ЕС и свободната търговия
Тази седмица Европейският съюз отправи официално предложение за премахване на всички търговски ограничения и пълен достъп до европейския пазар за всички страни от Африка, Карибите и островите в Тихия океан (ACP countries – African, Caribbean and Pacific). Предложението е част от т.нар. „Споразумение за икономическо партньорство" (EPA – Economic Partnership Agreement) и се отнася за всякакви продукти, включително селскостопанските стоки. Планирано е да влезе в сила от 1 януари 2008 г., като се предвижда определен преходен период за търговията с ориз и захар.
Това споразумение е от особена важност поради две прости причини:
-
В него вземат участие над 100 страни, който ще премахнат всички ограничения върху търговията си и ще създадат огромен общ пазар;
-
Предоставя възможност на африканските страни да търгуват свободно както с ЕС, така и помежду си, което е от жизнено важно значение за развитието на техните икономики и борбата с крайната бедност.
Заслужава си да разгледаме по-детайлно значението, което има това споразумение за африканските страни. Това е единственият регион във света, който остава изолиран от икономическия прогрес и глобалните процеси. Броят на хората в Африка, които живеят в крайна бедност и се борят ежедневно за оцеляването си е приблизително равен на населението на ЕС. Тези трагични факти бяха в основата на всички опити на развития свят да помогне на бедните в Африка през последните десетилетия. Подходът на развитите страни и респективно на ЕС, обаче беше напълно погрешен. Всъщност, през последните години политиката на ЕС за борба с крайната бедност можеше да се дефинира с едно единствено изречение:
„Да, ще ви помогнем, но няма да търгуваме с вас!"
Този подход, разбира се, не даде никакъв резултат. Ежегодно бяха изразходвани под формата на помощи за страните от третия свят огромни суми, които чувствително надхвърляха годишният БВП на България. Тук е хубаво да се отбележи, че от тези огромни средства едва около 20% са били под формата на инвестиционни проекти, като останалите средства са били изразходвани за хуманитарна помощ, обслужване на заеми и чуждестранни консултанти.
Свободна търговия, не помощи! (No Aid, Trade)
Радостно е, че ЕС най-накрая предприе стъпка в правилната посока. Ако има нещо, което можем да направим, за да помогнем на тези хора, то това безспорно е просто да отворим пазарите си за техните стоки. Няма никакъв смисъл да се наливат изкуствено средства в икономиките им. На бедните не може да се помогне, като просто им се дават част от парите на богатите. Това, от което тези хора имат нужда, е възможността да създадат свое собствено богатство и най-прекият път за достигане на тази цел е именно свободната търговия.
В по-краткосрочен период това споразумение ще има много по-сериозен ефект върху търговските отношения между различните африкански страни, отколкото между Африка и ЕС. Истината е, че търговските ограничения между отделните страни в Африка са дори по-големи от тези между тях и ЕС. Това обяснява и факта, че повечето страни от този регион дори и сега изнасят основно към ЕС. Ако вземем например Гана – 49% от експорта на страната отива в ЕС и едва 2,6% е за нейната съседка Бенин. В Камерун, 61% от експорта е за ЕС и 55% от вноса е също от ЕС. Премахването на бариерите между страни от един регион ще стимулира силно търговията между тях и ще опосредства създаването на един много по голям и силен регионален пазар, който ще е привлекателен за чужди капитали и ще създаде сериозни предпоставки за икономическо развитие.
Какви са заплахите пред „Споразумението за икономическо партньорство"?
Европейският съюз, като повечето икономики внасящи стоки, поддържа система от инструменти за търговска защита. Тези инструменти са три вида: анти-дъмпингови, анти-субсидийни и защитни мерки. Случайно или не, три дни преди обявяването на предложението за падане на търговските ограничения завърши и основната част от публичната дискусия за усъвършенстване на мерките за търговска защита на ЕС.
Конфликтът в политиките на ЕС е очевиден. Едновременно се премахват ограниченията пред търговията и се усъвършенстват мерките за търговска защита. Това на практика значи, че ЕС приветства свободната търговия, но си запазва правото да я ограничава всеки път, когато сметне за нужно. Нека разгледаме трите вида мерки по отделно:
1) Анти-дъмпингови мерки:
Най-чести използваната форма на инструмент за търговска защита на ЕС. Насочени са към внос на стоки в ЕС на стойност, по-ниска от нормалната. Основният довод е, че „дъмпингът вреди на местните производители."
Това, което прави впечатление в случая, е заглавието на самите мерки на ЕС – Мерки на ЕС за търговска защита в глобалната икономика. Интересно, като говорим за глобална икономика, кои точно са местните производители – земните жители?
Истината е, че анти-дъмпинговите мерки вредят изключително на потребителите и ефективните производства. Ако някой може да предложи дадена стока на ниска цена, това би трябвало да е повод за задоволство, а не за ограничения. През октомври 2006 г. ЕС установи дъмпинг и наложи мита от 16,5% за някои кожени обувки, внесени в ЕС. Ако някога не ви достигнат пари за такива обувки, е хубаво да знаете, че ЕС се грижи за местните производители.
2) Анти-субсидийни мерки:
„Подобни на анти-дъмпинговите мерки, но са конкретно насочени към ефекта на изкривяване на търговията, възникнали в резултат на субсидии за чуждестранни производители."
Най-често срещаният случай е някое чуждо правителство да субсидира дадена стока и по този начин тя да се предлага на по-ниска цена, например в ЕС. Ако дадено чуждо правителство желае да поеме част от разходите за дадена стока, която ние потребяваме, не виждам причина да ограничаваме този благороден жест. Пазарният принцип е този, които ще ги принуди да прекратят субсидирането.
3) Защитни мерки:
„Насочени са не към лоялни или нелоялни практики в търговията, а към промените в обема на търговията, които са толкова бързи и мащабни, че не може реалистично да се очаква от производителите в ЕС да се адаптират към променените стокови потоци."
Производителите в ЕС може и да не се адаптират, но пред потребителите едва ли ще има такъв проблем. Никой не може да накара потребителя да потреби повече отколкото желае. Това означава, че промяната в обема на търговията може да бъде предизвикана само от неефективността на местните производители и невъзможността им да задоволят търсенето.
Какво да се прави?
Свободната търговия е игра, от която всички печелят. Страните в Африка ни дават най-ясна представа какво може да се случи, ако откажеш да участваш и се изключиш от световната търговия. След Втората световна война тези страни решават да бъдат политически необвързани и икономически независими, което за тях означава пълно ограничаване на международната търговия. Резултатите от този подход са трагични и представляват най-големия геноцид, пред който е изправено човечеството в наши дни.
ЕС пое по правилния път, предлагайки пълно падане на ограниченията за търговия с тези страни. Тази политика обаче трябва да бъде доведена докрай и да бъде дадена пълната свобода на индивидите да решават при какви условия искат да търгуват. Всички мерки за търговска защита, особено в глобализиращия се свят, са напълно излишни и вредни.