Ефективната съдебна система води до повече финансиране за фирмите
Един от основните принципи на договорното право е, че договорите имат сила на закон за страните по него и трябва да се спазват. Затова тяхното принудително изпълнение има голямо значение за гражданския оборот и особено за търговията и бизнеса. Именно и затова Индексът „Правене на бизнес“[1] на Световната банка, за който вече писахме[2] го включва в оценката си.
Индексът Правене на бизнес се изготвя от 2003 г. насам и се фокусира основно върху държавните политики и регулациите върху компаниите, защото „без динамичен частен сектор никоя икономика не може да постигне добър и устойчив стандарт на живот“. За тази цел през 2015 г. са измерени и анализирани общо 11 индикатора в 189 икономики по света.
Топ 10 на страните с най-високи общи оценки в изследването „Правене на бизнес” 2016
Ранг |
Страна |
Индекс |
1 |
Сингапур |
87.34 |
2 |
Нова Зеландия |
86.79 |
3 |
Дания |
84.41 |
4 |
Южна Корея |
83.88 |
5 |
Хонконг |
83.67 |
6 |
Англия |
82.46 |
7 |
САЩ |
82.15 |
8 |
Швеция |
81.72 |
9 |
Норвегия |
81.61 |
10 |
Финландия |
81.05 |
Източник: Световна банка
През 2016 г. България се намира на 38-мо място – между Румъния и Мексико.
За принудителното изпълнение на договорите. Добрите практики.
В доклада за тази година обект на специален и разширен анализ са четири индикатора, сред които и този за принудително изпълнение на договорите[3].
В обхвата на този индикатор влизат 1) времето и разходите по разрешаване на търговски спорове за вземания и 2) качеството на съдебния процес по разрешаване на такъв вид спорове. Под качество на съдебния процес се разбира дали, или доколко, в една страна е въведена система от работещи практики в четири области:
- Структура на съда и съдебни процедури;
- Деловодство и управление на делата;
- Автоматизация на работата на съда, въвеждайки е-правосъдие;
- Възможност за извънсъдебно разрешаване на спорове.
Наличието на специализирани търговски съдилища (или такива отделения) се разглежда като много важно, защото те са по-ефективни. Търговските съдилища се придържат към еднаквост и последователност в практиката си и по този начин увеличават предвидимостта за страните по споровете. Освен това, по този начин експертизата на съдиите се увеличава.
Емпирично, проучването показва, че 16 страни, които са въвели специализирани търговски съдилища, са успели да намалят продължителността на търговските спорове със средно по 2,5 месеца.
По отношение на управлението на самия процес, ясните правила при воденето на делата, когато са въведени по добър начин, могат да доведат до намаляване на отлагането на заседания и респективно натрупването на дела. Проучването показва, че само 41 икономики предоставят на съдиите възможност за водене на делата по електронен път, а от тази услуга могат да се възползват адвокати само от 37 страни.
По отношение на електронното правосъдие изследването отбелязва, че използването на електронни услуги се увеличава в световен мащаб, а нараства и прозрачността и качеството на съдебните услуги. Въвеждането на електронно подаване на искове, молби, документи; плащане на съдебни и държавни такси по електронен път; изпращане на призовки по електронен път до електронни пощи; предявяване на доказателства по електронен път и като цяло воденето на дела по този начин правят процеса много по-бърз, лесен и удобен, а и по-евтин. Тези обстоятелства намаляват и възможността за корупция, подкупи и други лоши практики.
Проучването показва, че именно съдебната система, въпреки че е една от най-важните, е най-малко развитата електронно. Възможността за подаване на искови молби по електронен път, например, е налична само в 25 страни. Призовки могат да бъдат изпратени по електронната поща само в 27 страни.
Не на последно място, използването на алтернативни способи за разрешаване на спорове също е важен елемент на качествения съдебен процес. Алтернативните способи не са нещо, което целят изместване на традиционните начини на разрешаване на спорове, а точно обратното – тяхното асистиране при решаването на спорове по ефикасен, икономичен начин. Те дават една алтернатива и контрол на спорещите страни и възможност те предварително сами да определят по какъв начин и пред кого да водят евентуално спорове.
Но защо всичко това е важно за икономиката и правенето на бизнес? Каква е връзката и какви са изводите?
Добрите практики, които правят изпълнението на договорите по-лесно и ефикасно, е изключително важно за бизнеса, защото има пряка връзка с достъпа им до финансиране.
