Европа се нуждае от конкурентно земеделие
Дебатът за новата Многогодишна финансова рамка на ЕС за 2014-2020 се превърна в дебат за бъдещето на ЕС. Изправени сме пред важен кръстопът, на който трябва да решим каква общност искаме да имаме. Такава, в която продължаваме да издигаме кули от слонова кост за еврократите, ограждайки ги като някакъв наднационален елит от презряната тълпа. Общност, в която товарим данъкоплатците с нови такси и разходи за издръжката на бюрократичния елит и налагаме все повече и повече правила и ограничения пред бизнеса. Или да се върнем към четирите основни свободи, около които Европа се обедини преди повече от 50 години, но които постепенно загърби – свободното движение на хора, стоки, услуги и капитал.
В този контекст дебатът за бъдещето на общата селскостопанска политика на ЕС, която съставлява близо 40% от бюджета на Общността и която е най-скарана със свободното и конкурентно начало, за съжаление не отива в продуктивна посока. Системата на подпомагане, която фаворизира определени производства пред други и субсидира едрия бизнес, която поставя в неравностойно положение фермерите в отделните държави-членки, изкривява пазарите с административна намеса и поддържа скъпа и тежка бюрократична структура в бъдеще ще бъде още по-трудно защитима пред данъкоплатците. Защото от една страна сме изправени пред дългосрочна тенденция на покачващи се цени на храните, която прави селското стопанство още по-доходоносен бизнес, а от друга – под натиск за понижаване на държавните разходи и съкращаване на данъчното бреме. Една нова ОСП, от която всички ще имат полза, би изглеждала така:
- Постепенно намаляване на директните плащания в страните от ЕС до нивото в държавата с най-ниски плащания (за 2013 г. това ще бъде Латвия – 83 евро/ха или стопанска единица); пълно премахване на земеделските субсидии след 2020 г.;
- Премахване на възможността националните правителства да подпомагат отделни подсектори от селското си стопанство. Националните земеделски плащания да влязат изцяло в обхвата на забранените държавни помощи;
- Ежегодно прехвърляне на част от спестените средства от първи стълб към втори стълб за модернизация, иновации, инвестиции и научни изследвания;
- Либерализиране на търговията на ЕС със селскостопански стоки и храни с трети страни – пълно премахване на вносните мита
- Запазване на ІІ стълб след 2020 г. с основен акцент върху технологични нововъведения и научните изследвания в селското стопанство
Това ще позволи на фермерите да се специализират спрямо конкурентните предимства, които имат и потенциално би довело до по-голямо и по-евтино производство. Само така Европа може да осигури едновременно конкурентоспособно селско стопанство, по-ниски цени за крайните потребители и земеделие, щадящо околната среда и носещо разумни печалби за производителите.
