Доколко прозрачни са институциите през 2021 г.

Статията е част от поредицата на ИПИ по инициативата „265 истории за икономика”
Данните се използват за изданието на ИПИ „Регионални профили: Показатели за развитие“

За поредна година Програма Достъп до информация (ПДИ) представи резултатите от мащабно проучване на прозрачността на институциите. За 2021 г. изследването включва преглед и оценка на 563 административни структури на изпълнителната власт на централно, териториално и местно ниво, публично-правни субекти и независими органи на власт.

Целта на проучването е да се оцени как органите на власт изпълняват задълженията си по Закона за достъп до обществена информация за активно публикуване на информация в интернет, как отговарят на заявления за достъп по електронен път и доколко спазват изискванията и добрите практики за бюджетна и финансова прозрачност и интегритет.

Нивото на прозрачност е оценявано по 85 индикатора за първостепенните разпоредители с бюджет, 83 индикатора за териториалните звена на централните органи на власт и други второстепенни разпоредители с бюджет, и 97 индикатора за общините.

Средната оценка на прозрачността на всички изследвани институции през 2021 г. е 67,5%. Най-висок резултат имат община Белоградчик (96,6%), община Търговище (96,2%), Министерство на финансите (96,2%) и община Банско (95,0%) – традиционно добре представящи се институции. Най-ниски – под 25% – пък са резултатите на Национален компенсационен жилищен фонд (11,5%), Областна администрация – София (21,3%), Държавна агенция за българите в чужбина (24,2%) и Национална служба за растителна защита (24,2%).

Средната оценка за 17-те министерства е 81,2%, за 28-те областни администрации – 73,1%, а за 265-те общини – 70,8%.

През последните години се забелязва леко подобрение на резултатите на институциите – с по около 3-3,5 процентни пункта годишно. Спрямо 2019 г. най-много се е повишил резултатът на Регионална здравна инспекция гр. Видин – с 47,4 пр. п., а най-големият спад е при Областна администрация – София (с -28,9 пр. п.). Подобно подобрение се наблюдава и при общините. Най-много (с над 30 пр. п.) е нараснал резултатът на общините Джебел, Долна баня, Хисаря, Братя Даскалови, Димитровград, Баните и Царево. С най-голям спад в прозрачността (над 10 пр. п.) пък са общините Лозница, Неделино, Мизия и Дулово.

През 2021 г. 10-те най-прозрачни общини са Белоградчик, Търговище, Банско, Белослав, Девня, Челопеч, Добрич, Главиница, Първомай и Хисаря, а 10-те общини на дъното на класацията са Якоруда, Рудозем, Дулово, Етрополе, Бобошево, Левски, Хаджидимово, Грамада, Бойница и Лозница. Сред най-големите общини Варна (84,4%) и Бургас (85,3%) повишават резултата си спрямо миналогодишната оценка и изпреварват Столична община (80,7%) и Пловдив (80,4%), които пък се представят по-слабо в сравнение с миналата година.

В ИНТЕРАКТИВНАТА КАРТА са представени резултатите на общините за 2019, 2020 и 2021 година.

Защо е важна прозрачността на общинската администрация?

• Хората вярват повече на администрация, която публикува информация и отговаря на запитвания бързо и добронамерено;
• Възможностите за корупция намаляват, когато се публикува възможно най-много информация за работата на общинската администрация;
• Гражданите са по-активни в публични обсъждания, по време на които се решават местни проблеми, ако достъпът до информация е навременен, добре организират и лесен;
• Трудни решения за местното развитие се подкрепят по-лесно от общността, ако хората разбират и са информирани за предизвикателства, т.е. мандатът на доверие се получава по-лесно от по-прозрачните и отворени общини;
• Политическата конкуренция е по-отворена, когато е ясно какво се случва в общината;
• Липсват съществени извинения да няма висока степен на прозрачност – технологиите се използват масово, а инфраструктурата (организация на работа вътре в администрацията) е налице и на практика става въпрос наистина за целенасочено решение на една община дали ще бъде прозрачна ли не.