Достъпът до лекари: плахо подобрение при общопрактикуващите в някои области
Въпреки че пандемията от Ковид-19 и мерките за подкрепа на здравната система вече са далеч извън центъра на дебата, проблемите ѝ са далеч от решени. Сред важните пречки пред доброто функциониране на системата е осигуреността ѝ с кадри, която се влошава през последните години.
За целите на „Регионални профили: показатели за развитие“ екипът на ИПИ разработи индекс, който оценява достъпа до лекари-специалисти в различните области на страната. Индексът се основава на данните за териториалното разпределение на 17 групи лекари-специалисти към края на 2020 г., съотнесени като брой лекари от конкретната специалност на човек от населението. Оценката на достъпа за всяка група в отделните области представлява отстоянието от областта с най-широк достъп до лекари с конкретната специалност, а общият индекс на достъпност (представен на графика 1) – на усреднената стойност на оценките за отделните стойности за областта.
Графика 1: Индекс на достъпност на лекари-специалисти по области през 2019-2021 г., по-ниското е по-добро
Източник: НСИ, изчисления на ИПИ
Според индекса на ИПИ през 2021 г. достъпът до лекари-специалисти в Плевен остава най-лесен. Това е до голяма степен обяснимо с големия медицински университет в областния център, докато областта не е сред най-големите по население. Очаквано, на второ място се нарежда столицата с големия си брой специализирани лечебни заведения. Сходен е достъпът до лекари-специалисти в Пловдив и Варна, а София-област също се нарежда в челната петица. Извън водещите области, повечето имат относително близка стойност на индекса; с най-труден достъп изпъкват Добрич, Кърджали и Ямбол. Повечето области споделят сходни проблеми в достъпа – най-често такива има при кардиолозите, акушер-гинеколозите, психиатрите. Спрямо година по-рано достъпът до лекари-специалисти се влошава в повечето области (по-ниската стойност на индекса е по-добра) в сравнение с предходната година. Изключение правят Плевен, Видин, Кюстендил, Ловеч и Ямбол където се наблюдават подобрения, но те са видими най-вече в Плевен. Прави впечатление, че и в някои от най-големите градове – включително столицата, Пловдив, Варна – има влошавания на индекса през последната година, което най-вероятно отразява противоположната динамика в съсредоточаването на лекари във връзка с лекуването на Ковид-19. През 2021 г. най-бързо се влошава достъпа до специалисти в Разград и Кърджали.
Графика 2: Индекс на достъпност на лекари-специалисти по специалности през 2019-2021 г., по-ниското е по-добро
Източник: НСИ, изчисления на ИПИ
В отделните специалности най-малки регионални различия в достъпа има при инфекционистите. Причина за това обаче е най-вече малкият им брой – общо 248 в цялата страна, като дори в столицата те са едва 39, а в редица области има по двама. Обратно – най-неравномерното разпределение е при най-разпространените специалисти, като от 1843 кардиолози почти петстотин са в София, но за сметка на това в цялата област Търговище извършват дейност едва 12. Сходно е разпределението и при акушер-гинеколозите. Възможно обяснение за различията по специалности, разбира се, е и различната натовареност на отделните специалисти, въпреки че това остава в сферата на спекулациите, предвид липсата на достъпни данни. От значение е и разпределението на болничните заведения, техният престиж и възможности за заплащане, както и редица други фактори. При много специалности се наблюдава влошаване в общия индекс на достъп през 2021 г., като най-видима е тази тенденция е при лабораторните лекари, акушер-гинеколозите и невролозите. Обратно, най-бързо се подобрява достъпа до офталмолози и експертите по вътрешни болести.
Графика 3: Население на един общопрактикуващ лекар в областите, 2019-2022 г.
Източник: НСИ, изчисления на ИПИ
Преобръщане на тенденцията се наблюдава обаче при общопрактикуващите лекари, като в редица области за първи път от десетилетие се наблюдава подобрение в достъпа. Трендът към подобряване на достъпае видим в някои части на страната, при това сред тези, които отбелязват и най-големи трудности – Търговище (+102 души на един ОПЛ) и Силистра (+95 души на един ОПЛ). Част от обяснението за подобрението на индикатора в някои области е и в демографските процеси и свиването на населението. Най-видима негативна промяна пък има в Бургас, с 71 души на един ОПЛ, както и в Хасково и Перник. Доколкото на този етап наблюдаваме подобрение в рамките на една година е рано и да говорим за дълготрайна тенденция към подобряване на достъпа.
Налице са и значителни разлики между регионите, като Плевен отново е лидер, с 1214 души на един общопрактикуващ лекар; най-слабо се представя Кърджали, където на един ОПЛ се падат над 3 хиляди души. Прави впечатление също, че водещите икономически центрове – Варна, Пловдив, столицата – се концентрират в средата на разпределението, най-вероятно в следствие на ръста на населението им.
Трябва да имаме предвид обаче, че данните за достъпа до лекари далеч не представят цялата картина за качеството на регионалните здравни системи. Много други фактори – от наличната апаратура в болниците до натоварването и квалификацията на отделните лекари определят колко добре ще се справят те с лечението на пациентите. Въпреки това влошаването в достъпа на лекари, както специалисти, така и общопрактикуващи неизбежно е знак за негативно развитие на здравната система.
