Държавата-майка отново трябва да решава спорове

Споровете между българските производители на хранителни продукти и големи търговски вериги като Metro, BILLA, ХИТ и др. все повече приличат на препирни между малки деца, които след поредния „инцидент“ се обръщат за помощ към майка си. Производителите искат да си играят с големите търговски вериги, но се оплакват на държавата-майка, че те им извиват ръцете. Последната заявява, че ще вземе мерки, след което е ред на търговците да започнат да се оплакват.

Очевидно има проблем. За съжаление обаче решението да се защитят законово българските производители е грешно. Търговците искат от местните производители редица отстъпки, което е тяхно право. Проблем възниква тогава, когато същите отстъпки не бъдат поискани и от чуждестранни производители (както сме писали), което противоречи на условията на европейското право, записани в глава 2 от Договора за Европейския съюз, според който не се допуска различно третиране на фирми от страни-членки на ЕС.Друг проблем възниква, когато в самия договор търговец и производител не са равнопоставени. Трети проблем възниква, когато е нарушена свободната конкуренция чрез споразумения и координирани действия между търговските вериги в страната. В началото на февруари Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) публикува становище, според което „В хода на производството КЗК установи, че търговските вериги непряко са обменяли чувствителна информация относно доставни цени, договорени с едни и същи доставчици, както и относно маркетинговите стратегии на конкурентите. Координирали са действията си, като са прилагали вертикални споразумения за определяне равнища на доставни цени и отстъпки, както и на размера на таксите за достъп до търговските площи. Използвали са и механизми за координация на маркетинговата си политика при осъществяването на промоции, чрез ограничаване свободата на доставчиците“.След становището на КЗК търговските вериги разполагаха с 60 дни, в които да представят възражения или да поемат ангажимент да преустановят поведението, във връзка с което е образувано производството. По принцип, ако обвиненията в картел се потвърдят, участниците в картела търпят глоба в размер на 10% от оборота им за предходната година. Тъй като такава не беше наложена в конкретния случай, обвиненията са или опровергани, или са поети ангажименти за преустановяване на порочните практики.

Всъщност последният проблем е единственият наистина сериозен, тъй като той не засяга единствено местните производители на храни, а всички компании, опериращи на местния пазар, тъй като се отнася до посегателство върху свободната конкуренция. Ако има нужда от държавна намеса, тя е именно в посока гарантиране на конкуренцията, а не защита на една или друга група компании.

От другата страна на спора са производителите, които не искат да плащат исканите от тях отстъпки и искат да си получават парите от търговците по-бързо, което пък е тяхно право. С две думи не са съгласни с правилата на играта, но вместо да си играят с някой друг, те искат държавата-майка да промени правилата, независимо, че това може да убие самата игра, така да се каже. В крайна сметка никой не задължава производителите да работят с големите търговски вериги. Производителитеса свободни да пласират продукцията си другаде – например в малки квартални магазини, пазари и т.н. Същото се отнася и до забавените плащания – ако договорените условия не им харесват, могат да спрат да работят с големите вериги и да се ориентират към други търговци.

Подобни спорове през последните години имаше и в други страни от нашия регион, сред които Чехия, Словакия, Румъния, Унгария, Литва, Латвия, Полша. През 2010 г. в Словакия въвеждат закон, който цели да защити местните производители. Малко по-късно в началото на 2011 г. законът бе отменен, защото не е успял да постигне целите си. КЗК също даде мнение за подобни промени в законите: „При въвеждане на специален секторен закон съществува риск от преориентиране на търговците на дребно към доставчици от съседни страни, в които не е създадена подобна регулация. По този начин е възможно закон, имащ за цел защита на доставчиците, да постигне обратния ефект – прекратяване на търговските отношения с местни, малки и средни предприятия“.

Неразумно е на всеки проблем да се търси законодателно решение, защото то може да създаде нови проблеми. И без такива мерки могат да се решат настоящите проблеми между търговци и производители по следния начин:

• Опасения за неравностойно третиране на местни и чуждестранни производители – местните производители сезират КЗК, след това съдят търговците;
• Неравнопоставеност между търговец и производител в самия договор – местните производители не подписват договора;
• Местните производители не са доволни от други условия в договорите с търговските вериги – не ги подписват.
• Съмнения за картелни отношения между търговските вериги – местните производители сезират КЗК, която глобява търговците или се преустановява тяхната практика. Ако картелните отношения се запазят, се налагат нови и по-високи санкции.

Не би могло да е по-просто от това! Държавата-майка не е всезнаеща, което е добра причина да се меси възможно най-малко в търговските взаимоотношения и да се въздържа от създаването на нови закони с неясен ефект. Както се вижда от примера със Словакия, а и както самата КЗК отбелязва, един нов закон за защита на местните производители може да създаде повече проблеми, от колкото да реши такива. Има достатъчно закони, които уреждат търговските взаимоотношения. Ако има нужда от нещо, то е настоящите закони да се спазват, а не да се въвеждат нови такива.