Дуалното образование – краткият път от теорията към практиката

Макар и дуалното образование или т.нар. обучение чрез работа все още да представлява новост в България, то от десетилетия и дори векове се прилага успешно в редица страни.

Дуалното обучение по света обикновено продължава 3 – 3,5 години. Основните му предимства са, че то позволява натрупването на практически опит по време на обучението, а младежите в повечето случаи получават доход, докато се обучават, което ги задържа в образователната система по-дълго и ги предпазва от ранно напускане поради нужда от доходи. Освен това много голяма част от тях продължават да работят за същото предприятие и след като завършат, тъй като са изградили трудови навици, а работодателят ги познава и е инвестирал ресурс в тяхното обучение. Целта на дуалното обучение е да постави акцент върху практиката, а компаниите гарантират, че учащите ще получат качествена подготовка.

През последната година се наблюдава сериозен пробив в навлизането на дуалното обучение в България. В Закона за професионалното образование и обучение през 2014 г. беше добавен текст (в чл.5, ал. 4), който дефинира дуалното обучение. Според закона то представлява „форма на партньорство между професионално училище, професионална гимназия, професионален колеж или център за професионално обучение и един или няколко работодатели, която включва:

1. практическо обучение в реална работна среда, и

2. обучение в професионално училище, професионална гимназия, професионален колеж или център за професионално обучение.”

В края на 2014 г. се прие и Стратегия за развитие на професионалното образование и обучение (ПОО) за периода 2015-2020 година. Едно от основните приоритетни направления в стратегията е осигуряването на качество и ефективност на ПОО, като първата цел по това направление е „организиране на професионално образование и обучение чрез работа (дуално обучение).  –

През януари тази година към Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) се създаде клъстер „Дуално професионално обучение”. В него се включват предприятия и организации от различни браншове – засега 7 фирми са обявили необвързващо участието си в клъстъра. Целта му е да консултира фирмите за практическа реализация на обучения и да улесни цялостния процес. Очаква се сътрудничеството с другите германски камари в чужбина да допринесе за по-лесното и ефективно изграждане на системата у нас. Накрая ще се държи изпит, като задачите ще бъдат изготвени от ГБИТК. Важно е да се отбележи, че полученият сертификат след успешно полагане на изпита не е държавно признат документ за издържан изпит пред IHK (Industrie- und Handelskammer, германската промишлено-търговска камара) или документ за калфа.

Паралелно с дейността на ГБИТК, Българо-швейцарската програма за сътрудничество през учебната 2015-2016 година пък ще стартира професионално обучение по швейцарски модел в 3 града, един от които е Казанлък. По този начин Швейцария ще съдейства за въвеждане на дуалното обучение у нас и прилагане на утвърдени добри практики.

Търговската камара на Австрия също неотдавна започна работа за успешното въвеждане на дуалното обучение в България. За тази цел Търговското представителство към посолството на Австрия в София реализира пилотния проект „Дуално обучение в България”, който стартира през учебната 2015/2016. За участие в него са избрани три български града: София (обучение по професия „Икономист“, специалност „Търговия“); Габрово (обучение по професия „Мехатроника“) и Ямбол (обучение по професия „Мехатроника“ и „Машинен техник“). В проекта участват фирми, училища и български институции. Сред компаниите, които ще се включат, са: dm, „Билла”, „Кауфланд” и „Лидл”.

Как работи дуалното обучение по света?

В България професионалното обучение все още се приема като нещо недотам престижно, съдейки по отношението към професионалните гимназии. В други страни обаче такъв тип образование е изключително успешно и предпочитано. Такива примери са Германия, Австрия, Унгария, Босна и Херцеговина, Хърватска, Швейцария, Дания, Нидерландия, Франция, Китай. Предвид актуалността на темата за България и относителната ѝ новост, по-долу е разгледан начинът, по който е устроено и работи дуалното образование в някои от тези страни.

Германия

Германия и Австрия са две от страните с най-ниска безработица в ЕС, особено младежка, и това не е случайно – и в двете страни има добри традиции в дуалната образователна система, като в Германия те датират още от 12 век. Около 1,6 млн. или 66% от завършващите училище избират дуалното обучение като сериозна заявка за успешна реализация на пазара на труда. След приключването на програмата на обучаващите се се издават сертификати, които са високо ценени в тяхната област.Повече от половината завършили продължават да работят на пълен работен ден при същите работодатели. Средното месечно заплащане по време на обучението е 680 евро. Продължителността може да варира между 2, 3 и 3,5 години. Освен това системата на дуално обучение е отворена и за чужденци, включително българи. В страната може да се избира между: дуално обучение, целодневни професионални училища и университети, където практическа работа е предвидена само в някои случаи.

Федералното правителство осигурява финансови средства за осъществяване и развитие на дуалната система, центрове за обучение, изследвания и др. Подготовката се осъществява предимно в съответната фирма и отделно се посещават часове в професионално училище. Практиката се провежда 3-4 дни в седмицата и почива на ясни регулации, свързани с продължителност, обучителен план, финални изпити и др., както и договор, в който се посочва периодът на стажа, началото и краят му, заплащането. За учебни занятия се отделят средно 1 – 2 дни седмично, т.е. поставя се акцент на практиката. Преподават се общи и специални предмети, като общите са 1/3 от всички, а специалните – 2/3. Обучение се предлага за всички сфери на икономиката и администрацията, като списъкът непрекъснато се допълва. В момента има общо 348 професии, като някои са по-специализирани, а други обхващат по-широка палитра от знания и умения.

