин и с участието на мощни икономически и политически групировки”;
Засилването на правомощията ДАНС е направено „без каквато и да била консултация или обосновка, което значително накърни репутацията на службите, както и на новото правителство”;
Формалните изисквания не са достатъчни за правилното функциониране на системата;
Реформата на НК следва да бъде част от „по-широк подход в областта на наказателното правосъдие” и да бъде подложена на задълбочено обсъждане с практикуващите в областта и гражданското общество;
Настоящата конфигурация в Парламента „затруднява прокарването на по-нататъшни законодателни промени” в областта на съдебната реформа;
Липсата на напредък по емблематични дела, свързани с организираната престъпност, има „неизбежни последици за това как се възприема борбата с организираната престъпност”;
Редица знакови дела бяха прекратени, а по други тежки престъпления като поръчкови убийства „не бяха повдигнати обвинения след няколкогодишно разследване”;
Извършването на анализа за проблемите при използването на експертизи в съда, недостатъчната защита на свидетелите и проблемите с доказателствата става бавно и без ясна структура;
Липсата на правомощие за отдаване на приоритет „обременява институциите с маловажни дела”;
Чуват се гласове из стопанските среди, които „започват да губят надежда, че е възможно да се противодейства на манипулациите на търговете”.

За каква демокрация, европейска интеграция, инвестиции и бизнес среда си говорим, след като от седем години управляващите не могат да проявят грам политическа воля да надраснат собствения си социално-икономически пубертет? Не е случайно, че както проблемите с корупцията по високите етажи на властта и на местно ниво, така и анахроничната ни съдебна система висят като воденичен камък на врата на страната ни и я дърпат надолу в класациите за икономическа свобода и качество на бизнес средата.

И все пак има радващи новини за гражданите. Непрестанното сочене с пръст и ожесточените взаимни атаки показват, че политическата класа ни е силно изнервена в условията дори на умерен граждански и медиен натиск. Съзнателно или не, докладът на ЕК подчертава значимостта на този феномен. В последния доклад на МСП „гражданското общество” се споменава в пет конкретни направления:

Повишаване на значимостта на Гражданския съвет към ВСС;
Задълбочено обсъждане на промените в Изборния кодекс с граждански организации;
Въвличане на гражданското общество в дейностите по подготовка на реформите в съдебната система;
Анализ на проблемите като използването на експертизи в съда, недостатъчната защита на свидетелите и проблемите с доказателствата съвместно с граждански организации;
Актуализиране на Стратегията за борба с корупцията с активното участие на гражданското общество.

Това показва надеждите, които Европа залага на посъживилото се гражданско общество в страната. Остава надеждата, че българинът най-накрая ще си спомни къде е дянал достойнството си и не само ще се разходи до урните при първия удобен случай, но и най-после ще изостави мантрата за „по-малкото зло”. Както поредният доклад показа – такова няма.

[1] Фразата, която Сергей Станишев използва при предходната „поща”.

[2] Най-общо шестте показателя могат да се обособят като: независимост, отчетност и етика на съдебната власт; ефикасност на съдебния процес; реформа на съдебната система; борба с организираната престъпност; борба с корупцията по високите етажи на властта; борба с корупцията в публичната администрация.