Икономиките с по-ефикасна съдебна система, в които съдилищата могат по ефективен начин да обезпечават изпълнението на договорите, имат по развита система на фирмено кредитиране и като цяло по-високо ниво на развитие.
Проучване в различни региони на Аржентина и Бразилия установява, че фирмите в провинции с по-ефикасна съдебна система, имат по-улеснен достъп до кредитиране.
Източник: Световната банка
Графиката показва, че колкото по-добри съдебни практики има съответната страна (абцисата), толкова по-голям е вътрешният кредит за частния сектор (ордината).
Къде се намира България и какво може да направи?
Въпреки че в цялостната класация България е на 38-мо място, индикаторът за съдебна система ни поставя на 51-мо място. На първите две места са Сингапур и Южна Корея, а в челната десетка влизат и Литва и Хърватия. Това означава, че ние можем, а и трябва да подобрим този индикатор. Именно с тази цел можем да направим следните предложения:
Ако разделим условно принудителното изпълнение на договорите на три фази:
- предсъдебна фаза – от възникването на спора до евентуалното започването на процеса;
- съдебна фаза – от започването на процеса до окончателното решение;
- изпълнителна фаза – от издаването на решението до изпълнението на решението,
то нашите предложения за всяка фаза са следните:
За първата фаза трябва да се засили ролята на медиацията и да се разширят правомощията на арбитражните съдилища, защото при сегашните регулации те нямат компетентността да разглеждат спорове по вещни права или владение върху недвижим имот или права по трудово правоотношение. В тази връзка считаме, че изучването и популяризирането на извънсъдебните способи за разрешаване на спорове в юридическите факултети и сред завършилите юристи също би имало ефект.
Много е важно и съдилищата да представят електронни услуги, свързани с подаване на искови молби, жалби, също така и плащане на съдебни и държавни такси по електронен път.
За втората фаза е важно да се въведат електронни системи за управление на дела –за призоваване на страните по електронен път, предявяване на доказателства по същия начин; добро управление на съдилищата, респективно нормалната натовареност на съдиите[4].
Необходимо е и да се създаде система, при която редовно да се повишава квалификацията на съдиите в търговските отделения, както и да се създадат по-опростени правила за делата с нисък материален интерес.
Третата фаза в България се извършва от съдебни изпълнителни – частни или държавни. В тази връзка наши анализи[5] показват, че ЧСИ са значително по-ефективни от ДСИ. В същото време бройката на ЧСИ е силно ограничена от 1) поддържането на система на ДСИ, 2) наличието на квоти за съдебни изпълнители (чл. 8 ЗЧСИ[6]) и 3) незаетите места в системата. Всички тези пречки биха могли да се премахнат.
Голяма крачка напред беше създаването на заповедното производство, по което лесно може да се издаде изпълнителен лист, особено ако искането е въз основа на документ, но страничен резултат по тези дела е излишното натоварване на съдиите. Затова бихме предложили създаването на една деловодна система, през която заповедните производства да се разпределят измежду всички съдии-изпълнителни в страната.
[1] Настоящата статия е резюме на Доклад за „Принудително изпълнение на договорите. Измерване на добрите практики“ по Индекса за правене на бизнес на Световната банка, като допринася и с конкретни предложения за някои идеи във връзка с принудителното изпълнение на договорите. Виж доклада тук: http://www.doingbusiness.org/~/media/GIAWB/Doing%20Business/Documents/Annual-Reports/English/DB16-Chapters/DB16-CS-EC.pdf
[2] Виж тук: https://ime.bg/bg/articles/pravene-na-biznes-2016-syshtite-problemi-nikakvi-promeni-/
[3] Виж тук: http://www.doingbusiness.org/~/media/GIAWB/Doing%20Business/Documents/Annual-Reports/English/DB16-Chapters/DB16-CS-EC.pdf
[4] Виж тук: https://ime.bg/var/images/4r4r4.png
[5] Виж тук: https://ime.bg/bg/articles/zashto-prodyljava-da-ima-dyrjavni-sydebni-izpylniteli/
[6]http://www.lex.bg/laws/ldoc/2135503796 – разрешено е в един район да има само един частен съдебен изпълнител на 30 000 жители. При подобна уредба дори не се имат предвид и юридическите лица, които главно работят с тях.