По  отношение на отговорностите за осъществяване и регулиране на дуалното образование, в страната има 3 институции – Федералното правителство, провинциите и индустрията. Федералното правителство определя професиите, на какви изисквания трябва да отговаря обучението и изпитите. Провинциите съставят учебния план, а индустрията подготвя предложения за създаване на нови или промяна на съществуващи професии, номинира експерти за участие в обсъжданията, преговаря за финансови средства и осигурява практическите обучения.

Австрия

В Австрия дуалната система също се явява един от начините за намаляване на младежката безработица. Обучението се извършва на две места: практиката в дадена компания е допълнена от задължително посещаване на полудневно професионално училище. След като завършат задължителното си образование, което започва на шестгодишна възраст и продължава 9 години, около 40% от младежите в страната се насочват към професионално училище или колеж, а други 40% започват да се обучават като чираци. След успешно завършване 40-44% от тях продължават да работят за същата компания. 

Повече от 50% от всички чираци се подготвят за търговия и занаяти, а други широко застъпени сектори са индустрията, туризмът и развлекателните услуги.

Професиите, на които младежите могат да се обучават, са включени в специален списък и към момента наброяват 240. За всяка отделна професия има определени изисквания, в които се съдържат и  компетенциите, които трябва да бъдат усвоени.

Професионалното обучение на чираци продължава между две и четири години, най-често – 3. Младежите прекарват по-голямата част от времето си в реална работна среда, а това помага за развиване на техните социални умения, подготовка за справяне с непредвидени ситуации и др.

Между компанията и обучаващия се се подписва договор, в който се уточняват условията за протичането на практиката. Чираците се осигуряват изцяло – здравно, пенсионно, за злополука и безработица. До известна степен изискванията към работодателя за чирака са по-големи, отколкото изискванията за обикновен служител.

Посещението на учебни занятия е задължително. Целта е да се придобият теоритични познания по съответната специалност. Учебната част може да се осъществи по някой от трите начина: дневна система, при която се посещават занятия минимум един пълен ден или два пъти по половин ден седмично, блокова система, при която часовете продължават минимум 4 или 8 седмици на година, и сезонна система, при която занятията се определят от спецификата на съответния сезон. 

След успешно завършване на програмата младежите получават сертификат, който има две важни функции. От една страна той е предпоставка за изпит за магистратура по занаятчийство, а от друга – за изпит за колеж. 

Въпросите, които се отнасят до бизнеса и компаниите, се регулират от Федералното министерство на икономиката и труда, а педагогическите въпроси попадат в обсега на Федералното министерство за образование, наука и култура. Институции като стопанската камара имат важно значение като свързващо звено между правителството и бизнеса.

Малко статистика: около 14% от всички компании предлагат позиции за чираци. Най-много са  за строителство и минно дело (33%), следвани от производство (29%) и търговия на едро (18%). 34% от включените в дуално обучение са жени. 18 месеца след завършване на програмата 76% работят, 10% са записани в държавните бюра по труда, 9% са неактивни и 5% продължават да учат.

Системата на дуално обучение значително повишава конкурентоспособността на австрийската икономика. Младите хора се обучават според необходимостта на пазара на труда. Важен фактор за успешното прилагане на системата е координацията на учебната дейност между бизнеса и правителството.

Швейцария 

Всяка година хиляди младежи са изправени на кръстопът след като завършат задължителното си образование. То, също както и в Австрия, продължава 9 години. Много ученици в Швейцария избират гимназия, която им осигурява подготовка за университет. Но повечето – около 2/3 – се насочват към професионално обучение и практика. Професионалното училище се посещава около 2 дни в седмицата, а практическата част е през останалото време. По този начин те се подготвят за реалната работна среда или за университет по приложни науки. Около 70% от учениците избират чиракуването.

В швейцарската дуална система са застъпени 260 професии в сферата на индустрията и търговията. Отделен закон детайлизира земеделието и лесовъдството. Учениците имат възможност да постъпят и в елементарно професионално училище, където продължителността на обучението е само една или две години, но само 1% избират тази опция.

Професионалното обучение в страната датира още от XIII век. Изграждането му е задача, в която се включват Федералното правителство, кантоните и професионалните организации.  Освен че трябва да осигурят обучение с високо качество, партньорите трябва да гарантират и че разполагат с достатъчно свободни позиции.

Швейцарското дуално образование се разпростира и отвъд границите на страната. Целта е да се получи по-широко признание на придобитата квалификация и заедно с това – да се предложи възможност за практика в други държави.

Китай

Бурното икономическо развитие на Китай и експанзията на промишленото производство изважда на преден план необходимостта от професионално образование, което да осигури квалифицирани работници и мениджъри.

В последните години Германия помага на Китай да въведе професионално обучение чрез дуалната система. Компании като „Бош” и „Сименс” се включват в такива проекти, координирани от германската промишлено-търговско камара. В Китай, също както и в Нидерландия, има недостиг на техници и затова дуалното образование може да осигури необходимите знания, умения и компетенции за такива професии, а работниците получават широко признати сертификати. Дуалното обучение там е насочено главно към средното образование.

Професионалното обучение се осъществява и управлява от министерството на образованието и министерството на човешките ресурси и социалната сигурност и играе важна роля за икономическия растеж на страната.

В сферата на висшето образование са застъпени технически  и политехнически колежи, където обучението продължава 2 – 3 години.

 

* Авторът е стажант в ИПИ


Свързани публикации.