Държавните харчове дърпат икономиката през последното тримесечие на 2010

Традициите са хубаво нещо и обикновено хората се стараят да ги спазват. И не само те. Държавата също го прави. Нейната традиция е да харчи ударно обикновено в края на годината или преди избори. Независимо дали времената са добри или лоши, без значение дали бюджетът отчита свръх постъпления или хазната е празна, държавата си спазва традицията да харчи. Представените в началото на седмицата експресни оценки на НСИ за БВП през четвъртото тримесечие на 2010 г., потвърдиха това правило. Излизаме от кризата, но не без помощта на държавата.

През 2010 г. икономиката е нараснала минимално с 0.3% спрямо 2009 г. показват данните на НСИ. Процентът всъщност се пада по средата между актуализираната прогноза на финансовото министерство за 0.7% ръст и тази на независимите икономисти, които очакваха нулев ръст за годината. Все пак, тъй като става дума за експресни оценки, ще е интересно да се проследи кой е бил по-прав в прогнозите си, когато излязат официалните резултати през март. 

Какви са развитията през четвъртото тримесечие на 2010?

Сезонно изгладените данни на БВП показват растеж от 1.7% спрямо предходното тримесечие и 2.1% на годишна база. Видно от данните е, че икономиката е намерила няколко поддръжници за растежа си. Измежду тях най-сериозна (като процентно нарастване) е подкрепата от страна на държавата. Нейното потребление е нараснало с 11.3% на годишна база, след като през останалите тримесечия се свиваше. Приятна изненада е и съживяването на инвестициите, които през четвъртото тримесечие изненадват с ръст от 4.7%. Нарастването на икономиката е подкрепено и от продължаващия положителен ръст (10.7%) на износа.

Графика: Темп на прираст на БВП спрямо съответното тримесечие на предходната година

Източник: НСИ

Видно от графиката е сериозният ръст на държавното потребление през последното тримесечие на 2010. Изглежда очакванията за по-нисък бюджетен дефицит, които се завъртяха в края на годината са успокоили правителството и то е решило да “удари едно рамо” за растежа. Бюлетините за изпълнението на бюджета подсказват, че нарастването на разходите през последното тримесечие на 2010 г. е било основно за инвестиции и по-малко за текуща издръжка. Тук изненада няма. Практика е в условия на криза те да се съкращават най-бързо, а при излизане бързо да нарастват.

Според експресните оценки на НСИ, реализираната добавена стойност през четвъртото тримесечие на 2010 г. е 17 млрд. лв., а с най-голям принос в ръста й от 0.8% продължава да е аграрния сектор – ръст от 4.8%, следва го индустрията с 3.6% нарастване. Услугите така и не успяват да се съживят през миналата година и през четвъртото тримесечие регистрират нов спад от 1.8% на годишна база.

Въпреки че вече три последователни тримесечия икономиката расте, възстановяването не е свързано с подобрение на трудовия пазар. Според Евростат безработицата у нас продължава да е двуцифрена – 10.1% към декември 2010 г.

Очакванията за 2011 г. са износът да продължи да дърпа икономиката, макар и в по-малка степен. Възможно е от средата на годината да се почувства и по-осезаемо съживяване на вътрешното търсене вследствие подобряването на условията за заетост. Банковият сектор също не изглежда да е особено притеснен от нивата на необслужваните кредити и дава заявка, че е готов да кредитира по-смело. Притокът на външни капитали обаче е малко вероятно да бъде осезаем.