Държавата наказва фирми и потребители заради промоция

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) глоби кабел e н оператор поради “нелоялна конкуренция”. Провинението на фирмата е, че е предлагала на клиентите си услугата кабелна телевизия на промоционални цени за период от шест месеца, което според Комисията е в разрез с чл. 34, ал. 7 от ЗЗК, който забранява да се продават стоки или услуги на цени под себестойността им за продължителен период от време.

Към кого е нелоялна подобна стратегия? Към клиентите – не, защото те са били уведомени за условията на промоцията и не им е било въздействано по друг начин освен по силата на пазарни мотиви – цена и качество на услугата. Дори в своето становище КЗК отбелязва, че не е нарушен критерият за равнопоставеност на потребителите и обективност при оферирането на услугата. Оказва се, че според държавния орган е нелоялно поведението на оператора към неговите конкуренти, защото се опитва да привлече клиенти с “недобросъвестно търговско поведение”. Но тогава изниква въпросът за каква конкуренция можем да говорим, ако на играчите на пазара не им е позволено да се съревновават на база цени? Отговорът компанията относно пазарната им стратегия е логичен: “Целта на това намаление на цените е завладяване на по-голям пазарен дял и привличане на нови клиенти”. Но комисията не приема този очевиден довод и е готова да се противопостави на пазарното поведение на фирмата и да накара да увеличи цените на услугата над себестойността й – и всичко това в името на конкуренцията! Кого всъщност защитава подобна практика? Нима потребителите ще спечелят от по-висока такса и липса на промоции? Или просто комисията се явява още един механизъм в ръцете на бизнеса при съревнованието им на пазара – но този механизъм не е подчинен на пазарната логика и за разлика от пазарното надпреварване, потребителите губят от намесата на регулаторния орган.

Становището на комисията е категорично: “ Законодателят е поставил изискване разходите за производство и реализация на продукта да не надвишават приходите от продажбата на същия . Не са направени дори опити да бъдат приведени икономически аргументи в анализа и обосновката на решението на регулатора. Насажда се идеята, че “справедлива цена” е тази, която отговаря на себестойността на продукта. Това, обаче, няма нищо общо с понятието цена, което представлява отношение между търсене и предлагане на дадена стока при конкретни условия, време и място. А справедлива цена е тази, която се формира на свободния пазар, при осъществяване на доброволна размяна. В случая няма нито нарушение на право на собственост, нито на договорни взаимоотношения, нито дори опити за заблуждение на пазарните субекти.

Интересно е, че когато от НЕК обявиха на всеослушание преди няколко седмици, че продават електроенергия на вътрешния пазар под себестойността й, това беше приветствано, дори се въведе понятието “социална цена на тока”. Управляващите всячески бранят държавните монополисти от конкуренция чрез антипазарни мерки като субсидии за губещи дейности, привилегии, преференции. Нима субсидиите за БДЖ, която години наред излиза на загуба или фиксираните цени на цигарите, от което печели “Булгартабак”, са проява на лоялна конкуренция на тези компании? Могат да се приведат още много подобни примери. Но когато частен играч реши да пусне в промоция своя услуга – като е готов да понесе сам евентуалните загуби или грешни разчети – това е недопустимо. Именно тези двойни стандарти за частните фирми и държавните компании са истинската пречка пред разгръщане на конкуренцията и създаване на благоприятна бизнес среда.

Заключението на КЗК, че действията на кабелния оператор “ биха могли да повлияят както на поведението на конкурентните фирми и потребителите, така и върху цялостната структура на съответния пазар ” , е не само абсурдно, но и цинично. Всяко едно действие на икономическите субекти влияе на пазара, но именно това е целта на пазарния процес – да се координират предприемачите така, че да отговорят в максимална степен на желанията и потребностите на потребителите. Действията на комисията също не са неутрални, дори напротив – всяка една интервенция от страна на държавата или неин представител, която по силата на закона разполага с по-голяма власт от пазарните играчи, изкривява именно конкуренцията и е пречка пред свободното договаряне.

Нека проследим какви ще бъдат последиците от решението на Комисията:

  • Кабелният оператор ще прехвърли тежестта от наложената санкция върху клиентите си, т.е. потребителите са глобени поради това, че са избрали услуга на промоционална цена;

  • Потребителите търпят пропуснати ползи от това, че ще се ограничат подобни промоции и други маркетингови кампании от фирмите, защото и те ще бъдат под заплахата да бъдат санкционирани;

  • Ограничава се кръгът от бизнес стратегии на компаниите, което рефлектира директно върху техните печалби и пазарно поведение;

  • Държавата изпраща сигнали, че е в позицията да се намесва на пазара и да “съди” решенията на предприемачите.

За да отговаря на мисията си, КЗК трябва да брани интересите на частния бизнес и на потребителите и да санкционира монополисти като НЕК, “Булгартабак”, БДЖ, “Булгаргаз”, “Български пощи” и т.н., но не и да се бори срещу обичайни пазарни практики. Защото така се превръща в своеобразна “инквизиция” за конкуренцията.

 


Свързани публикации.