Назад

Държавата пак сменя посоката при управлението на публичните предприятия

Поредните изменения в уредбата на управлението на публичните предприятия показват обрат (пореден) в посоката, която беше поета с приемането на закона за публичните предприятия през 2018 г. Централизацията на управлението на държавните фирми поне по отношение на водещите принципи – за отчетност, контрол и конкурсно начало в управлението им – постепенно започва да се заменя с връщане на отговорности към министерствата – принципали. Не е ясно дали причината е в установен недостиг на капацитет на Агенцията за публични предприятия и контрол (АППК) или в (скрити) желания от страна на изпълнителната власт да държи в зависимост управителните органи на предприятията, а чрез тях – под контрол цели икономически сектори.

Измененията в Правилника за прилагане на закона за публичните предприятия, приети с Постановление №16 на Министерския съвет от 30 януари 2023 г., предвиждат следното:

  1. В правилата за конкурсните процедури – конкурсите за членове на управителните и надзорни органи на публичните предприятия остават водещ принцип, като новите текстове в правилника прецизират и улесняват уредбата по отношение на избора на независими членове в „малките“ предприятия, а именно – по ред, определен от упражняващия правата на държавата, а не задължително по реда на раздел III на глава 5 на закона (чрез АППК).   
  2. В правилата и правата при управление на предприятията – продажбата на движими вещи и недвижими имоти ще се извършва чрез електронен търг или конкурс, а договорите за застраховки – след публично обявени условия.
  3. В правилата за предсрочно прекратяване на договорите с управителите – подробно се описва какво означава системно неизпълнение на задълженията и тежко нарушение на служебните задължения, които са основания за предсрочно прекратяване на договора, като органът, упражняващ правата на държавата, е длъжен да поиска писмени обяснение от управителя. Въвежда се възможност за назначаване временно (за до 6 месеца) на нов член на управителен или контролен орган до провеждане на редовна конкурсна процедура, по подобие на общинските търговски дружества.
  4. В правомощията на АППК – оценката на изпълнението на бизнес програмите ще се прави по ред, установен от принципалите, като те ще приемат и прилагат и методиката за оценка на постигането на финансовите и нефинансовите цели на предприятието, вместо да го прави агенцията. Отслабването на АППК не е добър знак, при положение, че още със създаването си агенцията беше замислена като орган, който ще упражнява общата държавна политика в областта на управлението на публичните предприятия.
  5. По отношение на възнагражденията на членовете на управителните и контролните органи на държавните предприятия, създадени със специален закон – може би най-спорните промени, според които отпада тавана на възнагражденията (например до 18 минимални заплати за изпълнителен директор) на членовете на управителните и контролни органи на държавните предприятия, създадени със специален закон[1]. Политиката по заплащането на техния труд вече е в ръцете на принципалите – министри. Само ще отбележим за сведение, че ограничения в размера на възнагражденията присъстват в почти всички сфери на заплащане на публични длъжности (държавната и общинската администрация, съдебната система, прокуратурата и други), а липсата им се свързва с лоши практики, възможности за корупция и за назначаване на зависими лица. И в случая не става въпрос за обосновано от анализ предложение за промяна в съществуващата рамка от ограничения чрез увеличение на тавана или формулата за изчисляването му, а за пълно и неограничено овластяване на съответните министри по преценка да определят заплатите.

С някои изключения промените в правилника могат да създадат неприятни прецеденти и отварят възможности за нередности в управлението на публичните предприятия. А това е лош атестат за способностите на държавата ефективно и добре да управлява своите фирми.


[1] Това са няколко на брой големи държавни предприятия, създадени със специални закони на

основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон: ДП „Управление и стопанисване на язовири“, ДП „Държавна петролна компания“, ДП „Радиоактивни отпадъци“, ДП „Пристанищна инфраструктура“, ДП „Ръководство на въздушното движение“, ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“, ДП „Български спортен тотализатор“, ДП „Югозападно държавно предприятие“, ДП „Югоизточно държавно предприятие“, ДП „Южноцентрално държавно предприятие“, ДП „Северозападно държавно предприятие“, ДП „Североизточно държавно предприятие“, ДП „Северноцентрално държавно предприятие“, ДП „Кабиюк“, ДП „Научно- производствен център“, ДП „Фонд Затворно дело“,  ДП „Българогермански център за професионална обучение“, ДП „Предприятие за управление дейностите по опазване на околната среда“ /ПУДООС/

***

Материалът е изготвен по проект на ИПИ „Общинските дружества в действие – инвентаризация, анализ и препоръки за по-добро управление“ (№BG05SFOP001-2.025-0040), финансиран по Приоритетна ос № 2 „Ефективно и професионално управление в партньорство с гражданското общество и бизнеса“ по процедура BG05SFOP001-2.025 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор „Повишаване на гражданското участие в процесите на изпълнение и мониторинг на политики и законодателство“ на Оперативна програма „Добро управление”.



Свързани публикации.